40 години Аналитична секция към Институт по нефтопреработване и нефтохимия – Бургас (1968-2008)

През 1964 г. на територията на Нефтопреработвателния завод, Бургас, бе създадено аналитично звено, с цел развитие на изследователска дейност – Научно-изследователска лаборатория. Ръководителят й – инж. Мерия Панкова имаше за сътрудници: инж. Георги Георгиев, инж. Ана Градева инж. Ваня Тасева, биолога Костас Гетос, инж. Радка Люцканова, химик Мария Давидкова, инж. Бистра Бъчварова и средни химици: Албина Георгиева, Ангелина Караиванова, Геновева Вичева, Дафинка Стоянова, Елена Владимирова, Калинка Илчева, Лазаринка Попова, Людмила Стойчева, Минка Букова, Райна Едрева, Събка Пронева, Янка Димитрова.

Лабораториите се помещаваха в сградата на Централна заводска лаборатория. Материалната база покриваше необходимия минимум за изследване на нефтопродукти. Задачите пристигаха от екипа на главния инженер на завода. Бяха разнообразни, обикновено търсещи спешно решения. Преобладаваха свързаните с качеството на произвежданите бензини, пречистването на отпадъчните води, инхибиторната защита на съществуващата производствена апаратура, нетрадиционните показатели в изследването на машинните масла, приемането на доставяното оборудване за строящите се нови нефтохимични инсталации. В средата на 1965 г. се почувства, че приближава пуска на първите от тях. В лабораториите на “Научна” и в тези на аналитичното звено от Централната заводска лаборатория (ЦЗЛ), ръководено от Кръстана Стоичкова, аналитици от бъдещите производства уточняваха методи за анализ. По време на пусковите периоди работещите в Научна лаборатория бяха командировани в съответните производствени лаборатории.

Същевременно започна попълване на материалната база с модерна лабораторна апаратура – бяха доставени два хроматографа от реномираните фирми “Carlo Erba” и “Pye Unicam”. Очакваше се газово-хроматографският метод да заеме солидно място при анализирането на продуктите от нефтохимията. Този метод не се изучаваше все още в учебните заведения на България и новите апарати предизвикаха голям смут от страх, че допусната грешка може да причини нещо непоправимо на скъпата апаратура.

От дистанцията на времето това е смешно, но и други нови методи на изследване тогава предизвикаха преживявания. Първото предприятие на нефтохимията беше голямо предизвикателство не само за технолозите, но и за аналитиците. Появиха се и по-леки аналитични методи – например флуоресцентно-индикаторния метод за определяне на груповия въглеводороден състав. Този метод с лекотата и бързината си, все още без да е стандартизиран у нас, напираше да измести класическия трудоемък метод, използващ сулфуриране и определяне на бромни числа.

С влизането в експлоатация на първите нефтохимични производства, с появилите се проблеми около тях, в очакването пуска на следващите производства, се почувства необходимостта от по-широк обхват на изследователската дейност, включваща технологичните процеси. Така през 1967 г. бе създадена Базата за техническо развитие, в която Научно-изследователска лаборатория стана основа на новообразуваната секция “Аналитична”, а неин ръководител беше Мария Панкова. Само след няколко месеца новата институция се преименува във Филиал на научно-изследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия (НИИНН) – София. Към “Аналитична” секция се присъедини и част от аналитичната група на ЦЗЛ. Същевременно Ваня Тасева зае длъжността ръководител на секция “Антикорозийна защита и воден режим”, а Георги Георгиев оглави “Пилотна инсталация”, а по-късно и текстилната обработка на влакната в завод “Булана”. Някои от средните химици бяха назначени в други секции на Института, а в “Аналитична” пристигнаха току що завършили висше и средно химическо образование млади химици.

Според предвидените за прилагане в бъдещата дейност на секцията инструментални, физико-химични и класически химични методи, налагаше се образуването на групи, ползващи съответната апаратура и метод. На първо време се оформиха три групи: “Спектрални методи”, “Физикохимични методи” и “Хроматографски методи”. През 1972 г. беше добавена групата “Анализ на катализатори и атомноабсорбционна спектроскопия”, а през 1977 г. – групата “Гел-хроматографски и молекулни маси”.

Новостроящата се сграда на Института беше завършена в края на 1968 г. Лабораториите на “Аналитична” секция заеха почти целия трети етаж. Предстоеше оборудване с необходимата специализирана апаратура на новосъздадените групи. Това изискваше подготовка на персонала за използването на съответните апарати и методи. Предстояха конкурсни изпити за научни сътрудници, през които от 1968 г. за няколко години преминаха всички кадри с висше образование. За средните химици се организираха квалификационни курсове.

Продуктите от първото производство на нефтохимията “Етилен” – етилен, пропилен, С4-въглеводороди, пиролизен бензин, станаха суровини за следващите нефтохимични производства. Именно те бяха първите обекти за изследване в “Аналитична” секция. Освен това участвахме в разработването на аналитичната част от темите на почти всички технологични секции. Постепенно изследователската дейност навлизаше в релси. За това помогна личната подготовка на ентусиазираните млади научни работници, а също и участието им в първата и втора научно-технически конференции “Нефт и химия”, организирани през 1970 и 1973 г. на територията на НХК. Тепърва предстояха дисертационни разработки, предстояха конкурси за специализации в реномирани химични институти извън страната. При това темите за специализациите обхващаха аналитичните проблеми на произвежданите продукти в Комбината. Предстоеше участие в национални конференции, публикации в наши и чужди специализирани списания. Предстоеше още много да се осъществи, за да бъде в състояние колективът на “Аналитична” секция да решава компетентно многобройните проблеми, които го очакваха.
Радка Люцканова