Често задавани въпроси

Често задавани въпроси и отговори

Написали сте книга! И тук вече идва на дневен ред въпросът: “Какво да правя с тази вече написана книга?” Обкръжението ви подканва: “Издавай я, хич не се мотай!”

И така – тази книга все още не е книга в истинския смисъл на думата, тя си е просто “ръкопис”. За да стане истинска книга, трябва да бъде реализирана като такава – и тук вече е мястото на издателя.

Няма да коментираме въпросите свързани с написването на книга, как се пише, какви цели и задачи сте си поставили при написването, какви послания изпращате към читателите; ограничаваме се само до факта, че разполагате с ръкопис (в очите на някои читатели хубав, за други лош – винаги за всички книги ще се намерят читатели и от двете позиции), който подлежи да бъде издаден като книга.

Какъв е подходът?

Единият вариант е: спрятате със свои сили и средства (и с помощ от приятели, които “разбират от тези неща”) нещо като предпечат, намирате някоя рекламна агенция или печатница, пазарите се да ви излезе по-евтино и... получавате краен продукт, приличен на книга. Този подход е известен под името “самиздат”.

На такива книги принципно не се гледа с добро око, те като правило изглеждат като изработени “по трудово обучение”, и освен всичко са “нелегални”, т.е. нерегистрирани в официалния регистър на издаваните книги (ISBN-регистъра). Освен неугледния вид, следствието е, че такива книги обикновено стават достояние само на неколцината ви “фенове” от приятелския кръг, на които най-вероятно ще подарите по една книга; за продажби е трудно да се говори, а и нито една книжарница (или книжна борса) няма да приеме за разпространение книга-самоделка. Ако такава съдба предвиждате за вашата книга, излишно е да четете написаното по-нататък, нито пък да ни се обаждате.

Книгоиздаването е комплексна дейност, включваща: редактиране на текстовете, дизайн и страниране на книгата, обработка на коректурите (т.е. поправяне на печатни и пунктуационни грешки и неточности), дизайн и разработка на кориците, въобще цялостно оформление на вътрешния и външния вид на книгата, регистриране в ISBN-агенцията и присъждане на ISBN (международен сериен книжен номер), като този номер е своего рода защита на вашите авторски права; едва тогава се пристъпва към отпечатване, подвързия и... най-трудната част – анонсиране (реклама) и разпространение.

И така: ръкописът на книгата е налице (най-важната част от целия книгоиздателски процес), необходим ви е издател.

Предстои ви първа среща с издател. Той вероятно ще бъде и първият ви читател (безпристрастен, в тази категория не се включват вашите роднини и приятели).

Практиката ни констатира няколко основни подхода (неправилни) към първата среща с издател:

1. Писмо на e-mail: “Написах книга, ако проявявате интерес към издаването, обадете ми се”; с вариации: “Какви са условията при вас за издаване на книга”.

2. По-нагъл вариант: огромен файл, съдържащ целия текст на бъдещата книга, изпратен по електронна поща; или по-рядко случващ се вариант: папка с разпечатки (или няколко папки), изпратени по пощата.

3. Посещение на място: изсипвате се лично в издателството (без уговорен предварително час), измъквате няколко папки, тетрадки, тефтери или какъвто е там носителят на вашата книга, и настоявате да попрочетете нещо (на глас и изразително), за да чуете нашето мнение; след категоричният отказ от наша страна да отделим 2-3 часа и да се насладим на художественото четене, склонявате да оставите папките – да ги прочетем, и съответно другата седмица да минете отново да чуете мнението ни.

Какво е съдбата на “ръкописите” в тези случаи? Кратък отговор: никаква. Много е трудно да попаднете за издател, който да се заинтересува от неясно формулирано писмо/e-mail, или да чете неколкостотин страници книга, без да знае защо точно го прави. Никой няма с удоволствие да слуша "литературното ви четене", ако има куп задължения и графикът му за деня е разчетен до минута.

Какъв е правилният подход?

Подгответе внимателно вашето писмо до издателя – то трябва да бъде кратко, ясно и интригуващо. Приложете кратко резюме на текста, с евентуално приложение от няколко страници (2-3, не повече от 5) от текста. Ако книгата е поетична, приложете 2-3 стихотворения. Опишете като какъв обем виждате книгата, какъв жанр я определяте и евентуално за какъв кръг читатели е предназначена.

Всичко това – съвсем, съвсем кратко; в днешния забързан век никой няма излишно време и на вашето писмо едва ли ще бъдат отделени повече от 1-2 минути. Ако успеете за това време да заинтригувате издателя, ще получите отговор и при второ писмо вече можете да си позволите по-подробни описания и за бъдещата книга, и за себе си като автор.

Не очаквайте навсякъде да ви посрещнат “с отворени обятия”. Особено ако това е дебютната ви книга. Възможно е (даже много вероятно) първата ви книга и да не бъде издадена, особено ако настоявате изданието да е финансирано от издателя. Издателствата подхождат много внимателно при предприемане финансиране на книги. Причините са повече от ясни: книжният пазар в България е в стагнация и изключително голяма част от тиражираните книги остават непродадени. За да поемат този “риск”, издателите съответно си правят своите проучвания, дали конкретната книга би имала евентуално някакъв пазарен успех. Ако имат съответните съмнения, че ще направят поредната “непродаваема” книга – ще ви откажат.

