Разкази

Страната “Никъде” и “Никога”

Автор: 
преди 10 months 3 седмици

Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват за да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънища...

Леденият кораб

преди 10 months 4 седмици

Тежката корабна верига се източи като змия от клюзовете. Танкерът потрепери и се отпусна върху вълните. Край. След пет мъчителни денонощия – край! Двадесет и осем чифта очи погълнаха жадно обвития в мъгла и изпарения варненски бряг...

По синия път

преди 10 months 4 седмици

В тъмното машините върху претрупаната му палуба приличат на трупове от праисторически чудовища, обгърнати от някаква подозрителна тайнственост. Утре те няма да бъдат такива страшни. А хората на брега, които бързат да отидат на работа, ще прочетат може би пътьом едно с още неизсъхнало мастило съобщение в някой ъгъл на вестника...

Да устоиш на “амара”

преди 10 months 4 седмици

Тримата представители бяха подбрани от специалната комисия Б-5 на Дружеството на космическите психолози. Всички пилоти, които преминаваха обучението си по съответните специалности трябваше да опознаят и още един уважаван господин – ДЕРОКС – машината-психолог, която избираше партньорите по двойки, тройки или групи за междупланетните полети...

Врачката

преди 11 months 5 дни

Това, което искам да ви разкажа, се случи в късното лято на 1967 година в София. Колегите ми от випуск 1964-1967 г. от Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бяха си взели последните семестриални изпити още през м. юни. Някои се явиха на поправки през м. септември. Всички започнаха подготовка за държавните изпити през м. декември...

Художникът

преди 11 months 5 дни

Преди всеки празник в коридорите на следствената служба поставяме подходяща украса. Малко разнообразие в напрегнатите дни на работа. Колегите знаят, че имам нюх към това и очакват, че ще има нещо ново, което да зарадва окото. Аз пък имам един познат художник и само едно позвъняване по телефона оправя работата...

Неговата крепост

преди 11 months 5 дни

Винаги си мислех, че рано или късно ще се срещнем пак. Не съм си представял как и кога ще стане това. Но най-малко го очаквах днес. Бях обещал вкъщи да се върна навреме, все отлагахме някакъв важен разговор...

Залезът

преди 11 months 5 дни

Седна срещу мен на стола, след като се убеди, че правилно е разбрал поканата. Изчака да освободя дежурния по арест и помоли за цигара. Винаги постъпва така. Прибира между пожълтелите си пръсти белия къс и внимателно го овалва от край до край! Огън не му предлагам...

При учителката

преди 11 months 5 дни

Разпитът вървеше трудно. Момчето не намираше сили да признае всички извършени престъпления. Помагах му да разбере, че за отделните деяния ще получи отделни присъди, но има и кумулация, ще лежи най-тежката, по-добре е да не укрива нищо, за да няма след време и друго дело. Тогава вече ще има една присъда…

Търсене на виновния

преди 11 months 5 дни

В кабинета влязоха плахо, неуверено. Но трудно прикриваха вълнението и желанието си час по-скоро да заговорят. – Заповядайте, седнете моля! – Млади са, нямат повече от четиридесет. Облечени семпло. Жената бърше с кърпичка очите си, а те са подпухнали, налети със сълзи.

Страници