Легендата за Залмоксис във фантастичната повест на Таня Мир “Откритие”

След поетичните откровения (“Рисуваме вятъра”, в съавторство с Лили Вълчева) Таня Мир навлиза стремглаво в белетристиката с дебютната си фантастична повест “Откритие” [1].

Затруднявам се да дефинирам точно жанра на книгата – бих я определил като фентъзи, но с елементи на класическата фантастика – не точно научна фантастика с високоразвити технологии в бъдещето, а тъкмо напротив, връщане в миналото и съпоставка на ценностните норми от съвремието до близо две и половина хилядолетия назад. В повестта има и елементи на трилър, екшън, крими – обединени в домогване на извечния непостижим блян на човечеството – безсмъртието. Шеметно действие, изпълнено с неочаквани внезапни обрати.

За разлика от модната напоследък фентъзи вълна, с вече поизтърканите персонажи на вампири, върколаци и пр. дяволски изчадия, присъстващи в сродния жанр романи – хорър, тук авторката обръща поглед към дълбокото минало, към историята на нашите древни предци – траките. Кои са били те, какви са били, какви са техните схващания за живота преди и след смъртта, имали ли са писменост или не, имали ли са своя собствена култура или са заимствали от египетските и гръцките писмени източници? Отговорите на редица подобни въпроси са застъпени в различна степен в настоящата повест.

Книгата грабва още от първата страница и се чете “на един дъх”. Изложението е увлекателно, синтезирано, на читателя се поднасят изненади в действието буквално с всеки следващ ред.

Фабулата е оригинална и, най-впечатляващото – наша, родна. Действието се развива на територията на България, в околностите на язовир “Копринка”, на дъното на който се предполага, че се намират останките от древната столица на Одриското царство Севтополис. Главната героиня е младата археоложка Росица Петкова, асистент на “българския Индиана Джоунс” проф. Александър Нешев. При разкопки в Долината на тракийските царе експедицията влиза в древна тракийска гробница, където ги очаква изненада – човек, облечен с тракийски дрехи, неразбиращ нито един от съвременните езици. Съмнението, че е иманяр, се разсейва бързо, единственият език за комуникиране с тайнствения обитател на обекта е древногръцки, който за щастие младата и амбициозна Роси владее добре. Кой е загадъчният мъж от гробницата и как е преживял погребан през вековете? Дали не е самият Залмоксис, легендарният жрец, за когото се носят легенди, че е открил тайната на безсмъртието?

Древният тракийски “жител” на могилата се представя като Севт – син на Котис І, цар на Одрисите и съвременник на Филип ІІ Македонски. Изумлението от “датировката” на “мумията” отстъпва пред изявлението му, че самият той, Севт, е ученик на великия Залмоксис и посветен в учението за безсмъртието.

Към изследователската група се присъединява и братът на Роси – Даниел, журналист във водеща национална медия, надушил веднага сензационната новина, както и появилият се неочаквано възрастен професор по психология Георги Сираков. Новосформираната “великолепна” четворка се изправя пред предизвикателството да осъзнае откритието си от една страна, както и да го запази от стеклите се от всички страни учени, бизнесмени, държавници, че даже и престъпници, поблазнени от примамливата мечта за безсмъртието.

Между древният тракийски престолонаследник и съвременната умна и красива археоложка припламва любовна искра, служебните взаимоотношения отстъпват пред взаимната симпатия, която се явява движеща сила в последвалите действия и събития. На Севт му е трудно да се впише в съвременната цивилизация, а на Роси – да даде задоволителни обяснения за всички “чудеса”, които го изумяват.

Наред със стремителното действие, в повестта се открояват “философските” въпроси – колкото невероятни, толкова и земни: Постижимо ли е безсмъртието? Необходимо ли е? Кой би трябвало да го притежава и какво би станало, ако всеки би имал възможност да се добере до него? Кой е Залмоксис, овладял ли е наистина безсмъртието, ако да – жив ли е все още и къде е? Единственият безсмъртен ли е Залмоксис? – Очевидно не, след като Севт е сред тях (и защо престолонаследникът на Одриското царство, безсмъртният Севт, не е оставен да царува, а е жив погребан в каменната гробница и зазидан там за хилядолетия?!). Има ли и други безсмъртни, къде са те – в тайнствени подземни градове, откъснати от цивилизацията, или потулени незабележимо сред нас? Авторката отговаря по удивително поднесен начин на повечето от въпросите. И все пак – безсмъртието – може би да, може би не – отговорът на този въпрос остава малко мътен, малко размит в повествованието – нека читателят го изтълкува по свой си начин, нека след затварянето на последната страница на книгата, му остане тема за размисъл.

Повестта “Откритие” е явление в родния фентъзи жанр. Тепърва ще се говори за тази книга, а и, вероятно напълно основателно, ще повлече след себе си нова поредица от фантастични повести, новели, романи, обърнати към нашата, родна история. Бъдещето е следствие на настоящето, но не осъзнаем ли нашето минало, трудно можем да се надяваме да изградим желаното бъдеще. Таня Мир скромно ни подтиква от страниците на своята книга да се опитаме да станем малко по-добри, да оставим недостижимите стремежи, а да обърнем поглед към самите себе си – към философските измерения на безсмъртието, извън материалните домогвания, водещи до алчност, завист и поквара.

Авторката е все още млада, в началото на творческия си път, да й пожелаем все повече дръзновение, въображение и... нови книги, с които да завладява сърцата на читателите.

Написах много, а всъщност можеше да се огранича само с едно изречение: Прочетете тази книга – не само няма да съжалявате, а вероятно ще ви импулсира да преоткриете за себе си смисъла на съществуването и своето място в необятната вселена!

-------------
[1] Таня Мир, “Откритие”, изд. “Либра Скорп”, С., 2017.
-------------