Но при правилен подход от ваша страна, поне ще заинтригувате издателството да прочете вашите текстове и да получите едно странично, безпристрастно и професионално мнение.

Вариантът на “безусловно” издаване на вашата книга е, ако поемете разходите по самото книгоиздаване – вие лично, или чрез спомоществователи.

В този “безусловен” случай основният въпрос опира до общата сума, която е необходима за издаването на книгата.

Както вече споменахме, ако имате възможност (и желание) да поемете разходите по книгоиздаването, всяко издателство ще се съгласи “безусловно” да ви я издаде, а при допълнително договаряне и да ви съдейства за разпространението.

И така: колко струва една книга?

Имайте предвид, че книгоиздаването е сложен процес (поредица от подпроцеси) и следователно ценообразуването, като следствие от тези подпроцеси, следва същата логика. Изключително трудно е да се дадат цени за издаване на книга в общия случай, и в тази връзка имайте предвид, че “калкулаторите”, включени в сайтовете на някои издателства, имат доста непълноти и недостатъци по крайното ценообразуване, и могат да ви подведат.

Зададен въпрос от вида: “Колко ще ми струва издаването на една книга?”, бих окачествил като въпрос: “Колко струва един компютър?”. За цената на компютъра е ясно: зависи от вида на процесора и неговата скорост, памет (вътрешна, външна), харддиск, монитор и пр. екстри, като всяка от тях добавя по нещо към общата сума.

Аналогично е и при книгоиздаването – зависи от какъв етап ще се включим в цялостния процес и кои подпроцеси ще поемем ние, и кои имате възможност да подготвите вие.

В общия случай, за да можем все пак да калкулираме някаква ориентировъчна цена, ни е необходимо да знаем поне приблизително следните параметри на бъдещата ви книга:

формат на книгата (за стандартните формати на книги – малко по-надолу) – това в общия случай означава колко на колко см желаете да е книгата ви; вземете една книга, чийто размери ви допадат най-много, и измерете ширина и височина.

брой страници – в книгоиздаването по-точният термин е “печатни коли”. Една печатна кола обикновено се състои от 16 страници, но при по-малки тиражи се печата на 8 страници, а при по-големи тиражи (2-3 хиляди и нагоре) по 32 страници. За нас е достатъчно да знаем броят страници.

Няколко подробности: един лист има две страници (правете разлика); машинописните страници на вашия текст няма да съвпадат с броя страници, след като текстът вече е пренесен в книжен формат, но все пак за нас са ориентир. Ако текстът ви е набран на MS Word, броят страници и размера на шрифта, на който са набирани, също е ориентир за нас. Като ориентир: при текст, писан на Times New Roman 12 Pt – умножете вашите страници по две и ще получите приблизително броят страници на книгата; ако е на 14 Pt – тогава отношението е грубо 2 към 3. Програмата Word има и “брояч” – най-добре е да “вземете” оттам “броят символи с интервалите”; съчетано с форматът на книгата, ще можем да определим възможно най-коректно нейния обем.

цветност – ще има ли цветни страници в книгата ви; ако да – колко. Цветните страници се отразяват много сериозно върху цената; казано накратко – цветният печат е скъпо удоволствие, сами преценяйте доколко можете да си “надвиете на масрафа”.

тираж – цената на един екземпляр от книгата зависи доста съществено от тиража. Правилото е: колкото е по-голям тиражът, толкова цената на единица бройка е по-малка. Причината е, че подготвителната дейност по книгата не зависи от последващия тираж и нейната сума, разпределена върху повече бройки, намалява крайната цена за единица бройка.

Имаме ли изисквания за минимален тираж? Принципно – не. Можем да ви издадем и книга в 1 екземпляр, разбира се тя ще ви излезе “златна” като цена.

Препоръчителен тираж: минимумът в случая за отпечатване на книга на офсетов печат (печатница) е 100 бр. За максимален тираж нямаме ограничение, но едва ли ще поръчате сто хиляди броя. При тираж под 100 бр. се минава на принципа “print-on-demand” – на дигитална технология; в този случай цената се определя на единица бройка (за отпечатване) плюс общата сума за предпечатния процес.

-----------------

Малко отклонение на тема “тиражи” на книги:

Какъв тираж е най-оптимален за вашата книга е въпрос с повишена трудност, на който в края на краищата ще отговорите вие (или косвено – вашият спонсор). Първоначално се започва със следната “сметка” от варианта: “Ще подаря на баба, на леля, на приятелите... да остане и нещо за мен, абе 20-30 бр. ще ми стигнат”, до: “Всички ще си купят от моята книга: колегите, приятелите, съседите... 300 броя май ще са малко, я да я направим 500 или по-добре 1000”.

Подборът на оптимален тираж на една книга е много капризна материя и нещата съвсем не са прости.

Проблемът е да решите предварително какво очаквате от книгата. Не е целесъобразен подходът: “Дай да я издадем, пък ще видим”. Ако сте замислили издаване на книга повече от 100 бройки, първо помислете за следните неща: Кой ще ми разпространява книгата, къде, при какви условия, и прочие, и прочие.

