Рецензии

“И така нататък” от Владимир Шумелов

преди 2 години 4 months

“И така нататък”[1] от Владимир Шумелов

За “изгубената памет за/на поколението”

“Бисквити” – късен прочит

преди 2 години 4 months

Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е компромисен идиом, “където” се полага тази “сила”; така връзката между автора и “Творбите” придобива характер на пъпна връв, която не бива да прерязваме...

“Ангел в зоопарка” на Марин Бодаков

преди 2 години 4 months

Заглавието на последната за сега стихосбирка на Марин Бодаков съвместява разнородни неща (не е ли това поезията?)… “Ангел”-ът препраща към метафизиката на детството (девството), а зоопаркът (зверилникът) ни отвежда към еволюцията на съществото… Нежният херметизъм на тази поезия е пребиваване в свят, ¾ измислен, минаваш мимоходом, но не отнасяш нищо, контрабандист на съновидения...

Рецензията като пътеводство

преди 2 години 4 months

“Сантиментална география” (от Пламен Антов? авторът е “умъртвен по много сложна процедура…) е с “послеслов” с подзаглавие “Вместо рецензия” (текст касаещ “Висящите градини на България”), “там” Пламен Антов е написал, че рецензията е (по принцип) невъзможна и че пишейки рецензия – получава се нещо друго (есе или стихотворение)...

“И други истории”

преди 2 години 4 months

Голяма част от текстовете на тези “истории” ще намерим в специализираната периодика и най-вече в “Литвестник” (ясно е, че последната “история” е тази на самото книжно тяло, но тя е друга). Това е разбираема и доста развита практика сред средите на пишещите. По този начин “историите” обрастват с “параистории”, металитературният контекст на книгата добива дълбочина и основания за задължителния раздел “Бележки”...

“Естествен роман” на Георги Господинов

преди 2 години 4 months

Каламбур ли е заглавието, което е избрал Георги Господинов? Не може да не се забележи оксиморонната “аура”: все пак “роман” е нещо изкуствено, Литература…, но пък кое е “естественото”? Според Ч. Мутафов “Всичко, което е в кръга на известна закономерност – е естествено…” Естествена е неизмислената фактура на житието, което “тече”; Г. Господинов “разгражда” биографичния архетип (на български интелектуалец) и явно предпочита да чувства по “дилетанстки” реалността…

“Елените”. Десет години по-късно

преди 2 години 4 months

Началото на романа е авантюрно. Повествователното време е внезапно “спряно”; краят на лятото е, героят пътува в просъница цяла нощ, под брезента, в каросерията на камион, и се озовава в “остранен” горски рай; акцентува се върху това битие-извън-времето, в което попада. “Там” то “изобретява” слънчев часовник, сякаш да се върне в някакво митично “извънвремие”, епохата на Анаксимандър – по-точно “вечността...

Да анкетираш присмехулник

преди 2 години 4 months

Книгата на Георги Ингилизов за писателя Христо Карастоянов е особена порода: първото, което тя разколебава в нашата жанрова памет, е представата за литературна анкета, жанр, който бе занемарен в последните години. “Авторството” снове в приятелските разговори между двамата, но по-същественото е да се определи това, което живеем, тук и сега, през погледа на един оригинален писател като Карастоянов, т.е. “живот-ът” по български…

“Висока вода” на Бина Калс

преди 2 години 4 months

Да, винаги е трудно да споделиш спонтанната сладост от срещата с добрата поезия… особено, ако се напъваш да го правиш с литературоведски инструментариум. Затова най-адекватно в случая е, да цитирам силните места на стихосбирката, както я е подредила Бина Калс. А тя звучи единно, но не поради някаква из/кусурена завера, а поради силния темперамент, който излъчват стиховете й, т.е. има стил в цялата работа.

Вук Караджич – за величието на българското слово и народност

преди 2 години 5 months

Като се има предвид “детската болест” на българската славистика – неугасналия повече от столетия интерес към темата “Другите за нас”, логично е преди да прочетем книгата-студия “Вук Караджич – за величието на българското слово и народност” от Венета Ташева да си зададем въпроса: “Какво, всъщност, може да се добави към визирания проблем?”...

Страници