Ревюта

Ах, колко е хубаво!

преди 2 години 9 months

Семейството на Петя и Слави Алексиеви от Варна празнуваха две големи събития в своя живот: 70 години от рождението на Петя и 60 години от раждането на семейството им: ЮБИЛЕЙ И ЗЛАТНА СВАТБА! Събра се цялото им многолюдно семейство, в което се вписват, подобно на Олимпийските кръгове, пет кръга: на юбилярите, на трите дъщери: Мими, Краси и Силвия, в чиито семейства израства кръгът на внуците: Николай, Станислав, Муса, Шади, Тарик и най-малкият Пламен. Всички бяха дошли в хотел-ресторант “Бялата къща” – недалеко от морския бряг, да засвидетелствуват своята благодарност, признателност и обич към родителите си и към баба и дядо.

Обичаната и обичаща Петя Алексиева

преди 2 години 9 months
Отляво надясно: Петя Алексиева, Роза Воденичарова, Христина Стоева, Илия Стоев, Ганка Бабадалиева, Йово Неделчев, Румяна Вълчева, Лилия Семова

Родена е на бележита дата – на Първи май 1944 година. Не сме й устройвали лични юбилейни тържества, въпреки че е в центъра на подготовката и провеждането на много такива, посветени на активисти на Дамския клуб при Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” –Варна, чийто несменяем председател е вече 15 години подред. Чествахме Десетата и Петнадесетата година на Клуба...

Думи за Андрей Германов

преди 2 години 9 months

Веднъж пред университета видях Георги Струмски, Марко Ганчев, Анастас Стоянов, Михаил Берберов – възбудено нещо приказват, махат с ръце. Четири-пет години по-възрастен от тях, върнал се от южната граница (за нас – Иван Давидков, Димитър Дублев, моя милост беше писано “Тримата в сиви шинели”), виждал ги по литературните четения и срещи, горе-долу ги познавах, следях първите им изяви в печата, знаехме се. Спрял се при тях, запомнил малко странното име Германов, ги питам: “А кой е Андрей Германов?”, “Ами ето го!” – сочи ми го Струмски и го видях и самия Андрей: невисок, набит, къдрав, с меко засмени очи, с топла и здрава ръка при запознаването и ръкуването.

Андрей Германов: Приятели фалшиви има, но не и фалшиви врагове

преди 2 години 9 months

И Андрей Германов отдавна е в незнайния свят! Последни минути, последно сбогом, гробът, в който ще потъне Андрей, зее зловещо... И тогава една разплакана жена се втурна към ковчега: Андрей, аз съм твоята сестра Симеонова!... Венецът беше единствената ми опора. Венецът, който с Цвятко Йовчев трябваше да положим върху прясната пръст от габровското дружество на писателите. След писъкът на медицинската сестра, майското слънце се завъртя и омота в клонаците, погледът ми помътня от сълзи, не знаех къде стъпвам, не помня как сме оставили венеца...

За артиста Иван Нанев

преди 2 години 9 months
Иван Нанев (горе, вляво) в постановката на Станчо Станчев "Добрият войник Швейк" по Ярослав Хашек, сезон 1975-1976

За теб, Творецо, е моето похвално слово в Деня на театъра! Докато твоят животворен Дух държи главата ти над водолинията на бурното житейско море – живееш и ще живееш пълноценно. Пишеш и ще пишеш. Защото, както е казано в светото писание, “човекът е смъртен с тялото си, с божествената си материя, но безсмъртен с Духа си. В предишния, в настоящия и в бъдещия живот.”...

Димитър Златарски – един вековен човек

преди 2 години 9 months
Отляво надясно: Димитър Злататарски, проф. Анчо Калоянов, проф. Димитър Чолаков и Теодора Астро

Димитър Златарски е роден на 18 октомври 1903 г. във Варна. Почина на 1 октомври 1989 г. във Варна. Неговата духовна вселена обаче е град Дългопол. В Ла Лагуня на Канарските острови в сборник на оригиналната експерантска поезия е напечатано негово стихотворение. В капиталния труд на акад. д-р Иван Буреш и д-р Тулешков “Пеперудната фауна на България” десетки пъти се среща името на Димитър Златарски, а една от редките пеперуди, открита в околностите на Дългопол, е наречена на неговото име.

За книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата”

преди 2 години 9 months
Председателят на Варненското тракийско дружество, Румяна Вълчева, връчва на Христина Стоева плакет "Капитан Петко войвода"...

В книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата” читателят среща имена на хиляди хора (какъв огромен труд!), героични и толкова трагични съдби. Знаем ли колко са неназованите и – извън всяко съмнение – също така героични наши предци?

Йово Неделчев за д-р Рачо Рачев

преди 2 години 9 months

“Той е от тези хора, които са маята на доброто. Защото може да ни задушава, смъртоносно да ни притиска, но все едно – ще победи доброто, защото са живи и живеят сред нас особняци като д-р Рачо Рачев, както се казва – един добър човек да е жив на този свят, от неговата доброта като от житно семе ще се роди и доброта и добротата ще надмогне злото и ще възтържествува животът...”

Благодарност и признателност (или как се издава една книга)

преди 2 години 9 months

Поклон пред родолюбивата инициатива на инж. Радка Люцканова. С голяма настойчивост и постоянство тя изпълняваше поставената пред себе си задача да напише книга за българските деркоски села.  Благодарение на нея и на съавторката Лилия Семова работата ни стана по-мащабна, обхвана повече родове и семейства, а след издаването на книгата достигна до повече читатели.

Театърът – любов, призвание и съдба

преди 2 години 9 months

Един древен мъдрец е казал: “ Животът е кратък, изкуството е вечно.” Човекът временно пребивава на земята. Той идва на белия свят с определена мисия, израства физически и духовно, бори се с трудностите и несгодите и след известно време се пренася в небитието. Неговите черти се съхраняват в образите на децата и внуците му. Вечно и непреходно остава това, което е сътворил през живота си. То ще се предава на идните поколения.

Страници