Сакралната геометрия за хармоничния баланс в строежа и порядъка на Вселената е много стара наука и води началото си още от времето на древните маи, египтяни, индуси и китайци. Тя представя начина, по който тяло, ум и дух се свързват и си взаимодействат с космическите принципи и закони...
Впечатляващо за изследователя е колко стойностно, мащабно и запомнящо се е развитието на българската литература в диаспората. По страниците си тя съвместява историческата памет и съвремието, духовни прозрения за бъдещето и гражданските ценности на днешния ден.
В хилядолетната история на България семейството винаги е било духовната, нравствената и материалната крепост на нашия народ, онова свято гнездо, в което българинът е отглеждал с любов и грижовност децата си, учил ги е на труд и разум, възпитавал ги е в онези морални ценности, които е наследил от дедите си.
“Aut inveniam viam, aut faciam – Или ще намеря пътя, или ще прокарам път...” Тази латинска сентенция все по-отчетливо пулсираше в съзнанието ми, докато прелиствах новия роман на Банко Банков “Мъж от идващи дни”...
Живеем в “електронни“ дни, когато с едно натискане на копчето можем да се свържем и с най-далечната точка на света. Така пътеписният жанр в литературата е подложен на сериозна конкуренция и само описанието на видяното далеч не е достатъчно на читателя...
Душата е най-мистериозната, бих казала дори непознаваема част от човешката идентичност, която свързва къс материя с духовно дихание, за да ги обедини в един субект. Според Густав Юнг тя не съвпада с целокупността на психичните функции, защото притежава както съдържание, принадлежащо на субекта, така и на света на духовното...
Казват, че сонетът е елитарен тип стихотворение, може би защото принадлежи към така наречените “твърди”, постоянни стихотворни форми. Неслучайно Никола Боало твърди, че “един сонет без грешка струва колкото цяла поема”.
“Такъв човек“, “Вечерен плач“ и “Фата Моргана“ са трите тематични, взаимно допълващи се части в новата книга на Боян Ангелов “Мълком“. Три постамента на ярка монологична изповедност, върху които авторът съгражда и сега хуманните си прозрения – дар за разноликото ни, задъхано съвремие.
Наричат планината магична, орфична, тайнствена, космична. И едновременно: символен купел на изстрадана кървава история; на героика, хуманност и нравствена красота, извисени над отминали трусове и бурни стремления...
Невъзможно е да бъде обхваната цялата вселена от теми, идеи, образи, чувства, мелодии и багри в новата книга на Кирил Кадийски “Звездна каторга. Новата Герника”. Така, както е невъзможно проследяването на всички теми, сюжети и идеи в Библията, въздавана в продължение на 1500 години.
