Нямо кино

* * *

в коленете ми скърцат монети
с лика на поредния кесар
влизаш в крак с легиона на мъртвите
в който всеки миг зачисляват
по един новобранец

---------------

реставрация на амфора

глината е древна и залепва мъчно
орнаментите са прах завинаги
вътрешността е с дъх на вино
сега изпълва я мълчание
по набраздената повърхност
митът възкръсва бавно
героят е
със смътно минало
а потеклото му изглежда
е кентавърско
вглъбен
в съня
по-твърд от мрамор
опитва се през него да докосне
богинята на светлината
под клепача
слънцето е
кръг
и аура
в лабиринт от капиляри
трептят клепачите
като восъчни криле ще се стопят
след миг
ще падне в черната вода
героят
разпарчосан
като крехък съд
от брадвата на варварин
без памет

---------------