В полето на творческата рецепция на Томас Ман и Херман Хесе в България не се наблюдава голям обем произведения, които пряко или косвено да интерпретират теми и мотиви от творчеството на двамата автори...
Качественото образование е цел на всяко общество. То включва общодостъпност на образователната система, приложимост на обучението, високи и трайни знания и умения, сравнимост на постиженията. Компютъризирането на училищата и достъпът на всички ученици до съвременните информационни технологии е приоритетна грижа на обществото...
В условията на информационното общество се проектират значителни промени в организацията на педагогическия процес. В класната стая навлизат все повече нови средства за онагледяване и подобряване на ефективността на преподаването и ученето. Обучението протича не само чрез усвояването на текст, но и чрез включването на нови интерактивни техники и технологии...
Горещ юнски ден. Туристическият сезон е в разгара си. Перонът на летище Бургас е почни запълнен. Близо до терминал “Заминаване” върви подготовката за полет на самолет на западногерманската авиокомпания “Луфтханза”. До тук нищо необичайно. Е, може би униформените около машината са малко повече...
Мнение по въпроса: “Как ще коментирате уличаването на Владко Мурдаров в плагиатство от страна на Съюза на преводачите?”, Анкета на “Литературен вестник”, публ. в “Литературен вестник”, бр. 27/2017.
Националният литературен конкурс “Петя Дубарова” съществува от 1984 година. В началото на 90-те години, по ред причини от различен характер, конкурсът прекъсна своите издания, за да бъде възстановен отново през 1997 година...
Културните салони в историята са едно от най-интересните и артистични явления, отразяващи духа на своето време. Те са и места на политическото говорене, пряко обвързани с актуалната действителност. Такова перформативно, литературно и пародийно преобръщане на дискурсивната практика на салоните се наблюдава в два съвсем различни по дух и време романа: “Война и мир” на Л. Толстой и “Човекът без качества” на Р. Музил...
“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”...
Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи...
Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос.
