Петър Анастасов е знаков български поет, драматург и преводач, а някои от биографите му го сочат и като политик, но всъщност до края на живота си той си остава „пленник” на Словото, като се стреми чрез творчеството си да бъде глас на проблемите на своя народ.
Георги Константинов е национално и международно признат творец, автор на над тридесет стихосбирки, на книги с есета и с творчество за деца, заемал важни организационни и държавни постове, народен представител и един от съставителите на днешната Конституция на България, носител на много национални и международни награди.
Неоспорим е фактът, че в краткото си тленно битие хората таят една интимна надежда. Тя е някак скрита зад делничните тегоби и мимолетни радости, ала е неугасима – да оставят след себе си послание за идните поколения, за да бъдат запомнени. Какво може да е то? ... С такива въпроси посрещнах биографичната книга на Георги Константинов “Един поет между вчера и утре”...
Новата (трета поред) книга на Людмила Стоянова съдържа 34 есета, 40 стихотворения и 7 нейни цветни илюстрации, които допълват и акцентуват важни семантични възли в контекста на цялата книга...
Новата книга на Весела Люцканова “Любов, щастие и болка” налага на вниманието на читателската аудитория един фундаментален за настоящето и бъдещето на човечеството проблем, свързан с отношенията човек – машина...
Светът, според древните, е изграден от огън, въздух, земя и вода. Но в новата книга “Петрихор” на Василен Васевски, изд. “Потайниче” 2025 г., авторът въвежда друга, своя символна субстанция – Дъжда...
Животът е вечен! Всички знаем и дори инстинктивно повтаряме тази фраза, аргументирана от собственото ни когнитивно мислене, свързано с опознаването на света извън нас самите, в който всекидневно нещо умира, но и нещо се ражда...
Има книги, които “грабват” читателя още с корицата си – със спецификата на избрания фонов цвят, със семантичните аспекти на заглавието и калиграфското му оформяне, с умелото съчетаване на емоционално-смисловите внушения на избраната репродукция на нечия картина, която с невидими нишки свързва в едно единно цяло всички детайли...
В цивилизационния пулс на века – динамичен, роботизиран и надхвърлил старите земни граници, традиционната духовност проправя новото си русло. А човешкият интелект, вече в явна надпревара с изкуствения, в творческите си хоризонти надраства делничното и познатото...
