Литература

“Провинението” на партийния секретар

преди 2 години 6 months

Тогава секретар на Първичната ни партийна организация беше д-р Христо Найденов. Официалната версия беше, че всички партийни членове независимо от поста, който заемат в административната и обществено-политическата йерархия са равни пред Партията и могат да бъдат критикувани, т.е. да отговарят за делата си. Мнозина бяха се убедили, че едно е на теория, съвсем друго – на практика. И затова малцина – наивни или безразсъдно смели, си позволяваха да критикуват по-висшестоящите. В повечето от случаите си патеха. Такъв е и случаят, за който искам да ви разкажа.

Из предговора към "Три книги в една"

преди 2 години 6 months

Случилото се, което отразявам в трите си книги: “Нож с две остриета”, “Записки на партийния член” и “Когато се раждаше демокрацията” обхваща периода от установяване на управлението на 9 септември 1944 г. до промените на 10 ноември 1989 г. и т.н. преход към демокрация, който през последните 20 години не се състоя, а дали и някого ще се осъществи не е известно. През това време аз не бях пасивен наблюдател, а активен участник, заемайки определени длъжности в административния, в обществения и в политическия живот. Така можах да се запозная непосредствено и конкретно с пълното разминаване между обявените програми за загриженост, честност и коректност към подведомствените работници и служители, както и към всички граждани на обществото с действителността.

Предизвикани размисли

преди 2 години 6 months

На мое дежурство в Поликлиниката докараха млада жена в тежко, прединфарктно състояние. Какво се беше случило? Преди около месец починал баща й, когото много обичала и тежко понесла загубата. Едва успяла да се поуспокои и днес покрай тях преминала погребална процесия. Покойникът бил от другия край на града, близо до гробищата, но по утвърдена традиция, погребалната процесия минавала от улица на улица – смъртникът да се “прости” с всички по-важни и характерни места. Изведнъж пациентката си припомнила всички подробности, свързани с изпращането на баща й в неговия вечен дом. Сякаш в момента погребвали родния й баща. И тя не издържала – почувствала се зле. Усетила, че не й стига въздух. Появили се силни болки в сърдечната област. Почувствала смъртна опасност и се строполила на земята.

“Само с две думи и един въпрос”

преди 2 години 6 months

Пред мене е кратка дописка под горния надслов, публикувана във в-к “Работническо дело” от 17.ХІ.1987 г. Помня много добре повода, по който я бях написал и при вида й днес всичко оживява до най-малката подробност. Беше толкова странно и абсурдно, че не само днес, но и тогава, човек с нормална логика трудно можеше да си го обясни.

Подозрението

преди 2 години 6 months

Съобщението по радиото беше кратко: разкрита е заговорническа група, която е имала намерение да снеме по насилствен начин от власт Народното правителство, да откъсне страната от СССР и да я хвърли в хаос. Главният организатор на замисления преврат Иван Тодоров Горуня се е самоубил при опит да бъде арестуван, а неговите сподвижници Цоло Кръстев, генерал Цветко Анев и други са задържани.

Тревога разтърси цялата страна, но особено голяма беше тя във Врачанския окръг и в родните места на Горуня и Цоло Кръстев, съответно селата Горна и Долна Кремена...

Като знае какви партийни членове има...

преди 2 години 6 months

– А защо съпругата ти не членува в Партията? – питаха ме понякога.
Те имаха предвид, не само, че сме партийни членове, но и другите обстоятелства, които можеха да бъдат в нейна полза. Вуйчо й Христо Гергов е бивш партизанин. Другият й вуйчо – Белко Гергов не издържал на побоя в полицията, която настоявала да издаде местонахождението на партизаните и кои са техните ятаци – и не след дълго умира. В училището на родното му село Цаковица има издигнат паметник. Дядо й Герго, един от съоснователите на Комунистическата партия в Цаковица, поставен под домашен арест с ултиматум от полицията да предаде сина си партизанин, се обесва...

Приемането (из "Записки на партийния член")

преди 2 години 6 months

Чел съм доста очерци за членове на БКП. Датата на приемането в Партията във всеки един от тях се отбелязваше като най-светъл и щастлив ден в живота на приемания. За всички онези, които безкористно са се стремели да постъпят в Партията, за да отдадат знания, умения и енергия в полза на Родината, това навярно е било точно така. Без съмнение са се радвали от приемането си в БКП и ония, които са се стремели да се облагодетелстват, като се доберат до по-скъпо платена длъжност или да ползват някои привилегии. Аз не само, че не се зарадвах на приемането ми, но то за мен беше истински кошмар.

Из "Записки на партийния член"

преди 2 години 6 months

През четиридесетгодишното си членство в БКП-БСП аз преминах през по-голямата част от нивата на партийната йерархия – от обикновен член, през заместник секретар на бюро на първична партийна организация и член на изпълнителното бюро на общински партиен съвет на БСП до член на Висшия партиен съвет на БСП. Така аз можах да се запозная със стила и методите на организация и работа, които могат да правят чест на всяка партия. Многократно бях свидетел на поведението на партийни членове и ръководители – честни, коректни, беззаветно предани на социалистическата идея. Срещах обаче и такива прояви на стил, организация и методи на работа, които са порочни, недостойни...

“Дайте обяснение...”

преди 2 години 6 months

Бидейки районен педиатър, естествено е да имам отношение към санитарно-хигиенното състояние на детските заведения. Ето защо посрещнах с голямо безпокойство информацията на Елена Митева, представителка на ХЕИ, че в едно от обединените детски заведения в района, който тя е проверявала неколкократно, има сериозни пропуски. Нещо повече: не са последвали някакви положителни промени и след настоятелните й забележки и наложени актове. Ето защо приех с готовност да участвувам в комплексна проверка от комисия, в чийто състав, освен ние с инспекторката от ХЕИ, бяха и представители на дирекция “Народно здраве и социални грижи”, а също и инспекторка от Общинския съвет за народна просвета.

Как бях заплашен със съд

преди 2 години 6 months

Беше през 80-те години. Мездренската районна болница, в която работех като завеждащ Детско отделение, имаше много нерешени проблеми, свързани с недостатъка от обучени кадри, с обзавеждането или с организацията на работата и други. Понеже на събрания бяхме поставили тези проблеми, но без резултат, написах статия във в-к “Здравен фронт” под надслов: “Големите проблеми на малката болница”. Предварително споделих замисъла си по темата на статията с главния лекар д-р Руси Минев и със секретаря на първичната партийна организация д-р Лаков. Те не възразиха...

Страници