Симфонията на вечността

Симфонията на вечността
Филип Кутев

“Няма достойнство, което да не се изкупува със страдание.”
Андре Малро

Един човешки живот – колко е той?! Миг от вечността. Съизмерим ли е с избора на душата или всичко е предначертано свише? Загадка, тайнство, което търпеливо е отгатваме.

Колко дълъг е пътят на маестро Филип Кутев от онова пролетно утро на детството сред дъхавите цветя на бащиния двор?! Там, където се раждат първите детски песни, оценени от първата почитателка на малкия Филип – баба Ралица. Детството на бъдещия композитор е копнеж по необяснимото, по загадъчното, примамливото – песента на щурците звучи в душата му като симфония. А природата го дарява с онази болезнена чувствителност към звуците, които през целия си живот ще чува като нестихваща мелодия в сърцето, като повик за творчество.

Пеещият камък на Дядо Душковата воденица – вечният кръговрат на времето, ромонът на Славеева река, птичите песни подхранват детското въображение – те са първите ноти, музикалната люлка на бъдещия музикант.

Първия урок по родолюбие получава от свако си Георги Матлеев – финансов инспектор, който му купува от Охрид първия музикален инструмент – дървена свирка. Момчето захласнато слуша песните му за търновския революционер Иван Панов, които събуждат желанието му да пее!

Първа, разбира се, забелязва таланта на Филип учителката му по пеене Р. Вичева. Случва се така, че музикантът Христо Шалдев забравя своята цигулка в дома на Кутеви. А може би деликатно я подарява на Филип, предусещайки големия му талант.

Наред с интереса към музиката у момчето тайничко се проявява и другото “аз” – рисуването. Усетил тази негова страст, художникът Петър Станев му подарява статив, бои, четки.

Филип сякаш живее в свой свят – привлича го природата, нейните превратности, звуците, багрите й. Тя събужда у момчето жажда да пресътвори красотата й с четка и бои. Неговият духовен баща и създател на вестник “Народен приятел” Никола Божилов споделя: “Филип имаше чудната дарба да запали огъня на знанието, да раздвижи въображението, да те накара по-силно да мечтаеш”.

В годините на съзряване пак търси общение с природата. Често с учителя си по рисуване отива до с. Пирне, където помага в изографисването на църквата. По детски е чиста радостта му от досега със светците, с иконостаса.

Младежките кръжоци с обществени и културни теми не го удовлетворяват. Стремежите му са далеч по-възвишени – към музиката. Вече 19-годишен, само с един лев в джоба, тръгва за София с надеждата да се запише в Музикалното училище. Тръгва с много мечти, но без специална подготовка по музика. Знае, че трябва да наваксва, а му трябват и средства за издръжка. Работи като чиновник в Земеделския институт. Свири на цигулка (подарена) в оркестъра на Първи пехотен полк и Артилерийското кино, за да се издържа.

Паметна е срещата му с проф. Ханс Кох – чех, който открива у него самородния талант. Връзката между двамата е здрава. Проф. Кох се опитва да го предразположи, проявява интерес към родния му Айтос. Знае (от Иречек), че само в Айтос вирее генгерът. С подкрепата на чеха любознателният младеж завършва училището за три години, вместо за пет. Веднага след това, без никаква помощ и системна подготовка, Филип Кутев завършва Музикалната академия. С благодарност говори за своите учители – Кох, Торчанов и Асен Димитров.

През 1930 г. е назначен като капелмайстор в Бургас. Младият музикант не престава да се учи, да търси уроците на големите майстори, станали вече класици. Той притежава една ненаписана свръхценна диплома – академията на българската народна музика. Идването му в Бургаския симфоничен оркестър не е случайно – на 30 км е Айтос. Там почиват неговите родители, там са корените му, близките.

В Бургас дирижира “Клепалото бие” по Иван Вазов и творби, които разкриват борбения национален дух на българина, неговите стремления, борби и достойнство. Това е наследил от своите предци – дядо му Антон е бил свещеник в Айтос, погребан в двора на църквата “Свети Димитър”. Уроците на живота, историята на Айтос, невероятният дух и айтоските старини са непоклатимите устои, които го вдъхновяват за творчество, пропито с оптимизъм и патриотичен дух. Така се раждат творби като “Елегия” по Димчо Дебелянов, “Зимната нощ” по Теодор Траянов.

В Бургас Филип Кутев основава Международния фолклорен фестивал, който и до днес събира музиканти, певци и танцьори от всички краища на света. През 1940 г. композира “Герман”, в която разкрива душевните си терзания в навечерието на Втората световна война.