Най-често срещаният подход: “200-300 бройки е добре”. Имайте предвид, че този тираж не е измежду оптималните. За да се постигне себестойност на книгата, която да е конкурентна ценово на пазара, тиражът трябва да е 1000 и нагоре. При по-високи тиражи като правило цените на единица бройка намалят. Въпросът обаче какво ще правите с тези книги, остава отворен. Книгоразпространителите биха приели намръщени десетина (при по-нахален подход от ваша страна – двайсетина) екземпляра, които ще бъдат набутани някъде по рафтовете и ще прашасват там с години. В този ред на мисли и тираж от 500 броя е голям – трудно бихте намерили 500 човека, на които да подарите по една книга.

И какво излиза в края на краищата? Най-неоптималният тираж (100, 200 или 300 бр.) се оказва най-препоръчителен.

Най-малко разходи ще ви струва печатането на единични бройки, по “дигиталната технология” (на принципа “print-on-demand”), но пък на практика ще имате книги само “за показване”.

Съвременен, евтин и модерен вариант са “електронните книги”; за тях – по-долу.

-----------------

Има и още параметри на книгата, които влияят върху цената, но като първоначален ориентир – тези са достатъчни. Ще ви дадем “базова цена” за издаване на книга с оптимални параметри, а ако желаете допълнителни екстри (луксозна хартия, твърда подвързия, екстри по кориците: релефен печат, парцелно лакиране и т.н.) – за тях и техните цени ще коментираме допълнително.

Разбира се, в правото сте да се допитате и до “конкуренцията”, т.е. други издателства, и да сравните “показанията”. Ако прецените да гласувате доверие на нашето издателство, следват последващите стъпки, свързани с издаването на книгата.

Какво точно е редакторът и какво да очакваме от него? Този въпрос, уж съвсем ясен, се оказва възлова точка в основата на последващи раздори, омрази и пр. разправии. Някои автори очакват редакторът едва ли не да им пренапише книгата, да я приеме като своя, да я оформи, издаде, промотира, че и продаде. Други, съвсем противоположно, свеждат редактора до име (авторитетно име), поставено на служебната страница на книгата им, което име да “им отвори всички врати” за бъдещото популяризиране и утвърждаване на книгата.

Какво всъщност прави редакторът?

Редакторът получава от вас готовия текст, прочита го като първи, безпристрастен читател, показва ви слабите му места, предлага преработка на някои пасажи от текста, които можете да приемете, можете да отхвърлите; и така цикълът се повтаря (евентуално), докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви. Ако останат спорни въпроси относно някакви части от текста, последното решение остава на автора.

Какво не е редакторът?

Случаите, когато ролята на редактора се надценява или подценява, не са никак малко.

В единия вариант авторът иска за редактор утвърдено име, което да присъства на страниците на книгата му, с убеждението, че така си повдига имиджа.

В другия вариант, който опира до крайности и едва ли не редакторът се възприема като съавтор, на редактора се приписват множество задължения.

Запомнете: редакторът не е съавтор – той просто е първият ви читател, който ще ви обърне внимание на слабите и силните страни във вашето произведение. Не допускайте и вие самите (ако редакторът се прояви като изключително “съвестен”) редакторът да се вмесва грубо и да пренаписва текстовете ви. Даже и да е съвсем явно, че вариантът, предложен от редактора, е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.

Редакторът няма задължение да поправя граматични, печатни и пунктуационни грешки в текстовете ви – това е работа на коректора. Редакторът няма задължение да промотира книгата ви, да пише рецензии, статии и публикации в периодичния печат, да рекламира книгата ви, да ви представя. Ако все пак той (редакторът) предприеме подобни действия, то те са “на доброволни начала”, но не произтичат пряко от неговите задължения.

При организиране на премиери, представяния и четения на книгата ви, добре е редакторът да ви представи книгата (като най-запознат с текста), но това действие също произтича от доброто му желание, а не по задължение.

Как да си намерите редактор?

Подходът не е стандартизиран. Единият вариант е “на приятелски начала” – познавате (или са ви запознали) с известно име в литературните среди, предлагате му (или ви препоръчват), и ако редакторът приеме – започвате работа.

Друг вариант е – издателят да ви предложи редактор. Ние бихме могли да ви насочим (съобразно тематиката на вашата книга) към най-подходящия за случая редактор, да се свържем с него, да му предложим, да обсъдим неговия хонорар и да ви организираме среща с него. (Имайте предвид, че сумата за хонорар на редактора зависи най-вече от неговия авторитет (известност). Качеството на работа не е "ценообразуващо" в този случай. Възможно е и по-неизвестен редактор да подходи по-отговорно и да изпълни задълженията си по-професионално, отколкото авторитетно име.) След като установите контакт, работата автор-редактор продължавате самостоятелно, като накрая вече редактираните текстове предавате на нас.

В какъв вид да представите вашия “ръкопис” на редактора: на ръкопис (в тетрадка или тефтер), напечатан на пишеща машина, набран на компютър.

Ако текстът Ви е писан “на ръка”, не очаквайте редакторът да приеме с въодушевление струпаните пред него няколко тетрадки или тефтера с трудноразгадеми ченгелчета и заврънтулки. Естествената реакция е веднага да ви върне “нещата”, а може би и афектирано да каже няколко по-остри забележки, от сорта, че писаниците ви не струват.

