Кучето на клошаря не ме харесва

* * *

Забравих как свършва светът.
Д., когато беше на 7 г.

Кучето на клошаря не ме харесва.
Настървява го моят парфюм –
като статуетка от страх
увисва в кристалния въздух.
Или пък от дрехите чисти се плаши,
сякаш те ще го захапят по крака,
и ще събудят с лай или скимтене
без време дремещия тротоар.

А днес открадна хляба от ръцете ми,
защото в празната паничка на града
не пуска залче никой.

И Бог си има Куче –
за него кучето сърдито на клошаря знае
и край боклука му се моли:
Дано да е за мен
това изпуснато от някой бързащ
щастийце!

Харесва му при Бог.
Там няма нищичко от земните проблеми.
Човек е кучето там,
без намордник.
Обича да закусва с поетеси,
неистово ги души,
с душите им в божествения двор играе,
дори говори в стихове...
Но не разбрах последните му думи
и спирам тук.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------