Бяла врана

Бяла врана

Зная – няма как сега да ме
искате:
По-бяла от изкусно потулена
Истина!
Накрай града – с неизвестен
адрес.
Грачите хором всичките:
Слез!
Слизай! – съска в перата ми
злобата.
И чужди, и свои подклаждате
огъня...
Да падна от кулата – мъдра
да бъда.
Смирено и кротко да се свия
в ъгъла.
С поглед посърнал безгласно
да моля?
Избор да нямам, с пречупена
воля?
Земята да ровя с почернели
нозе?!
Светът ми различен внезапно
да спре?!

Е, хайде! Даром да ви е вечно
ниското!
Viva небето! Територия
на риска...