Всеки изгрев е различен

Има поети, които цял живот събират и трупат като пчели поетичният мед на своите житейски преживявания. С такъв характер е и  стихосбирката “Всеки изгрев е различен” на созополчанина г-н Паскал Кюмурджиев, чийто поетичен сборник  имаме удоволствието да разгърнем. 

Стиховете в книгата са с интимен характер, те разкриват една ярка лирична субективност, за която любовта представлява еволюция на душата. Строфите на поета излъчват пастелна мекота, в тях присъства созополското слънце, ярките созополски пейзажи, улиците, къщите, плажът и скалите, уханието на смокини, както и соленият морски мирис...

Созопол е големият амфитеатър, където се разиграва пиесата  на неговият живот, така както Бургас е за Христо Фотев “свещен град”, такъв и за поета Паскал Кюмурджиев родният Созопол. Там той среща своите любови, там са разположени и неговите детски спомени...

Всъщност лирически герой в тези стихове може да бъде всеки от нас: всяко от стихотворенията в тази книга улавя с ефирно ласо мигновенията на протичащия край нас живот и усещанията  на един човек, обитаващ крайбрежието. Да се живее край морето е особена участ. Това прави хората по-сурови, но и по мечтателни, изправени пред безкрайната стихия.

Поезията на Паскал Кюмурджиев е силно биографическа. Опоетизирането на моменти от живота, на срещите и разделите, на ключови моменти от битието му, е основен метод на изображение. Стиховете са пластични, звънки и музикални. Те съответстват на една богата духовност и несекващо душевно любопитство към живият живот, и най вече към хората.

Книгата дава отговори на фундаментални човешки въпроси, засягащи земното ни съществуване, необходимостта от обич,   разбиране и пр. Една добра книга, която ни подтиква да се замислим за нещата от живота, да видим другия човек до себе си и да се опознаем, отразени в неговите очи. Книга, която ни кара да осмисляме съдбата си, и да берем плодовете, които заслужаваме.

Книга-равносметка, която обаче не престава да мечтае за постижимостта на  щастието.
Иван Сухиванов

-----------------

БРЯГ

Всеки изгрев е различен,
а залезът незабравим,
морето силните мъже обича,
защото любовта ги връща на брега.

Морето е мъдро и нежно,
вълните му хляб и сълза.
То знае, че всичко е временно
и в ласки превръща брега.

Бряг... и гларуси на кея,
усмивки, шепот на Жена...
Момче, целувки,и китара пее
за любовта, родена  на брега.