Литература

Умря ми домашният човек

преди 1 година 4 months

Поглед, изпълнен с любов. Бясно махаща опашка, радостно скимтене, припряно драскане на нокти по пода във вихрен танц около завърналия се стопанин. Целувки с влажен нос и език, облизващ цялото ти лице. Чие сърце не се разтапя от подобна привързаност?...

Фрагменти

преди 1 година 4 months

Писането? „Писането е самото занимание. Един писател трябва ежедневно да предизвиква и отстоява безсмъртието или да се откаже от него.“ (Хемингуей) Звучи велико. Хемингуй изрича (пише) прости неща (истини), които звучат велико, като „добле дичо“. А писането, ако профанизираме Хем, е „фасулска работа“: „Трябва ти само абсолютно вярно ухо, усета на панаирджийски фокусник, всеотдайността на религиозен фанатик, дебелоочието на крадец с взлом, никаква съвест, освен към писането, и готово“.

Хаджи Серафимовата внука (из “Железният светилник”)

преди 1 година 10 months

Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град Преспа... В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, с дълги, тънки нозе, цялото бяло и само на челото му се виждаше широко черно петно, което обхващаше темето и едното му око, та изглеждаше като накривено калпаче на главата му.

Из "Тютюн", Глава І

преди 1 година 10 months

Гроздоберът беше към края си. От малките вили и кирпичените постройки сред лозята се разнасяха ту задружни песни, бързи и жизнерадостни като хоро, ту самотни и провлечени гласове, наситени с печал, която се издигаше към синьото небе. Слънцето грееше меко, листата на черниците, крушите и дулите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра, а жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно под тежината на изобилния плод.

Из “Простички мисли на един обикновен човек”

преди 2 години 2 months

Монетата има две лица. Виждаш това, което е отгоре, знаеш номинала ù и не поглеждаш отзад. Дори не те интересува какво има изобразено на гърба. Така е и с обществения строй. Не се вълнуваш от скритото зад излъсканата му фасада до мига, в който нещо не те издразни, засегне или се опита да те убие. Тогава се заглеждаш в монетата и забелязваш, че тя има и дебелина, дори нещо повече – на някои монети, върху тази тясна лентичка се мъдри текст, който не си виждал никога...

Трептението на думите

преди 2 години 2 months

Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас...

Есенна мелодия

преди 2 години 2 months

Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка. Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с простички и сякаш набързо събрани слова, но пропити с Истина.

Няколко атома любов

преди 2 години 2 months

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се браним от всяко докоснало се до нас зло.

Из “Разковани дъски”

преди 2 години 2 months

Ако трябва да измисля само една дума, с която да опиша пространствено-времевия континуум, в който ни е съдено да живеем, бих написал ДЕБИЛИУМ...
* * *
Простичко житейско правило, което спазвам в обществото:
Никога не се разкол/ебавай/!

Тъгите ми

преди 2 години 3 months

Тъгата като състояние (на духа)… “Застояла кръв” – са казвали древните, без да задълбават в делението душа-тяло. Вероятно е имало времена, в които да изглеждаш тъжен е било мода, както имаше например времена, когато наподобяването на бунтарство се котираше не зле. И двете състояния са с ореола на романтичността, благородството. Ако ги свържем, се получава Хамлет, т.е. литературен образ. Защото тъгата е литературно изобретение...

Страници