Е-списание

Днес присъствах случайно
на едно погребение.
Лъжичка по лъжичка
синове и дъщери изваждаха
от урна пепелта.

Тази вечер ме оставете сама.
У дома.
Много неща трябва отново да видя.
Да преразчета.

Епохата си настъпи опашката
и синия хоризонт
на буци черни разби.
Потекоха
отровни реки.

Седя на пясъка студен.
Вълните разбиват се в скалите.
Аз гледам с поглед уморен.
Потънали в морето са мечтите.