Николай Искъров е роден на 28 юни 1951 г. в с. Крушето, Великотърновско. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Прекарва голяма част от живота си в Свищов, където прави първите си поетични стъпки и създава голяма част от стиховете на две от книгите си.
Публикува преводи и проза. Носител на национални и регионални награди за поезия. Редактор в алманах “Море”. Основава първото частно издателство в България “Делфин прес”. Член на СБП. Председател на Дружеството на писателите – Бургас. Член на Ротари клуб – Бургас. Превеждан на руски, полски и английски. Почетен гражданин на Бургас (посмъртно).
Автор е на стихосбирките: “Далече от снега” (1976) , “Пясъци” (1980), “Нима” (1990), “Стихове” (1995), “Блус в зелено” (2001) и на детската “Цяр за цар” (1989).
Загива при тежка атомобилна катастрофа заедно със съпругата си Красимира Донева около къмпинг “Чайка” близо до Обзор на път за Варна на 23 август 2001 г. По време на смъртта си Искъров е прокурор в Районна прокуратура - Бургас, а съпругата му е съдия в Апелативния съд.
На негово име е учредена награда в рамките на националния конкурс за поезия “Свищовски лозници”.