А имах толкоз много да ви кажа...

Документално-поетичният филм, посветен на Петя Дубарова, успя да напълни салона на културния дом “Лукойл”, а бургазлии излязоха развълнувани, някои от тях дори просълзени.

Филмът, който е създаден по повод 20 години от създаването на къща музей “Петя Дубарова”, едновременно провокира и съживява спомена за Петя. Посланията са удържани във високата литературна стилистика на поезията на Петя. Красиви рецитации в изпълнение на българската актриса Ванча Дойчева, архивни и съвременни интервюта, гласът на майката (всъщност най-автентичният и на-емоционалният глас) са само част от документалната стойност на филма. Очевидно е посланието личността и творчеството на Петя да се видят като проблем не просто на социалистическото време, а проблем на твореца и неговото място във време на принуда и натиск.

Чест прави на режисьора на филма, че относително по средата, което може да се разбира и като кулминация на филма, е ситуиран нежният лиричен дневников запис на Петя за Пер. Непоказваната досега кореспонденция между шведа Пер и влюбената в него Петя беше представена в мярата на красива първа любов, родила емоции и човешки преживявания, които показват, че любовта може и трябва да бъде вид поетично състояние. При Петя тя е точно това – любов-поезия, любов-вдъхновение.

Със сигурност може да се говори и още за Петя, но този филм е един много важен и необходим знак за това, че независимо от отстоянието на времето, истинската поезия и нейните инструменти, какъвто е и самата Петя винаги ще вълнува и радва хората, които имат достатъчна чувствителност и формирана ценност.