В империята на тюлените

Авторката на този изключителен пътепис – Росица Йосифова, е работила повече от 20 години като логопед, доктор е по социална психология в НБУ, София, с десетки научни статии, монографии и друга професионална литература зад гърба си, но едновременно с това пише поезия и проза, превежда от френски, македонски, лауреат е на редица литературни награди.

Имах добрия шанс да се запозная с нея по един чисто литературен повод – гостуването на поетесата Аксиния Михайлова във В. Търново през есента на 2015 г., на която тя също присъстваше като нейна приятелка, но и като човек, който беше дошъл с професионални интереси в старата столица (беше тръгнала по следите на внучката на българския цар Иван Асен II и на византийския император Йоан III Дука Ватаци – Евдокия Ласкарина Асенина, които водят към много места в Европа). На срещата ми подари и книгата си „Да последваш монаха тюлен“ – едно ценно (и скъпо) издание с много и изключително качествени цветни приложения от снимки, дело на авторката.

Росица Йосифова обича да чете пътеписи. И пътешества много, не от вчера (за техниката на тези пътувания вж. www.couchsurfing.org – сайт за гостувания и срещи с местни хора). Сътрудничи активно на един пътешественически сайт http://patepis.com, така че книгата й се явява естествен резултат от пътуванията й из различни места по света и в родината, за които тя пише. В същото време тази травелогия е строго концептуализирана около темата за тюлените монаси, които обитават най-вече Средиземноморския регион, но и доскоро (докъм 1997 г.) нашето Черноморие (Добруджанското крайбрежие, а също на север и на юг от Бургас). Пътеписът е обичан и предпочитан от читателите жанр по много причини. Добрите пътеписи обаче не са толкова много. Последният, за който се сещам, е „Стени. Пътуване покрай загражданията“ (изд. „Вакон“, С., 2014) на канадеца Марчело ди Чинтио – една пътеписно-репортажната книга, висш пилотаж в своя жанр (ако все пак можем да вкараме книгата в някакви жанрови рамки, но да я наречем нонфикшън), и тя разширява неимоверно взора на съвременника относно феномена „Стени“ в синхрония и диахрония. Подобно на „Стени“ на ди Чинтио, и травелогията на Р. Йосифова е един разследващ пътепис по темата „тюлените монаси“. Разбира се, феномените, които те разследват, са различни, общи са неистовият стремеж към доказване на тезите около изследваните от тях обекти, тяхната ангажираност и емоционалност, усет към точния и научно обоснован език, умело съчетан с естествения и човешки разказ за страни, хора и събития, предадени автентично и в обществено-исторически контекст. И още нещо, което мотивира Росица Йосифова да пише пътеписи – различния поглед поглед към описаното в тези „разкази“: „Все мъжки наблюдения, описания, заключения! В един момент си казах, че не би било загубена работа, ако разкажа за моите пътувания и аз. Може би женското ми око е доловило нещо различно“. Макар че ако темата на пътеписните ти разкази са тюлените монаси, какво по необичайно и различно, още повече написани от жена.

През 2014 г. Росица Йосифова пише под снимката си във Фейсбук: „В прекрасния град на тюлените – Фоча – древната Фокея. Преди години именно тук се роди идеята на книгата „Да последваш тюлена монах“. Сега тюлените са 15, преди 8 години бяха 8!“ (е, в България вече няма никакви). Но защо „тюлен“, и то „монах“? Защо по следите на тези „живи фосили“?

Ето какво казва авторката в своите предговорни думи „Тюленът монах и русалката“: „С русалките и с тюлените преминах през онези земи, част от които е и родната ни културна традиция – земите, които малко или повече, са подвластни на Богинята майка – Близкият изток, Кавказ, Анадолът, Крит, Балканите. Пътуванията в Източното Средиземноморие представляваха за мен своеобразно увеличително огледало, в което можех по-добре да разбера света, в който ми е отредено да живея“. Тюленът притежава уникални качества, които по различни начини са осмислили и обогатили митологията и фолклора на редица страни: „той е същество с двойствено битие“ („Идва от сушата, но живее във водата. Хем е свой в морето, хем си остава  чужд.“), „тюленът символизира трансформациите“ („През 1993 година стажувах за няколко месеца в Ница. Ница е колония на Марсилия, а Марсилия – на древната гръцка Фокея. Често под влияние на носталгията  се питах дали фокейците, напуснали малоазийската си родина и установили се по западните брегове, са тъгували за родните места? Дали са се чувствали самотни? Говори се, че именно те наричали средиземноморския тюлен „монах“… (т.е. значението от гр. „самотен, отделен от другите“, както и синонима „калугер“ – букв. от гр. „добър старец“). „Възможно ли е в наименованието на тюлена монах да е скрита идеята за старостта и мъдростта на това животно, просъществувало поне 15 милиона години? Но и споменът за неговата трансформация от сухоземно във водно животно?“ – пита авторката. И допълва: „Освен възрастовите промени, самотността и мъдростта, тюленът символизира и прехода от живота към смъртта“. И, може на първо място, „тюленът символизира живота“.

