0 книги 6 публикации

Светла Гунчева

Светла Атанасова Гунчева е родена на 13 февруари 1949 г. в град Бургас Завършила е средно образование в Руска езикова гимназия “Васил Левски” – гр. Бургас. Има висше образование, магистърска степен, в Технически университет – град Варна, специалност “Радиоелектроника”.

Автор на поетичните книги: “Пепел от любов” (1996); “Носталгично – за Бургас” (2000); “Родена в лотос” (2001); “Хилядолетна вода” (2002); “Красотата няма име” (избрани стихове, 2003); “Вечерната молитва на прибоя” (електронна книга, награда за второ място от националния конкурс на издателство “Буквите” – “Жени и вино – вино и жени”); “Да извървиш Камино” (2013); “Нежна голгота” (2003, в съавторство с Пламен Парнарев); “Картина от Кандински” (2014); “Портрет нарисуван с въглен” (2015); “Тебеширеният кръг” (2016), “Нощна река” (2017).

Нейни стихове са публикувани във вестник “Литературен форум”, електронно списание “Литературен глас”, в алманах “Бургас”, алманах “Околчица” (Враца), алманах “Тракийска лира” (Ямбол), антология “Поети, влюбени в Бургас и морето”, сборници с номинирани стихове от литературните конкурси “Белоцветните вишни”, “С море в сърцето”, “В полите на Витоша” и др.

Носител на трета и първа награда от национален конкурс Нова Загора, две първи награди от национален конкурс “Пролет моя” (София), първа награда от национален конкурс “Дървото на живота” (Стралджа), първа награда от национален конкурс “Жената – любима и майка” (Свиленград), национална литературна награда “Свилен Зяпков” (награда на кмета на гр. Ракитово за поетичната книга “Картина от Кандински”), първа награда от национален конкурс “Горчиво вино” (Петрич), номинация за националната литературна награда “Христо Фотев” (Бургас).

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Така чука съдбата

Извиват пътищата на съдбата, криволичат и те запращат в глухи улички накрая. Дори и пътищата страдат от двуличие и обещават, а не те отвеждат в Рая.

Поезия

Гара

Краката всеки ден ме водят тук. Посрещам и изпращам всички влакове. В натрапчивия мирис на тъга, просмукан във пейките, излъскани до смърт от чакане...

Поезия

Гост

Колко нощи подред този прилеп виси на тавана. Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие. Малък звяр, в светлините на фарове хванат и очакващ да падне чукът за небесна разплата.

Поезия

Невинност

Рисуваше копнежа си детето. Помоли ме за лист и молив. С две огледални запетайки сред небето детето нарисува чайка в полет.

В Меридиан 27

Публикации за автора

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.