Анализи

Завръщане по Балкански. Завръщането на Филип Латинович и други

преди 2 години 4 months

Настоящата статия е фокусирана върху проблема за кризисната идентичност на твореца, който се опитва да преподреди своя свят посредством сетивно-визуалните и рационалните когнитивни механизми, които, оказва се, са недостатъчен епистемологичен източник, способстващ за утвърждаването на творческия и личностен идентитет. Особено тук, на ветровитите Балкани, където всяко завръщане е химерно, където всяко пътуване към себе си се доближава опасно до пристигането-в-смъртта.

Трагизъм и възторг в стихотворението “Ний” от Христо Смирненски

преди 2 години 5 months

Творчеството на Христо Смирненски е богато на художествени образи, които отразяват оригиналността, колорита, неповторимостта на епохата. Един роден поет, който дава емоционален израз на социални и исторически събития – това е Христо Смирненски. В неговата чувствителна душа се отразява всяко явление, всеки феномен от историческия живот на българите в епохата от първото и второ десетилетие на ХХ век.

Цветан Марангозов: Фигури на отсъствието

преди 2 години 5 months

Явил се на литературната полоса в края на 50-те с романа “Безразличният” скоро след това Марангозов изчезва от полезрението на литературната критика: тази липса е “документирана” чрез отсъствието му в скрупульозно подредения опис на авторите. Идеологическите лагуни в “големия списък” (Речник на българската литература) са най-отчетливите следи, оставени от нормативната естетика (тая зорка Горгона)…

“Септември” – драматургия на бунта

преди 2 години 5 months

“Еквилибристиката” между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един “естествен” развой към “реализъм”, увенчан с поемата “Септември”…

Рецепция на (само)жертвата

преди 2 години 5 months

Християнската етика се гради на изискването за саможертва. Това означава, че “жертвата” напълно осъзнава и носи отговорност за поведението си: тя се (само)жертва, тя е жертвоготовна, буквално прочетено (само)убива. Защото, “който изгуби живота си, той ще го намери”.

“Път през годините”: факт и фикция

преди 2 години 5 months

“Рецептивната теория подпомогна изясняването на това защо и как един и същ литературен текст може да значи различни неща за различни хора в различни времена”. В тази връзка обаче питаме защо произведения като “Път през годините” продължаваме да четем предимно като “литература”, а не като историографско четиво…

Епиграфи в “Старопланински легенди”

преди 2 години 5 months

“Старопланински легенди” е образцова творба (в смисъла на Елиът) в родната литература. Нещо повече: в своето надвременно величие тя запълва една празнота – тази на липсващия национален епос. (Нещо, което не можем да твърдим за “Кървава песен”, да речем, въпреки претенциите на автора й).

Ходове на въображението

преди 2 години 5 months

“Животът е сън”... такова е индивидуалното човешко светоусещане и то най-вече за “времето”. Докато всъщност “реалността” е колективно дело на множество умове; така нашето индивидуално възприятие всъщност работи с код – разгадава общата “действителност” “дадена” му уж буквално в сетивата. Сънят е свободен ход на въображението, подобно на метафизиката (или митовете)...

Постмодернист ли е Христо Фотев?

преди 2 години 5 months

Наскоро срещнах твърдението, че родният постмодернизъм бил “самонаправен”, т.е. “правешки”??! Щото Правец пък бил единствения постиндустриален град… (вероятно българската силиконова долина?). И по-нататък общо взето в тоя дух – безадресни ругатни. Безадресни, понеже понятието не е изяснено...

“Заточеници” – Яворов

преди 2 години 5 months

Стихотворението е отпечатано за пръв път в сп. “Мисъл” през 1902 г. със заглавие: “Към Подрумкале”. Написано е в края на 1902 г. по повод на заточаване на македонски българи в Мала Азия, след атентата в Солун на 6 декември 1901 г.

Страници