Поезия

До сина ми

преди 7 months 1 седмица

Не се отчайвай ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най- бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!

Писмо до Йовков

преди 7 months 1 седмица

Где живее доброто, Йордане?
Где е бялата, чудната птица?
От години я търси Моканина.
По е скъпа от наниз жълтици

Полет

преди 7 months 1 седмица

Мама ме изпрати до летището
с китка росен здравец, книга и целувка.
Знаеше – след мен не й остава нищо,
но ми каза: “Да се пазиш! Чуваш ли?”

През февруари

преди 7 months 1 седмица

Зимата пак е раздрала юргана си –
падат снежинки по гроба на татко.
Облак е взел песента на камбаните.
През февруари животът е кратък.

Хляб

преди 7 months 1 седмица

Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.

Писмо до... края на света

преди 7 months 1 седмица

Малка моя, моя ненагледна,
с татко ти сме здрави у дома.
Картички надписвахме последно,
купихме си празнична елха.

Светла Коледа, мамо!

преди 7 months 1 седмица

Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко!
И прости ми, че пак не успях да се върна!
Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко.
Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!

Здравей, Никола!

преди 7 months 1 седмица

Здравей, Никола! Пиша ти от бъдното.
В България е пролет, бяла пролет.
Вълшебни люляци, жита цъфтят и
вдишвам дъха им сладък с песен волна.

Писмо до Йово

преди 7 months 1 седмица

Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци.
И сякаш срутва се над мен света.
Уж твърда съм, а как да се опълча
и вяра да опазя във беда?

Остаря, Дон Кихоте

преди 7 months 1 седмица

Остаря, Дон Кихоте! Не останаха мелници.
И светът е различен, по-груб от преди.
С глътка черно кафе си лекуваме делника
и превързваме с думи ранени съдби.

Страници