Някои издателства отказват категорично приемането на текстове в друг вид, освен набран на компютър (най-често във формат MS Word). Ние приемаме и текстове, писани на ръка (стига да не са съвсем неразчитаеми от никого, даже трудно читаеми от вас самите). Ако текстът ви е в такъв вид – донесете го на нас, вместо да ходите по разни “агенции” да ви го набират. Като правило тези “агенции”, размножили се в последните години в геометрична прогресия, не разполагат с квалифицирани хора за литературен текст – при тях обикновено работят “хакерчета”, които са “на Ви” с правописа – ще ви таксуват двойна цена и като резултат ще получим текст, за който ще ни е необходимо почти толкова време, колкото набирането му, за да оправяме техните грешки.

Та значи: ако вашата книга е писана “на ръка” или на пишеща машина – донесете тези листи на нас. Имаме в екипа си хора, които “пишат” с над 300 знака в минута, грамотно, запознати са с изискванията този текст по-нататък безпроблемно да се странира в книжния формат.

След това: вариантите за представяне текста на автора са: или му се изпраща файла в електронен вид, или му се дава разпечатка, върху която (в полетата) той нанася своите забележки и предложения.

Друг, показващ неуважение към редактора вариант, е: “Ами... имам няколко стихотворения във “Фейсбук”, няколко в “Откровения”... вижте там какво ще подберете, да направим една стихосбирка”. Редакторът не е следовател, нито издирвач, да тръгне да събира едно по едно “отломки” от вашата творческа дейност и да ги систематизира. Ако някой би извършил подобна дейност, то той се нарича “съставител”, и такива сборни книги с творби се правят обикновено на известни, вече починали автори.

Запомнете: събирането, систематизирането и подредбата на текстове (стихотворения, разкази и т.н.) е работа на автора! Редакторът единствено може да ви подпомогне, насочи как да подредите евентуално творбите си в “цикли”, или да изкаже мнение, ако някой от текстовете ви не се “връзва” с тематиката на съответния цикъл.

Книгите не се печатат страница по страница на принтер. Печатат се на по-големи листи, които после се сгъват и обрязват – т.нар. “печатни коли”. От размерите на тези листи и колко страници от книгата ще се поместят в тези листи идват и стандартните формати на книгите.

В България листовете хартия, които предлагат дистрибуторите на хартии, са: 60х84 см, 60х90 см и 70х100 см. В световен мащаб съществуват и други модификации, но за нашата татковина са само тези.

Въпреки, че у нас няма на пазара хартия с размер 84х108 см, не можем да избегнем най-стандартния в целия свят формат на книги: 84х108/32 (на този формат се печатат повече от две трети от всички книги).

Формат 84х108/32 означава, че на този лист с размери 84х108 см са разположени 32 страници. Това е 4х8 стр. (84/4=21см, а 108/8=13,5 см). Така оформената страница е с размери 13,5х21 см – наричат се “размери преди обрязване”. След сглобяване на книгата от трите страни (горе, долу и отвън) се “обрязват” по 0,5 см – и в окончателен вид размерите на книгата остават 13х20 см.

Формат 60х90/16 (на 60х90 см – 16 страници, разположени 4х4), отговарят: 60/4=15 см и 90/4=22,5 см; по 0,5 см за обрязване от трите страни – крайните размери са 14,5х21,5 см.

Формат 70х100/16 (на 70х100 см – 16 стр., 4х4) – 70/4=17,5 см и 100/4=25 см; след обрязване – 17х24 см.

Формат 60х84/16, пропускаме сметките, това отговаря на известния от техническите формати – А5 (14,5х20 см) – изключително тромав, неудобен, грозен и неудачен формат. Все още нямаме обяснение защо поголовно се използва като основен формат в по-голямата част от издателствата – вероятно се следва някаква “инерция”. За щастие, нито едно уважаващо себе си издателство няма да препоръча на автор да му издаде книгата в този формат.

Джобни формати: 60х84/32, 60х90/32, 70х100/32.

Има и по-екзотични формати: 60х84/12, 70х100/12, 70х100/24 (продълговат 3х8, и квадратен 4х6 варианти)  и т.н.

Препоръчвани формати за белетристични книги: разкази, романи: 84х108/32 или 60х90/16; за детски книги: 60х84/12, 70х100/12, 70х100/16; за краеведска литература, научни монографии: 60х90/16; за учебни помагала: 70х100/16. Разбира се, няма стандартизирани изисквания каква книга в какъв формат да бъде и всякакви отклонения от тези препоръчителни са възможни.

При поетичните книги свободата е по-голяма. Обикновено при тях се използват и екзотични, и изчанчени формати, луксозни хартии и допълнителни екстри.

Ако ви е трудно да си представите кой формат книга как изглежда, и ако имате възможност да ни посетите на място в офиса на издателството – заповядайте, ще ви покажем книги в различни формати, различни хартии, корици, мека и твърда подвързия, екстри (като маншети, прегепечат, парцелен лак...) и т.н.

