Е-списание

През лятото морето е спокойно,
тъй синьо, чисто, с топлина.
В очакване на срещи нови,
с любов то спомени твори.

Душата ми дорасла е дотолкова,
че знае да цени най-малкото.
С другия да бъде в болката
и истините да преглъща като залъци.

Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват.
Обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.

Какво се случи – често превалява
и аз седя, учуден и смутен.
Чадър щом взема и дъждът престава
и казвам си, че в утрешния ден
ще бъда без чадър...