Слънчеград. Литературна антология

ISBN:
978-954-9306-59-3
Размери: 
20 × 13 × 1.5 cm
Брой страници: 
250 стр.
Година на издаване: 
2005
Рейтинг: 
0
Цена: 
6,00 лв
Цена: 
6,00 лв

И туч, и желязо, и камен стопят ся,
само писаното слово останет вовеки веков.
Софроний Врачански

Написаното с перо на птица остава по-траен знак от записаното с меч. Защото в начало бе словото. Тъй записа в своето Евангелие Св. Йоан Богослов. През 19 век той е избран от карнобатските граждани за патрон на църквата им. Тя оцеля във времето. Като словото българско. То върви по пътеките на духа, върви към хората.

Първото име в Карнобатския край, осветено от словото, е Стойко Владиславов от котел, изпратен от Анхиалския владика през 1792 година да служи на Бога и на хората в Карнобатско.

“У все Карнобатским кадилак (съдебна околия)” църква е имало тогава само в с. Костен.

Тогава българите можели да пишат в родната земя с рала и мотики, поп Стойко пишел с перо и записал в своето “Житие и страдания грешнаго Софрония” какво е препатил в този край, за да се чете и помни.

Годините след това са оставили и в Карнобатско трайни български знаци. Роденият в с. Подвис Димитър Денкович станал учител и първи свещеник в Карнобатската църква.

Героят на Г. С. Раковски от поемата “Горски пътник” тръгва с четата си от околността на Цариград (с. Белграде, до Чаталджа) към Карнавската (Карнобатската) “стара юнашка планина”.

След похода на ген. Дибич и Одринския мир (1829 г.) много селяни от Карнобатско се преселили в Северна Добруджа и Бесарабия. В гр. Браила отишло семейство Великови от Карнобат. През 1840 г. им се родил син, когото нарекли Димитър. Той станал книжовник. Подписвал се Димитър Великсин (1840-1896). Този потомък на карнобатлии писал стихотворения на румънски, френски и български език. Бил известен стихотворец. За него Иван Вазов си спомня: “За Великсина Ботев казваше в кафенето на Ганчо Габровеца в Галац: Великсин е поет по изкуство, аз съм поет по душа”. И още от Вазов: “Великсин беше чудак и ексцентричен от деня, когато се прекръсти от Великов на Великсин, дори до завещанието си. От Великсина можеш да имаме един велик български поет, ако животът му бе се сложил благоприятно за развитието на редкия му талант”. Ето една строфа от Д. Великсин:

Ти, душа прекрасна,
винаги си в плач
и, звездица ясна,
ти стоиш безгласна
и тъмнееш в мрач.

С Карнобат съдбовно е свързано името на общественика и публициста Светослав Миларов. Майка му става карнобатска снаха, когато се омъжва за втория си съпруг Хаджи Мина Попов. Миларов е заточен в Карнобат през 1891 г., като “враг на Княжеството”. След съдебен процес е обесен в София през 1892 г. Карнобатската общественост е задължена да издигне паметника на Миларов.

Нови гласове в мерена реч чува България в края на 19 век от родените в Карнобат Димитър Попов (Полянов), Иван Атанасов (Карановски) и Минко Савов (Неволин).

Първият става много известен в ония години със стихотворението “Срутените кумири”, писано в гр. Нанси (Франция) през 1895 г. за новогодишния празник на българските студенти. Полянов е бил много ангажиран през целия си живот с проблемите на пролетарската революция и не е написал нито стих за родния си град. Затова пък Иван Карановски се е издължил и в стихове и в проза на природата и миналото на Карнобат. Достатъчно е, че е нарекъл Карнобат “Слънчеград” в едноименния си роман, може би в спор с мнозина, които са му казвали “Дремиград”. За заглавие на тази антология заимствах откритието на Иван Карановски. Очаквам читателите да го приемат без възражение.

Минко Неволин започва като лирик, по-добър и от Полянов и от Карановски, но в историята на литературата ни остава със спомените за Преображенското въстание.

През 20 век литературната карта на Карнобат се разширява. От литературата са изкушени десетки българи, родени и живели между билото на Балкана и Еркесията. Между тях има хора, завършили семинария (свещ. Александър Бухчев), с филологическо образование (Боян Чимов, проф. Енчо Мутафов, Димитрина Равалиева, Евгений Апостолов), с юридическо образование (Мария Георгиева и Емил Марков), с техническо образование (Вътьо Коралски, Петко Ропотамски) и др.

Те са автори на оригинални и преводни книги, за които ще оставим да говорят бъдещи изследователи.

В тази антология са представени 15 писатели.

Различни по стил и постижения, те приличат на цветя в една градина – градината на Слънчеград.

За да получат читателите по-ясна представа за авторите, те са представени не само с биографични и библиографски данни, но и със свои произведения (цялостни или откъси). По-голямата част от тях са свързани тематично и образно с нашия град.

Ще се радвам, ако ги приемете със същото чувство, с което влизате в спомените за нашия град.

Борис Бухчев

Съставител: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

4,00 лв
Отстъпка:
0,00
Цена
4,00 лв
5,00 лв
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
5,00 лв
7,00 лв
Отстъпка:
-2.00 лв
Цена
5,00 лв