Като по-тясно понятие това е етапът от проектиране на печатните материали точно преди печата. При започването на предпечатната подготовка са готови файловете с изображенията, илюстрациите, текстовете и са оформени отделните страници на бъдещото издание. Предпечатната подготовка включва проверка на файловете за коректност и за това дали отговарят на изискванията и ограниченията на използваната печатна технология и довършителни процеси. На този етап се извършва и проверка за качеството на изображенията. След това се преминава през етапа електронен монтаж и след него се създават файловете, които се изпращат към изходното устройство – експонатор или computer-to-plate в случай на класически офсетов печат или директно към печатащото устройство в случай на дигитален печат. В по-широк смисъл предпечатната подготовка включва и по-ранния етап, при който се създава самият компютърен проект на бъдещия печатен материал.

Програма за илюстрация

Програма за създаване на геометрични обекти (линии, окръжности, правоъгълници и др.) с математическо описание, а не с директно описване на всяка точка от изображението, както е в програмите за рисуване и обработка на фотоизображения. Всеки обект, дефиниран в илюстраторска програма, може да застава пред или зад други обекти, да променя размерите си, цветовете си, дебелината на контура си, да се деформира, мести и т.н. Поради описанието на отделните обекти с формули, а не с отделни точки, такива обекти могат да се печатат с максималното качество на всяко изходно устройство – например с 2400х2400 dpi на съвременен лазерен принтер или с 3600х3600 dpi на експонатор. Растерните обекти, обратно, се печатат винаги с разделителната способност, с която са създадени.

Програма за обработка на изображения

Софтуер, предоставящ средства за обработка на растерни изображения, подобни на използваните в класическата фотография – увеличение и намаление, цветна корекция, както и много допълнителни средства, наречени “филтри”, с които могат да се прилагат специални ефекти върху фотоизображенията – поставяне на сенки, имитация на светлинни източници, различни деформации и др.

Програма за рисуване

Софтуер, предоставящ на компютърния художник електронни версии на четки, бои, спрейове, моливи и др. Програмите за рисуване винаги работят с растерни изображения.

Програма за страниране

Софтуер за подреждане на текстове и графики върху виртуална страница, позволяващ много широк контрол върху дизайна и типографията. Ключов елемент в системите за настолна издателска дейност.

JPEG

Съкращение от “Joint Photographic Experts Group” (обединение на експертите-фотографи) – файлов формат, кръстен на името на комитета, създал едноименния стандарт за компресия на растерна графична информация. JPEG компресията е приложима за монохромни полутонови и цветни изображения и предлага различни нива на компресия със загуба на информация, като обаче при ниските нива загубата на качество е съвсем минимална.

TIFF

съкр. от “Tagged Image File Format” (етикетиран формат за файлове с изображения). Първият сериозен формат за съхранение на растерни изображения с висока разделителна способност, разработен от фирмата Aldus, купена по-късно от Adobe. Поддържа се от практически всякакъв вид програми, съдържа просто растерно описание на точките, изграждащи изображението, плюс “етикет” с информация за неговите размери, резолюция и др. Предимствата на TIFF формата са в това, че изображенията се записват без загуба на информация и че се поддържа практически от всички програми за дизайн, илюстрация и страниране, а недостатъците – в това, че файловете стават прекалено големи, а дори и когато са компресирани, компресията им е недостатъчна и освен това води до съществено забавяне в тяхното отваряне и записване.

PDF

Съкращение от “Portable Document Format” – формат за описание на документи, даващ едновременно платформена независимост и възможност за малки размери на файловете.

PDF форматът има много общо с езика PostScript – и по същността си, и заради фирмата, от която е разработен – Adobe Inc. Днес PDF файловете са не само най-удобният начин за електронно предаване на документи, но и все по-често се използват директно за печат, особено при дигиталните печатни технологии. Все повече фирми предлагат и софтуер за обработка на PDF файлове – от проверка за коректност и приложимост за печатни технологии с определени изисквания и възможности, през средства за нанасяне на корекции в послените етапи преди печата, до пълноценни средства за електронен монтаж – подреждане на страници върху печатните листа и добавяне на служебна информация. А много от новите печатащи устройства поддържат директно PDF като свой входен формат.

Ако не разполагате с компютър или обичате да пишете на ръка, няма проблеми – имаме квалифицирани оператори, които ще направят компютърния набор и могат да отстранят някои основни грешки в текста или поне да ви обърнат внимание върху тях.

Ако сте въвели текста си в текстов редактор като Microsoft Word например, можете да се запознаете с указанията във въпроса “Как да подготвим за печат файлове от MS Word”.

Най-важното е файловете да са хомогенни (т.е. с единна структура като текст и заглавия), да са озаглавени с цифри – 001, 002 и т.н., за да е ясно подреждането и за незапознат с текста човек.

Ако има изображения, те трябва да се изпратят отделно от текста, във вид на графични файлове тип Tiff или JPG, с разделителна способност (резолюция) 300 dpi в размера, в който ще се възпроизвеждат. Изображенията също трябва да носят уникални имена, най-добре отново с цифри – 001.tif, 002.tif и т.н. На местата, на които трябва да се поставят в текста изображенията, се отбелязва съответното име по ясно отличаващ се начин – напр. в големи скоби: [001.tif], или с друг знак, който не се среща в текста: <<001.tif>>.

