Разкази

Рисунка в мрака

преди 1 month 1 седмица

Траяна препрочиташе, за кой ли път вече, книжката. Беше подарък за един рожден ден. Бриян знаеше, че обича Хайне и я изненада. А неспокойният дух на поета я заразяваше от разстоянието на повече от век и половина време, като че спирала минаваше през новите реалности, увличайки и привнасяйки вкусът на драматизма от човешките несъвършенства.

Другият

преди 1 month 1 седмица

– Мммм... мамка му! По дяволите! – сложи “Картие”-то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. – Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща част от красивата гледка на голото й тяло.

Реконструкция

преди 1 month 1 седмица

Държавният кораб на република България потъваше. Чудноватичък беше този кораб. Чуден, защото потъваше не в Черно, Адриатическо, Каспийско, Бяло или някое друго море, а в морето от дългове или, казано по географскому, в Дългово море...

Без ореол

преди 1 month 2 седмици

Снежа се отпусна на черния, бил някога мек, стол в коридора. “Съжалявам, само пациенти.” Любезният възрастен лекар беше влязъл в кабинета заедно с дъщеря й. Можеха все пак да я пуснат зад вратата със светеща до нея табелка “Не влизайте”...

Неродени мисли

преди 1 month 2 седмици

На път съм да се родя, а не искам. Вече не. Заради гласовете е. Чувам ги всеки ден. Оставало още малко – сега звучи различно, няма я радостта отпреди. Мама често повтаря, че не знае какво да прави. Плаче нощем и ми е трудно да заспя. Искам да й кажа, че съм тук, в нея, до сърцето й и няма нищо страшно – нали сме двама, но тя не ме чува...

Нежни души

преди 1 month 2 седмици

– Писателката Муза Петрова? Заповядайте – покани я с предразполагащ жест адвокатът. Поруменяла от удоволствие, тя само кимна и преглътна, за да сподави най-естественото “Да, да, аз съм”, което напираше на устните й...

Изгубеният килим

преди 1 month 2 седмици

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние и страхът от кризите, които бе получавала, бяха отшумели. Роза разбра, че когато човек се грижи добре за себе си и обръща достатъчно внимание на здравето си, то неминуемо му се отплаща...

По пътя на морето

преди 2 months 3 дни

– И коя е тази история, която не съм чувал отново? – Тя е много стара история. Говори за вярващите по пътя на морето. Те всички бяха младежи и търсеха пътя към щастието, в което вярваха. – Кои бяха те? – Маргарет, Елисавет и Христина...

Нещо в мъглата

преди 5 months 1 седмица

Кошмар или просветление? Апокалипсис или доста закъсняло възмездие? Унищожение или своеобразно възраждане? Или просто трябва да го наречем възнаграждение за греха? ...

Истината

преди 6 months 1 седмица

Лавината, тежкия преход, планината с ледената си красота, обилния сняг, кантона, разплаканите лица на момичетата – всичко остана някъде назад след като и последния от тях – Румен затръшна вратата на хижата. Отсам нея беше тихо, светло и спокойно. Всички го усетиха и усмивките на момичетата бавно се завърнаха. Внезапно падна зимната нощ – тежка, брутална, истински ледена.

Страници