На тези и множество други въпроси се опитва да отговори Росица Йосифова Василева чрез документално-художествените си разкази за своите пътуванията из Източното и Западното Средиземноморие, Близкия изток, Кавказ, Анадола, Крит, Балканите, в страните от Балтика, последвала тюлените монаси. Обобщенията и заключенията си тя извършва чрез разкази на местни хора, легенди, митове и фолклор, съчетани с туристическата информация и пречупени през нейната „женска“ гледна точка, защото според авторката някъде между писаното слово и устните разкази „се намират археологията и историческата наука“. Но не само: „Години наред четох стари и нови книги, рових, писах писма на историци и еколози, задавах въпроси в наши и чуждестранни форуми, разпитвах непознати възрастни хора по местата, които обикалях, опитвах се да издиря български и чужд фолклор, свързан с тюлена монах и неговите трансформации – сирените, морските нимфи, морските невести и мъже, селките, русалките, ундините, митичните опашати богини, богове и феи – Атаргатис, Дагон, Тритон, Мелузина“.

Пътуването по следите на тюлена монах всъщност е опит за реконструкция на част от миналото на Европейския континент чрез издирването и записването на свидетелства за това хем земно, хем водно животно, което се оказва, че заема много важно място в живота и културата на хората от Близкия изток и Стария континент. Това не е просто травелогия, описваща екзотичното и непознатото; тя прехвърля мост между културните традиции на Изтока и Запада мост, фокусиран върху един частен на пръв поглед проблем, но иначе представляващ „своеобразно увеличително огледало, в което можех по-добре да разбера света, в който ми е отредено да живея“.

Структурата на книгата включва три глави: Глава I (Пътешествия с русалки в Близкия изток, Кавказ и Анадола), Глава II (По следите на тюлените и Протис: от Фокея до Испания), Глава III (По следите на тюлените и Питей в Балтийско море и Британските острови), както уводни думи от редактора проф. д-р Георг Краев, увод на автора, заключителното есе „Парче вода, парче земя“ и финалният текст „Тюлен монах“ (извадка от „Червената книга на България“ с приложена карта на разпространението). Всичко това в 509 с., във формат 70X100/16, старателна предпечатна подготовка и консултантска работа на д-р Неделя Китаева (арабски език), многобройни обяснителни (и наистина необходими и допълващи основния текст) бележки под линия и цветни приложения (снимки на Р. Й.) – цели 307 на брой (!), изпълнени много професионално и репродуцирани на гланцирана хартия (снимковият материал е особено полезен като документално свидетелство на пътешествията, но и маркер за днешния ден – някои от обектите, запечатани на тях, вече ги няма – взривени от изродите на Ислямска държава).

Трудно е да опишеш всичко, за което разказва Росица Йосифова в своята травелогия, започнала през лятото на 2007 г. с едно пътешествие до Сирия и завършила през октомври 2011 г. в Ирландия. И все по следите на „мустакатата русалка, наричана някога тюлен монах“ (Георг Краев), покрай който се информираш за много основни и странични факти – градове, местности, планини, морета, етноси, техните бит и обичаи, митология, легенди, фолклор и религия. Цяла една енциклопедия е този обемен труд на Р. Йосифова, но обединена все пак около една основна концепция – маршрутите на тези водни обитатели и свързаните с тях артефакти, целият „тюленски фолклор“, но и днешния живот на хората, които обитават тези места, тяхното минало, от което произхожда и основното убеждение на авторката, че „историята на региона може спокойно да бъде разказана чрез сферите на взаимодействие между човека и тюлена“.

И все пак с приключването на една тема („тюленът монах“) и пътешествието приключва, а „Одисей се завръща в Итака“. Пътешествието на Росица Йосифова „в империята на тюлените“ (както първоначално иска да нарече своя пътепис авторката) свършва в родината, на едно парче земя (Яйлата) и едно парче вода (Черно море), където (но и на юг от Бургас) отново намира знаците на тюлена монах (самият фокиа, както наричат този тюлен у нас, отдавна го няма, избит от рибарите, така както се е случило с хавайския и и карибски тюлени монаси). Защото дори и да ги няма, тюлените и русалките са оставяли своите белези в душите на нашите съвременници. А това е магия…

------------

Росица Йосифова. Да последваш тюлена монах (пътеписи от Средиземноморието). Изд. Логопедичен център „Ромел“, С., 2014.

------------