Литература

Из повестта “Лозница”

преди 2 години 3 months

Започнах да си задавам въпроси от рода на “Какъв е смисълът на живота?”, “Защо живеем?”. Когато започна да си задавам тези въпроси, посягам винаги към дневник. Зачетох се в минали дати и стигнах до 8 април 1983 год. Ето какво съм отбелязала: “Когато мислите ми са объркани и се суетят, започвам да пиша и в стремежа си да ги подредя на листа, аз отделям тези, които са насочени към същността на нещата от тези, бягащи от нея и по този начин търся разковничето... Но когато започна да търся разковничето на живота, не зная как да го намеря..."

Под сянката на ятагана

преди 2 години 3 months

Денят 8 юли 1913 година за село Енидже, Лозенградска околия започна по-различно от други дни. От Лозенград в посока на селото се зададе турска кавалерийска част. Кметът, свещеникът и други богати първенци се намираха пред новостроящата се църква и с видима уплаха се напрягаха да разберат, какво означава това. Те не знаеха, че отговорът е само един – Турция нарушаваше Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година, който определи за граница между България и Турция линията Мидия-Енос.

Хроника на една виртуална любов

преди 2 години 3 months
Светла Гунчева пред портрета й, нарисуван от Мирослав Моновски

Ако сте шокирани или най-малкото, учудени, от заглавието “Хроника на една виртуална любов”, чувствам се задължена да го обясня. Това не е просто начин да привлека вниманието с ефектно заглавие. Това е поетична книга, която разказва в хронологичен ред една любов, която се заражда в интернет мрежата Фейсбук.

Димитър Жечков (контекстуална биография)

преди 2 години 4 months

Димитър Жечков е роден в Бургас в семейството на богат човек – Георги Жечков, управител на кантора със седалище в Цариград, която търгува с български и европейски стоки. Завършва гимназиалното си образование в Сливен, тъй като по това време училището в Бургас е само до трети клас. В гимназията попада в среда, която става определяща за възгледите и начина му на живот. Започва да чете и превежда трудовете на Л. Н. Толстой...

Примерът, който ни е нужен

преди 2 години 5 months

Из книгата "Когато се раждаше демокрацията"; в тази книга д-р Герго Цонков е събрал свои публикации в периодичния печат на тема "Демокрация", печатани в периода 10.ХІ.1989 г. – 1994 г.

О времена, о нрави!

преди 2 години 5 months

Из книгата "Когато се раждаше демокрацията"; в тази книга д-р Герго Цонков е събрал свои публикации в периодичния печат на тема "Демокрация", печатани в периода 10.ХІ.1989 г. – 1994 г.

Хамелеони (политически хумор)

преди 2 години 5 months

Из книгата "Когато се раждаше демокрацията"; в тази книга д-р Герго Цонков е събрал свои публикации в периодичния печат на тема "Демокрация", печатани в периода 10.ХІ.1989 г. – 1994 г.

Лицемерие без граници...

преди 2 години 5 months

Историята ни учи, че когато един обществен строй е бивал заменен с друг, винаги е възниквал въпросът за недостатъците на предшестващия и достойнствата на новия. Естествено онези, които са злоупотребили с властта или по друг начин са нанесли щети на обществото според тогавашните закони, е следвало да отговарят лично и безапелационно. И никога досега не се е обвинявала и не се е изисквало да се търси отговорност от цяла партия, организация или политическа сила вина и отговорност, адресирани до последния редови член...

Злоезично население

преди 2 години 5 months

Както в много страни по света, така и у нас, има разноезично население: българоезично, тюрскоезично, ромскоезично, арменоезично и други. Но нали не сме съвсем като другите и за да напомним, че сме потомци на Ганю Балкански, след Десети ноември 1989 година си пръкнахме и едно нашенско си ЗЛОЕЗИЧНО население. Уж българският е езикът на новото езично ЗЛОЕЗИЧНО население, а думите са такива, че като ги слуша човек, тръпки го побиват от страх; косите му настръхват като си помисли какво може да му се случи, ако представителите му дойдат на власт.

Партийни неволи (Из "Записки на партийния член")

преди 2 години 5 months

През осемдесетте години, както впрочем преди това, та и до ден днешен, заплатите на здравните работници бяха сред най-ниските в страната. И ако днес свободно се говори по този въпрос, даже се изразява открито недоволство, тогава не беше така. Създадена беше такава атмосфера, че да негодуват медицинските работници срещу ниското си трудово възнаграждение, се считаше едва ли не за кощунство; притежателите на най-хуманната професия, предназначени да служат всеотдайно и безкористно на народа, да поставят въпрос за пари...

Страници