Съвременния живот в разказите на Иван Сухиванов

Заглавието на тази книга на отдавна признатия майстор на съвременния разказ, живеещия в Бургас Иван Сухиванов – “Бягства”, звучи непретенциозно, но песенно-звучно и е емблематично призивно отглаголно съществително, обобщаващо нагласата и действията на героите. Тази книга на автора извисява неговата репутация на майстор на психологически и исторически наситен съвременен разказ. Затова и съм ядосан на себе си, че тя ми попада с тригодишно закъснение.

Многообразието от гледни точки в тази книга сгъстява усещането й от читателя за автентичен летопис на съвремието. Темата за нестандартния човек – от средите на обикновените хора – вдовци, разведени, клошари и самотници, хора, страдащи от принудителна аскеза, или надарени с артистична нагласа, която е тяхно наказание.

Героят от първия разказ е акуратен чиновник в банка, олицетворение на нестабилното средно съсловие у нас. От него като че тръгват своеобразните му разновидности в следващите разкази. В “Пратката” той е куриер, осъзнаващ опасната си професия с неадекватно на нея задоволство, “заради възможността да прелита през местности, без да запомни подробностите на пейзажа, да мярка някакви хора и да ги забравя на следващия завой, усещането, че нещата се случват за първи път и никога не се повтарят.”

Така е с ревнивия съпруг и неговата млада жена (“Среща”). Обективирана в стил “грозен реализъм” е действителността и в разказа “Кръстникът” с главен герой Митко Виетнамеца – бивш уредник на музей в Сливен, възглавил китайската мафия във Фриско. Изпълненият с просторечия език на героите, както и меланхолията, обладаваща ги всеки път, щом се спомене Отечеството, усилват автентичното звучене на разказа.

Героят от “Метаморфозата” е пресъздаден в духа на Кафка, тук е разказана притчата за това как героят причинява опожаряването на Министерския съвет и се превръща в крайна сметка във фосил.

В разказите на Сухиванов се пародират форми на живот и поведение, които са нормална част от българския свят днес въпреки своята за нормално, даже и приблизително. Привърженици на сладострастието и на лесната печалба срещаме в “Обир като на кино” – разказ с историческа основа от времето на злополучния премиер на Прехода Жан Виденов.

Абсурден до солипсизъм е светът на работещите само нощна смяна и с кръвни роднини извън пределите на родината (“На прага”), на сексуално възбудените мъж и жена, не достигащи до някакво удовлетворение (“Отказ”).

И винаги в реалистична тоналност, но и с обертонове на мистика, хилозоизъм; с характерни прозвища (Петко музиката, Асан Смока...), което доближава разказа до естетическата енергия на капричиото. В “Килерът” е пресъздаден потресаващ случай на ослепяваща жена, загиваща от ухапването на змия. Жена убива гладуващ мъж в разказа “Лудата”.

Безпокойство извира от идеята за крехката и прозирна тъкан на цивилизацията и морала като възможност през тях да пробиват и избуяват вродени у човека разрушителни сили. Доминиращо внимание авторът отделя не толкова на пораждащите престъплението причини, колкото на болката и страданието на пострадалия човек.

Стилистичното разнообразие е резултат от хармоничното съчетаване на реални картини от зрими явления в природата и обществото с геометрично-абстрактна изразност, провокираща усещане за обаятелни графики от времето на пораждането на изкуството.

Една книга, която и аз съм пропуснал заради лошото разпространение на книгите на малките издатели и на нешумните писатели от провинцията.

-----------

Иван Сухиванов, “Бягства”, Бургас, 2011