Това е в случай, че изображенията ви са сканирани или са направени с дигитален фотоапарат. Ако са снимки или трябва да се снимат от друг източник – книги, списания и др., най-добре е да оставите сканирането на нас – резултатът ще е по-добър, а и няма да се таксува допълнително. Просто ни донесете (или изпратете) снимките.

От нас следва: Подготовка на текста и изображенията – коригиране, редактиране и ретуширане.

След като вече имаме текста и изображенията, трябва те да се подготвят. Изображенията се ретушират от нашите специалисти, а текстът се редактира и коригира —- може да е и от вас. Редакционните промени в текста трябва да са завършили преди да започне странирането.
Моля ви, не ни изпращайте текст, в който още има да се правят промени, да се дописва и т.н., а само окончателният вариант. Всички значителни промени в текста след като той вече е страниран, означава унищожаване на труд, който, уверяваме ви, никак не е лек. Обикновено ние разпечатваме вашия окончателен текст на хартия и го предаваме на редактора, който нанася корекциите и бележките си върху разпечатката. При възникнали въпроси и неясноти, той се свързва с вас (с автора) за изясняването им. След това корекциите се нанасят в текста от нашите оператори и той е готов за страниране. Ако желаете, може да ви изпратим разпечатката с бележките на коректора, за да ги прегледате основно.

Няколко съвета относно подготовката на файлове в MS Word формат. Най-често срещаните случаи са два:

Обикновено книгата е написана в Word, след което авторът предава файла или файловете за издаване в издателство или за предпечатна подготовка в бюро за предпечат. В този случай книгата се странира в издателска програма като InDesign или QuarkXpress, като вашият текст се “излива” или се поставя в тази програма.

Това означава, че видът, в който сте подготвили книгата си с Word, ще се промени, т.е. вашият файл ще се ползва само като модел по отношение на оформлението. Така че няма смисъл да се опитвате предварително да оформяте страниците, да се стараете главите да започват от нова страница и т.н.

Това не важи за ошрифтяването – то по принцип се запазва, така че може да оформите вашия текст така както желаете – с различни шрифтове, с получер (болд) или курсивен (италик) вариант на шрифта, индекс – горен и долен.

Моля, спазвайте следните изисквания:

  • Никога не пренасяйте текст на ръка – т.е., чрез въвеждане на тире. Когато впоследствие текстът се странира, това тире със сигурност ще се появи там, където не му е мястото. Всички са виждали този тип грешка, дори и във водещи ежедневници. Ако непременно желаете думата да се пренесе на определено място, може да използвате т.нар. “меко” тире – комбинацията Ctrl и -. Това тире ще се появи само ако има нужда от него.
  • Не поставяйте табулации за отстъп в началото на параграфите. Ако желаете, можете да направите отстъпи чрез Indentation в менюто Format Paragraph на Word, или да го прео- дставите на нас – ние ще го направим при странирането на книгата.
  • Следете целият основен текст да е с един стил. Ако текстът се състои от няколко файла, този стил трябва да е един и същ във всички файлове. Това се отнася и за стиловете на заглавия и подзаглавия.
  • Не правете разредка чрез поставяне на интервали между буквите. Разредка може да направите от менюто Format/Font/Character spacing, като в Spacing зададете Expanded и в By напишете желаната от вас стойност. Можете да видите как ще изглежда текстът след това от Preview в същото меню.
  • Не се опитвайте да подреждате текст в табличен вид чрез въвеждане на интервали. Поставете между отделните стойности по една табулация. Макар да не ви изглежда добре, впоследствие на табулациите се определя точно място и стойностите се подреждат. Ако желаете, можете и да си направите таблица в Word – таблиците обикновено се импортират коректно в издателските програми.

Няколко думи за организацията на файловете, които ще изпратите при нас за предпечатната подготовка на Вашата книга:

  • Имена на файловете като Pesho-posledno.doc или Istoria_za_pechat.doc не са разбираеми за никого освен за вас. Моля подредете файловете в последователността, в която са в книгата, и ги озаглавете с поредни номера: 001.doc, 002.doc и т.н.
  • За предпочитане е цялата книга да е в един файл, с единен стил за основния текст и с уточнени стилове за всяка степен заглавие.
  • Всички изображения трябва да се приложат като отделни графични файлове – tiff или jpg. Те трябва да са в размера, с който ще се възпроизвеждат, и с разделителна способност 250 dpi. Обикновено снимки, свалени от интернет, са с разделителна способност 72 dpi и са подходящи за разглеждане на екран, но не и за отпечатване, освен ако не се намали значително размерът им.
  • Добре е файловете с илюстрациите да са озаглавени с поредни номера – напр. 001.tif, 002.tif и т.н. Текстовете към тях се записват в отделен файл, в който са подредени по ред с номера на съответната илюстрация: напр.
    001.tif      - Портрет на Петър Добрев;
    002.tif      - Портрет на Стефан Добрев;
    003.tif      - Портрет на Илия Добрев;
    и т.н.
  • Остава в текста да се отбележат местата на отделните илюстрации, напр. в големи скоби: [001.tif]
  • Обърнете внимание на бележките под линия. Ако искате номерацията на бележките да е последователна от началото до края на книгата, трябва книгата да е в един файл. В отделните файлове номерацията се рестартира. Номерацията може да започва отново и във всяка отделна глава, като се зададе начало на нова секция. Моля уверете се, че маркерите за бележка под линия в текста са правилно форматирани. Дори и един неправилно форматиран маркер води до изчезване на съответната бележка и объркване на номерацията до края на текста.

