Нежни души

– Писателката Муза Петрова? Заповядайте – покани я с предразполагащ жест адвокатът.

Поруменяла от удоволствие, тя само кимна и преглътна, за да сподави най-естественото “Да, да, аз съм”, което напираше на устните й. Мечтаеше все някога да има основания да го изрече на глас или още по-смело – да го чува навсякъде. Постигането на най-съкровеното желание, обаче, трябваше да се заслужи, затова тя ден след ден упорито визуализираше успехите си, както съветваше Луиз Хей.

Адвокатът и клиентката му се настаниха удобно. Той зад масивното, внушаващо респект бюро, тя на мек тапициран стол срещу него.

– По телефона споменахте, че пишете. Разкажете ми подробно защо искате да смените името си след като вече ви познават с него в обществото? То е... – търсеше най-точните думи мъжът, – звучно и рядко срещано.

– Дори не съм срещала човек с моето име. Всеки ме пита това псевдоним ли е. Или... хм... муза... чия? Освен това – свенливо сведе глава Муза, – истината е, че сега градя име, ако разбирате какво имам предвид, и забелязах, че тези на успешните писатели са най-обикновени. Големият проблем се появява, когато пращам произведенията си на издатели. Вместо одобрение, получавам съвети да не пиша под псевдоним. Обяснявам ситуацията, но въпреки това ме отхвърлят.

Муза изправи глава и погледът й срещна съчувствие от другата страна. “Наистина, с тази визия можеше да чака цял живот да стане нечия муза” – въртеше се една и съща мисъл и от двете страни на бюрото.

– Хм – прочисти гърлото си адвокатът, – казвате, че не ви публикуват заради името ви, а не заради... нещо друго. Опасявам се, че това твърдение е доста сложно за доказване. Можем, разбира се, да поискаме експертиза на творбите и вещо лице да определи тяхната литературна стойност.

– О, това ще бъде страхотно, а след това ще мога ли да изпращам мнението на издателите. Знаете ли колко трудно е днес да те забележат. Вярвам, че един безпристрастен експерт ще си свърши съвестно работата и ще ги оцени по достойнство.

– Но как може да сме сигурни в крайното му заключение? Ако то е неблагоприятно, ще се наложи тройна, или петорна експертиза, и ако резултатът отново не ни удовлетворява, съдиите ще търсят много по-сериозни причини за смяната. Щеше да бъде безкрайно лесно, ако името ви звучеше опозоряващо.

– Моля?

– Например – Грамофонка... Грамофонка Петрова – поясни адвокатът, избирайки най-безобидното от имената, които му се бе налагало да променя.

– О! Не, не. Добре, ако питате за друга причина, ще споделя, щом се налага – пречи ми и в личен план. Неудобно ми е да говоря за това, но веднъж с един поет, с когото членуваме в литературната фейсбук група “Нежни души” усетихме привличане. Той харесваше творбите ми, пишеше ми най-милите коментари, които можете да си представите, такива едни деликатни, загадъчни, обвързващи, дори обещаващи, но не ми посвети нито един стих. А как само чаках, ден след ден. И като се замислиш, как да го направи, като Муза се римува с буза, медуза...

– И вендуза – вметна адвокатът.

– Не се бях сетила. Да не сте поет? Можеше да напише поне едно “На М.”. После той се увлече по друга колежка – Мина, и публикува на фейсбук страницата й посвещение. Още го помня: Милата ми Мина, цял ден измина, довечера ще намина...

– Така – морални вреди – прекъсна болезнените спомени адвокатът, докато си водеше бележки. – А представяте ли се в обществото с друго име, например това, което сте си избрали? Ако някой ви познава с него, ще го призовем да свидетелства в съдебно заседание.

– Случи се само веднъж – в един конкурс, но той беше анонимен. Всъщност, мислех си за Петя. Римува се с небесна комета.

В този момент телефонът на Муза звънна.

– Може ли? – притеснено попита тя.

Адвокатът кимна с разбиране. Клиентката му прие обаждането. След като потвърди, че е Муза Петрова, се заслуша напрегнато и смени няколко пъти цвета на лицето си.

– Току-що ми се обадиха от списание “Домашен любимец”. Искат да публикуват разказа ми “Моето куче Моли”. Мисля, че се налага да се откажа от смяната.

– Поздравления! И чуйте това, хрумна ми току-що: прелестна Муза, как ти отива тази блуза!

– Прекрасно е! Много ви благодаря – това е първият, посветен лично на мен, стих! Вие сте истински поет, а не като някои... Дайте ми фейсбука си, веднага ще ви изпратя покана. Непременно трябва да станете член на “Нежни души”.

---------------

Из сборника с разкази “Писмо до себе си”, 2017 г.

---------------