Три години преди това, през 1937 г., се завръща в София като диригент на Духовия оркестър на Военното училище. Тогава пише и своята Българска рапсодия.

“Герман” е важна следа в живота му – сватосва го с бъдещата му жена – Мария. Следват трудни военни години, а е вече семеен, с две деца. И въпреки че трябва да се бори с недоимъка, намира сили да твори. От този период е неговият ненадминат “Пасторал за флейти и оркестър” под диригентството на Атанас Маргаритов.

Филип Кутев не е от хората, които хленчат пред трудностите. И винаги търси опора в природата. Любимото му занимание в свободното време е да събира гъби манатарки.

Когато го избират за секретар на Съюза на българските композитори, времето му за творчество се скъсява. Съдбата скоро му готви и друга изненада – възлагат му да поеме ръководството на художествената самодейност в Българската армия. Това не го е очаквал. Въпреки че по природа е общителен, ангажиментите му идват в повече.

Винаги е обграден от много приятели, но си има и недоброжелатели. Има своите големи приятелства – привилегия на силната личност, на която е чуждо високомерието, коварството, безскрупулността. Движи се в средите на Ламар, Дечко Узунов, Люомир Пипков, Георги Зл.-Черкин, Б. Хаджитанев. Виртуозният пианист Ненов не пести оценките си за Кутев: “Филип съживи народната песен, даде й криле. От Филип Кутев започва нейното летоброене – той е истински ловец на таланти”. А Илия Бешков добавя: “Чистата песен с мъдрото слово стопява всяка възраст, както морето поглъща реките, слели в едно и радост, и страдание, и надежда. Кутев издигна българската песен – могъща като Родопа планина, смирена като равнината и трайна като тях. И от тази своя трайност народът е изтъкал песента – небе, което носи в себе си и към което вечно се стреми. Затова творческият гений на народа ни нищо друго не е запазил така грижливо и нежно, както песента си, и нищо друго не го е увардило самия него от изчезване, както песента”.

Филип Кутев не отрича нищо ценно, дошло от чужбина, но дава превес на родното, на младите таланти, които му отвръщат с искрена обич и признание. В негово лице те виждат човека, който може да ги оцени и насърчи. Творецът никога не допуска да се хвърли и най-малкото петно върху българското народно творчество. За него то е светиня, която трябва да се пази и обича, защото е уникално.

Като ръководител на създадения от него Държавен ансамбъл за народни песни и танци, през 1951 г., композиторът се стреми да даде нов живот на българската народна музика с песни, незабравими по своето звучене, песни, които се превръщат във фолклорна класика на нацията ни. Филип Кутев е не само създател, но и главен художествен ръководител на ансамбъла, взел неговото име след смъртта му през 1982 г. Коронен негов репертоар са знаковите Кутеви обработки на популярни народни песни, превърнали се в български символи: “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Драгана и славей” и незабравимата “Полегнала е Тудора”. А певците, танцьорите и музикантите Филип Кутев събира от села и паланки – обикновени хора с необикновен музикален слух и талант.

Композиторът пише и филмовата музика към “Под игото”, “Хитър Петър”, “Героите на Шипка”. Верен на своята непосредственост и доверчивост, той подарява песнита направо в чернова. Дружелюбен и сърдечен, винаги търси общението и оценката на другите. Почти всяка вечер намира време да посети някоя музикална изява, да чуе нови творби, особено на български.

Въпреки ангажиментите с ръководенето на ансамбъла и Съюза на композиторите, намира време да напише Първа симфония (младежка), мечтае и за хубава българска опера. Така стига до сюитата по “Под игото”. Черпи с пълни шепи звукове и тонове от неизчерпаемия източник на народното творчество, от гласовете на България, запазили фолклора на дедите си.

Що се отнася до създаването на ансамбъла, това е грандиозна и свещена идея и цел. Свидетели сме, че селата в България все повече се обезлюдяват, а там са корените на народното творчество. Безвкусицата и евтините модификации ни заливат, опорочават българския дух и ценностите на нацията. Тъкмо тази тенденция е предугаждал големият творец-патриот. За да ни предпази от пошлостта, той се довери на поетичния гений на народа ни. Филип Кутев направи всичко необходимо, за да опази и развие националната ни култура в името на самата не, в името на България.