 

След като текстът и изображенията (което включва и всички таблици, карти, формули и други елементи) са готови, следва странирането на книгата. Разбира се, предварително трябва да са уточнени параметрите като формат, тип на подвързията и хартията, разположението на илюстрациите, цветност, и т.н.

След като странирането приключи, се разпечатва коректура, която вие трябва да прегледате и да нанесете последни корекции. Разбира се, ако е необходимо, се прави и втора коректура. Можем да я направим на хартия и да ви я изпратим по пощата, или да ви я изпратим по електронната поща във вид на PDF. Ако текстът е сравнително чист, т.е. няма много корекции, е по-удобен вторият начин, който е и много по-бърз.

За работа с PDF ви препоръчваме безплатната програма Foxit Reader, която можете да изтеглите оттук (http://www.foxitsoftware.com/pdf/reader/). С нея можете да нанасяте коментари, бележки за изтриване и вмъкване на текст, подчертавания и др. коректорски знаци от менюто Comments (за удобство може да включите всички коректорски инструменти да се виждат постоянно от View\Toolbars\Commenting tools). Освен това, Foxit Reader е много по-малка, бърза и удобна за използване от Acrobat Reader. Разбира се, ако имате Acrobat, ползвайте него, но за да ползвате коректорски инструменти, трябва версията му да е Professional.

След като одобрите последната коректура, странираната книга се предава за печат. От този момент нататък не може да се правят промени в текста.

Същевременно с процеса на странирането върви и подготовката на корицата. Обикновено правим поне по два варианта на оформлението. Ако вие имате определена идея, ние ще я осъществим. Моля да осигурите изображенията, които искате да се използват при проектирането на корицата. Ако желаете на гърба на корицата да има кратка анотация (не повече от два параграфа) и няколко думи за автора, моля да подготвите и да ни изпратите своевременно и тези материали. Снимката на автора, ако има такава на корицата, трябва да е с разделителна способност 300 dpi при размера, в който ще се отпечатва.

Кориците са обликът на книгата, затова е задължително да се подходи много внимателно към разработването на дизайна и предпечната подготовка.

Принципно кориците ги изработваме пълноцветни (разработка в един, два или три цвята е по-трудоемка от пълноцветната, а разликите в цените при отпечатването са минимални или никакви). Възможни са допълнителни екстри: парцелен лак, преге печат и т.н., които задължително трябва да се предвидят при предпечата. Макетите за предпечат са различни като организация при твърда и мека подвързия, това също трябва да е ясно предварително.

Предпечатната подготовка на кориците може да бъде изработена от вас (или ваш дизайнер). В този случай ние ви предоставяме размерите на кориците (съобразно избрания формат на книгата): първа/последна корица, гръбче, маншети (евентуално) и “раздувки” за обрязване. За готов предпечат се счита подаването на файл във формат pdf (high quality или press quality) с уточнените предварително размери; единственото, което ние ще си позволим да добавим допълнително, е щрих-кода (бар-кода) на последната корица (възможен вариант е да го генерираме и изпратим, а вие да го поместите на най-удачното според вашия дизайн място).

Имайте предвид, че принципно цената на изработка дизайн и предпечат на кориците е от порядъка на 50 лв.; толкова ще отбием от цената за издаване на вашата книга, ако ни предоставите готов pdf-файл на кориците. Тъй като живеем в условия на “пазарна икономика”, възможно е “вашият” дизайнер да ви поиска многократно по-висока цена – изборът на дизайнер си е изцяло ваше решение.

Ако ние поемем разработката (дизайн и предпечат) на кориците; как процедираме:

1. Питаме за вашето идейно предложение – т.е. като как си представяте кориците – какво да има на тях, в какви цветови гами и т.н.

Имаме случаи, когато ни казват: “Каквото измислите – това нали е ваша работа?”. Да, така е, но някак си се обезсмисля ние да разработим дизайна напр. в синьо, а да се окаже, че вие сте желали в оранжево; и... да започнем всичко отначало. За да не изтормозваме излишно дизайнерите, по-добре от самото начало да им дадем насоки какво да правят, и да не се налага да разработват по няколко излишни варианта на корици.

2. Ако имате ваши изображения (снимки, рисунки, картини и т.н.), които да бъдат поместени на кориците – изпращате ни ги (предпочитаме в tiff-файл, но може и в jpg) във възможно най-високата резолюция, в която ги имате.

3. Ако желаете ваша снимка и кратки биографични бележки да присъстват на корицата (обикновено това е последната, четвърта корица; или на последния маншет, ако кориците са с маншети) – изпращате ни и тях.

4. Разработваме по вашето “задание” макета на кориците и ви го изпращаме за мнение. Имайте предвид, че дизайнерът ще избере най-доброто от професионална гледна точка съчетание на цветове, размери на шрифтове и т.н. (нали в т.1 още казахме, че това е негова работа); възможно е да ви изпратим и повече от един модел, ако дизайнерът не успее да прецени в процеса на работа кои от вариациите са по-удачни.

