Раковсково с име на герой

Курудере – така се казвало Раковсково някога. Разположено е на двата бяга на река Курудере и от нея носи името си – преведено от турски – Суха река. Тя води началото си от дере, започвао непосредствено от централното било на Стара планина. В близост до историческата местност “Табите”. След няколко километра в нея се влива дерето, което събира водите източно от с. Паницово. По-надолу, по течението, след като приеме водите на няколко дерета, най-забележително от което е Дълбокия дол. Тя се влива в Карагеоргиевска река, чрез нея във вливащата се в Черно море река Двойница, по която е минавала границата между Княжество България и Източна Румелия.

В горното течение скалистите й брегове са твърде причупливи, които я правят интересна река. Във водосбора й се намират селата: Паницово и Раковсково и редица исторически обекти. Реката е била с променлив дебит и през летните месеци пресъхва. Това не е било пречка в миналото да бъдат изградени воденици в района на Паницово е имало такава на дядо Демирко. А в непосредствена близост до с. Курудере е била воденицата на дядо Велико. Те били задвижвани с водни колела. И до 1955 г. са работели за нуждите на населението.

Според съществуващите предания селото е създадено през ХVІІІ и началото на ХІХ век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Именно тогава са дошли черкези и са заселили селото. Те са построили къщи, характерни за времето от кирпич и дърво, покрити със слама. Поминъкът им бил земеделие и скотовъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитък от местното българско население. Избирали са удобни места за засада, където изчаквали минаващи търговци от Месембрия за вътрешността на страната. Там ги нападали и плячкосвали стоките на керваните. Едно от тези места било в местността “Капиите”, между  с. Баня и сегашната “Горска барака”. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала – така са живели черкезите до Руско-Турската освободителна война. Когато разбрали за настъплението на руските войски в региона, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си.

През този период на път за Месембрия жител на с. Голица, Варненско, на име Неделчо Иванов, видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първият български заселник и е основоположник на новото българско население в Курудере. На след дълго време неговият пример бил последван още от 12 семейства. Всички от Голица, Варненско.

Така това е била първата заселническа вълна.

След края на Руско-Турската освободителна война някои територии останали неосвободени – като Странджа. Там хората загубили надежда, че ще бъдат освободени и решили да се заселят в освободена България. Така пък започнало преселването на Странданското село Граматиково. Тъй като те са свикнали да живеят в планина, решили да се заселят в освободена вече Стара планина. Научили за безлюдното Курудере и се заселили в него 18 семейства от Граматиково. Това е била втората заселническа вълна, в която са били и моите прародители по майчина линия. Това е било през 1879-19880 г.

Третата заселническа вълна е била през 1903 г., след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. В нея са били моите прародители по майчина линия.

Имало е и четвърта вълна с изселници от 1913 г. Прокудени от турците, преживели жестокостите на турската власт, някои дори не стигнали до освободена България – по пътя загинали или били убити от турците. Тези хора са били от Одринска Тракия.

...