Разкази

Десетият поход

преди 9 months 4 седмици

Когато пушкалата изгърмели и въздухът около крепостните стени на остров Кос се замятал във виолетови валма, когато палмите изтръпнали и в затворническите дупки, наречени килии, водата спряла да капе, вцепенена от изненада, беглецът най-после скочил от пробитата лодка и вълните го грабнали. Носили го, подхвърляли го, давили го и, както става обикновено в такива случаи, изритали го полумъртъв някъде по безкрайната плажова ивица на Земята Ван Димен...

Грегор Замза

преди 10 months 1 седмица

Една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза откри, че се е преобразил в леглото си на огромно насекомо. Той се учуди от тази внезапна промяна, но вече закъсняваше за работа.

Щом влезе в офиса всякакви колебания за новата му самоличност се изпариха. Чистачката го нападна, крещейки “Хлебарка!”, и го заблъска с метлата...

Радио сън

преди 10 months 1 седмица

Безпаметното криволичене на монолога с мухи бива прекъснат от фанфарното приветстване на 15:15 часа – нагрят на свещ нож, който преполовява застоялия работен следобед, предаването “Кой ви е по на сърце?” Водещата сама обожава 15 часа и 15 минути, защото мейлите от слушатели и рейтинговите данни посочват положителен апетит към рубриката...

Промяна

преди 10 months 2 седмици

Не подлежат на съмнение искреността и категоричността в думите на стария ми приятел – професор Илия Саров: “Бъди поет едва тогава, когато си се отървал от всички прозаични грижи. При всички други случаи тези неуредени жизнени сметки периодично ще връхлитат върху душевността и стиха ти и ще ти пречат!”...

Бунтовен вятър

преди 10 months 3 седмици

В утрото на 3 май 1876 година започна ямболският Петров ден. С лъвски знаци по калпаците, с кръстачни ширити по гърдите, с пушки, пищови, саби и знамена, съзаклятниците отиваха към Куш Бунар в Сливенския балкан, където ги чакаха апостолите на въстанието Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода...

Аз, една от вас

преди 10 months 3 седмици

Когато се въплътих в детското си телце преди половин век видях до себе си три жени, облечени в светлина като сияние – те бяха моите орисници. Първата бе най-щедра – дари ме с чар и красота. Втората лаконично отсече: с ум и разум да раста. А третата само добави: дълъг житейски път, но и много изпитания. След като ме благословиха, отидоха при майка ми и дълго я разпитваха къде е рожбата й.

Сълза в снега

преди 10 months 3 седмици

Зимното слънце едва се провираше между пелената от облаци, правеше неистови усилия да се освободи от тях; искаше още поне час-два да погрее, преди да се потопи в залеза. В очакване на Рождество Христово цялата природа бе смълчана, очакваща с трепет чудото. Само белите снежинки-кралици прехвръкваха все така забързани в танца си, за да скрият грозотата на калната земя.

Тъмна Сакскобургготска приказка

Автор: 
преди 10 months 3 седмици

Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство...

Стриптийзът на Темида

Автор: 
преди 10 months 3 седмици

Някога, много отдавна, когато бях млада, наивна девойка, когато всяка сутрин сякаш виждах слънцето за пръв път, а всяка вечер звездите ми се усмихваха, вярвах и в чистата митологична фигура на Темида, Свещената богиня на правосъдието. Представях си я загадъчна и силна, в достолепната класическа тога и с оная превръзка на очите, която трябваше да осигури нейната безпристрастност. После пораснах...

Примирение

Автор: 
преди 10 months 3 седмици

Това се случило много, много отдавна. Глината, от която Господ Бог сътворил нашите клети, унизени тела, била още влажна и носела отпечатъка на свещените Му пръсти, а от огнения дъх на светия Му дух, вдъхнат у човека, очите на хората светели като звезди...

Страници