5. Корекции на макета на кориците. Тук ситуацията е малко по-комплицирана. Очакваме от вас да уточните какво точно в кориците не ви харесва и предложение как да го променим. Отново трябва да се има предвид, че представата ви за визията на кориците ще се разминава в известна степен с реално изработения дизайн; ако дизайнерът ви каже, че еди си коя промяна “няма да стои добре” – повярвайте му. След като изпълни “инструкцията” ви, в някои случаи и доста трудоемка, почти сигурно е, че ще се убедите, че първоначалният вариант е бил по-удачен.

Отново призивът е: не прекалявайте с изискванията към дизайнера – той нито е учител, нито задачата му е да доказва някому кое съчетание от цветове е по-добро от друго такова. Не давайте допълнителни инструкции за промяна, само защото трябва да критикувате и вашето мнение да е последно. Често получаваме “инструкции” от рода: “този цвят мъъъничко да се промени, ама съвсем мъничко така, по-червеничко”, “тази линия маалко по-тънка/дебела” или “този шрифта да стане малко по-малък, ама много малко по-малък, пък другия да бъде, ама пак съвсем малко, по-голям, и преместен мъъъничко по-вдясно”. Повтаряме: тръгнете ли на такъв вариант – започвате да “разваляте”. Какъв ще е резултатът от цялото това“налагане на мнения” – дизайнерите отначало се опитват да ви покажат нагледно и вашето предложение за промяна, за да можете да го сравните с първоначалното; но в някакъв момент им “писва” и нашляпват всичко както кажете – и резултатът: получавате една корица-недоносче.

Разбира се не всички случаи при разработването на корици са такива. Правилото е очевидно: който се довери - печели.

6. Точка пета се повтаря, докато всички подробности по дизайна се изчистят и се получи резултат, който удовлетворява всички (най-вече вас). Не се притеснявайте, че ще направим нещо “зад гърба” ви – в никакъв случай няма да пристъпим към отпечатване на книгата, докато не сте одобрили дизайна (и на книжното тяло, и на кориците).

Офсетов печат

Най-популярната технология за печатане на текст и изображения, предимно върху хартия. Най-общо офсетовият печат се базира на мастила, които използват разликите в повърхностното напрежение в различните зони на експонираната предварително очувствена алуминиева пластина – след експонацията едни от зоните на пластината привличат мастилото, а другите го отблъскват. В резултат на това в зоните на привличане се отпечатва цвят, а в зоните на отблъскване – не. Офсетовият печат има много разновидности – ролен и листов, едноцветен и многоцветен, но най- важното деление е по вида на използваните базови цветове на мастилата. По този показател има 2 основни вида офсетов печат – щрихов и процесен. При щриховия офсет се използват мастила с много различни цветове и тези мастила най-често не “взаимодействат” помежду си върху напечатания лист. При процесния печат, напротив, за възприемането на цветовете в напечатаното изображение се разчита изцяло на взаимодействието между така наречените “растерни мрежи” на няколко основни цвята, отпечатани върху листа. Най-популярната система за процесен печат е CMYK. Тя е базирана на 4 основни цвята – синьо-зелено, пурпурно, жълто и черно (cyan, magenta, yellow, black), от взаимодействието на чиито растерни мрежи могат да се получат достатъчна част от видимите от човешкото око Цветове, за да се използва тази система като универсално средство за печатане на цветни изображения. Въпреки невъзможността на CMYK системата да отпечатва много от чистите цветове, които окото може да види, нейните качества са достатъчни, за да бъде тя вече много десетилетия практически най- универсалния метод за пълноцветен печат при всички тиражи над 1000.

Дигитален печат

Обединяващо понятие за много печатни технологии, общото между които е директното пренасяне на изображението от цифрово описание (компютърен файл) към физически носител – хартия или друга печатна медия. Технологиите, на които днес се базират различните варианти на дигиталния печат, включват мастилено-струен печат, лазерен печат, сух офсет, печат със светлина върху светлочувствителен материал и др.

Линеатура

При отпечатване на черно-бяло или цветно полутоново изображение, то се разлага на различни по големина растерни точки, подредени в правилна мрежа. Броят растерни точки в единица разстояние (инч или сантиметър) се нарича линеатура. Използваната линеатура зависи от много фактори – възможностите на растеризиращите устройства (принтери или експонатори), възможностите на печатната технология, използваните материали за печат и т.н.

След като се приключи с предпечатната подготовка, следва отпечатване на книгата (изработване на филми и оригинали, изготвяне на печатни форми, печат, книговезки и довършителни операции), опаковка и доставка до клиента.

Моля да имате предвид, че минималният технологичен срок за отпечатване на една книга е 10 работни дни, или около две седмици. Към това време трябва да се прибави и времето за предварителна и предпечатна подготовка, както и текущите поръчки, които са по ред преди вашата. Така че, ако книгата ви трябва за определената дата, моля да предвидите нужното време, за да можем да я направим спокойно и прецизно.

Ако книгата ви се отпечатва по технологията Books on Demand, т.е. по дигитален способ, сроковете за отпечатване са много по-къси. (Но подготовката и странирането отнемат, разбира се, същото време). На практика, ако книгата е странирана, може да се отпечата в рамките на два дни, дори и на един, но това е все пак в екстрени случаи. Нормалният срок е 5 работни дни.