Разкази

Вълшебството на Коледа

преди 9 months 2 седмици

Снежинките бавно летяха към земята. Силният вятър ги носеше из въздуха безметежно. Беше средата на декември, снегът продължаваше да трупа големи преспи по улиците, а температурата се понижаваше. Две малки сестри стояха една до друга сгушени навън, за да се топлят в тази студена вечер...

Паркът

преди 9 months 2 седмици

От известно време паркът се чувстваше подтиснат и нещастен. Всъщност беше малко самотен. Нямаше с кого да си поговори и светът около него му се струваше скучен и безинтересен. Вярно е, че идваха хора, които вървяха безцелно по алеите или разхождаха кучетата си, ..., влюбени, които се целуваха между дърветата, и много деца, които понякога даже го дразнеха с виковете си...

Камъчето

преди 9 months 2 седмици

Всеки следобед мъжът минаваше бавно по алеята и стигаше до едно и също място. Там дърветата свършваха и започваше морето. Навремето хората бяха натрупали камъни, които да спират вълните и с годините се оформи една своеобразна пътека. Постепенно започнаха да я наричат “Пътеката на съдбата”...

Лодката

преди 9 months 2 седмици

Морето лениво се протегна, леко докосвайки брега. Тази сутрин беше облякло светлосиния си костюм и внимаваше да не го измачка. Слънцето нежно го галеше с утринните си лъчи, вплитайки във вълните му нишки от ламе. Те проблясваха примамливо и привличаха любопитните погледи на птиците. Денят започваше спокойно и безгрижно...

Русалки

преди 9 months 2 седмици

Морският пясък се усмихна. Босите крачета го гъделичкаха и той не можеше да остане сериозен, колкото и да се опитваше. Двете момиченца рисуваха по него, като го галеха с малките си пръстчета. Те така се бяха унесли, прехвърляйки се от рисунка на рисунка, че не усетиха кога последните слънчеви лъчи ги докоснаха за довиждане, скривайки се зад хоризонта...

Часовникарят

преди 9 months 2 седмици

Тази сутрин слънцето се събуди в страхотно настроение. Още щом отвори очи, сякаш знаеше, че ще се случи нещо необикновено. Докато се протягаше, огледа града, провирайки лъчи дори и през най-тесните улички и мазета. Някои хора го бяха изпреварили и вече бързаха за работа, други току-що се бяха прибрали и заспиваха зад спуснатите завеси, а трети сънливо тътреха крака из кухните, правейки кафе.

Хлад

преди 9 months 3 седмици

Има изглежда някаква стохастическа зависимост между честотата и внезапността на валежите и развитието на любовните драми сред себеподобните ми. Дори сега, вървейки по улицата, виждам навсякъде същества, в погледа на които се чете изумление, а косите им като моите стърчат от атмосферното електричество...

Термодинамика на ада

преди 9 months 3 седмици

Тези нощи бяха най-дългите. Грозната Мери лежеше на дивана в хола от толкова време, че дори не знаеше минала ли е Коледа или не. Никакви признаци не подсказваха, че денят навън е почнал бавно да расте, вместо да продължи, да се смалява, докато изчезне съвсем. Беше омаломощена от треската и от разни вещества...

Spiritus mundi

преди 9 months 3 седмици

Виждаш на скенера парчето олово в рамото си. Виждаш и върха на пинсетата как го заобикаля и рови навсякъде, само не и там, където трябва. Не те боли. Не знаеш дали и тоя педал в бялата престилка го знае. Забива още по-надълбоко пинцетата в рамото ти и с професионален тон додава: “Да не мислиш, че съм тук, за да те лекувам, наркоманче посрано!”...

Същата музика

преди 9 months 3 седмици

Обичам далечни пътувания с автобус. Помагат ми да разбера кое е важно за мен и кое – не. Важно е онова, което мога да помъкна със себе си, уокмена например. В момента слушам инуитски песнопения. Всъщност, тръгнала съм на концерт, но не инуитски – Ал Ди Меола е в столицата. Да. Цялото това лашкане е за да видя и чуя Ал Ди Меола на живо...

Страници