Композиторът познава народното творчество в дълбочина, разбира сложната му структура и с тънък усет на гениален творец запазва хармонията и звученето на песните, за да ги поднесе в изящна форма на съвременния човек. Така се ражда и емблематичната “Полегнала е Тудора”. С нея ансамбълът се представя блестящо на “Пражка пролет”. Певците са обсипани с цветя. Зрителите не могат да повярват, че певците не са школувани артисти, а дошли от нивята, обикновени хора с чисти изворни гласове, които покоряват. След участието си на ІV Международен младежки фестивал ансамбълът се завръща със златни медали. Следват Франция, Холандия, Япония, Далечния изток, Америка. Все в духа на народно-песенната традиция, маестрото композира “Замръкнала е море Яна” и уникалната “Прехвръкна птичка”, чута от момичетата на село Казичено, Бургаско.

В края на концерта на ансамбъла в САЩ – Уест Честър, присъстващите студенти се изправят в залата – не искат да изпуснат нито багра, нито движение, нито звук. Зашеметяващи ритми, преливане на цветове, чудни гайди и кавали – всичко това покорява американската публика. Като в приказка. Истинска мистерия на българските гласове.

Концертът в Монреал е последният концерт на ансамбъла, ръководен от Кутев. “Голямо, неизмеримо е Филип Кутевото войнство: изкачи най-престижните сцени, изпя най-хубавите си песни, изтанцува най-вълнуващите танци и спечели милиони сърца. Светът на Америка откри, че там някъде в Югоизточна Европа има един малък народ, но с големи таланти и ги завладя с чаровното си изкуство. Каква беше тая магия, това чудо, което ги накара с часове да стоят захласнати и удивени от божествените гласове, от вихрените танци, от омайните гъдулки и кавали…” – пише в медиите по повод американския гастрол на ансамбъла.

Човек е сложно и неразбираемо същество. Той е готов да сподели мъките и неуспехите на ближния си, но твърде трудно приема неговите успехи. Малко са тези, които искрено се радват. Така е и при Филип Кутев. Като че ли не искат да видят изключителното му трудолюбие и себеотдаване, професионализъм и компетентност в ръководенето на ансамбъла. Не споделя преживяванията си с близките си, но е обиден от неблагодарността. Макар че не благодарност дири. Обиден е от несправедливи обвинения, че “е изостанала линията”. Горчилката, разбира се, трови чистите хора като него. Всичко, което е постигнато и изиграва огромна роля за авторитета на българската култура, е целенасочено премълчавано. Приживе маестрото изпитва доста огорчения и все си обещава, че “щом стъпи на крака ансамбълът, ще се оттегли”. Но не става така. Да изживееш толкова родилни мъки и радости, да видиш осъществени толкова мечти и проекти и после да ги изоставиш, това е чуждо на човешкото преживяване, а още по-чуждо на Филип Кутев. И той остава верен на идеала си, докрай верен в звездните мигове, верен и когато с нечисти ходове “някои доброжелатели” се опитват да унищожат постигнатото. И неповторимият, истинският родолюбец и творец остава на поста си, дори когато е много болен.

Животът на айтозлията Филип Кутев е изпълнен с неуморен труд и себеотдаване за развитието и утвърждаването на българския фолклор, за разцвета на българската култура. Той е от тези големи личности, които не се принизяват до нивото на неблагодарниците и клеветниците. Когато бива лично засегнат от злонамерените, той ги отминава с мълчание. Но когато в пресата се появяват материали, целящи нечисти ходове, уронващи престижа на българската народностна култура, на българския художествен език – тогава Филип Кутев не се примирява, бори се със силата на словото, въоръжен с пословичната си любов към народното творчество.

Айтос помни своя достоен син. Паметна плоча в града ни беше тържествено открита по повод 80-та му годишнина. От година врем есе разисква и въпросът за построяването на паметник в центъра на Айтос – една наистина патриотична идея, която, сигурна съм, подкрепят всички граждани. Но нито един монумент на композитора не може да въздейства върху хората така силно, както неповторимите “Славееви нощи”, които Филип Кутев инициира, създаде и завеща на айтозлии. През юни 2012 година ще се проведе поредното 44-то издание на айтоските празници – живата връзка на композитора с родния му град.

С цялото си творчество Филип Кутев ни завеща да следваме естетиката и духа на националното богатство, създадено през вековете от народа ни. Особено сега, в нашето бездуховно време, творчеството на композитора е важна част от духовната култура, която крепи националното ни самочувствие. Талантлив, скромен и всеотдаен в любовта към отечеството – такъв да го помним и ние, неговите съграждани и следовници.

--------------

Геновева Зафирова, “Хора без дубъл”, Бургас, 2012.

--------------