Магията на “Богородични морета”

Познаваме Динко Динков преди всичко като талантлив поет, владеещ до съвършенство формите на мерената реч, с умение да улови и предаде със слово емоциите, да докосне и развълнува читателя.

Сборникът с разкази “Богородични морета” ни доказва, че и прозата на Динков има същата покоряваща и завладяваща сила, че и тя е негова стихия, че и в нея той плува в познати води.

Магията на “Богородични морета” се крие главно в автентичността на разказаното, в уловените спомени на героите, на личните преживявания и общуване на автора с тях, ерудицията му, зареждаща с емоции и познания читателя. Принос има чистият образен и богат език. И не на последно място влюбеността на Динков в морето на Обзор и неговите хора.

Той изкусно и ненатрапчиво увлича читателя и го повежда в морските дълбини, рисува омайващата им красота, събужда любопитството, разкрива пречистващата роля на морето, което дарява с истинска свобода човека: “Къде ще срещнеш такава непосилна свобода, жаждата на любовта да утолиш?” (“Балада за Обзор”).

Морето е разкрито не само с неговото вълшебство, тайнственост, доброта, щедрост, а и като място, където много често рибарите минават в друго измерение, в друг свят: “Омайна жена е морето! Ти не избираш – тя те пожелава! Жестока богиня с тюркоазени воали! И колко мъже е погубила, и колко любов им е дала!?” (“Дългият камък”).

Заглавието – съвсем очевидно – има метафоричен характер. То насочва към човешката душа, която като морето излъчва светлина, доброта, обаяние, красота като Богородица, но крие и опасности, потайни дълбини, подмоли.

От друга страна, заглавието подсказва за двупластовото съдържание на неизмислените разкази: присъствие както на реалния земен живот на героите с доброто и злото, така и на библейски мотиви, предания, легенди. Те ненатрапчиво са вплетени като видения, сънища, картини. Имат голяма художествена сила, допринасят за пълнотата на съдържанието, на внушенията, на посланията, на вълшебството.

Пленителни и запомнящи са персонажите. В разказите читателят се среща с различни човешки съдби, с много радост и с много болка. Героите предимно са стари рибари, просмукани с любов към морето. То им дава препитание, зарежда ги с духовна енергия, осигурява им свобода. Без морето те са изгубени, неподвластни на разума. Пример за това е Иван, който, разделяйки се с рибарството и с Обзор, завършва трагично, не само той, но и семейството му.

Разказвачът обгръща с любов своите герои, прекланя им се, стреми се да разкрие най-красивото в душите им. Те са сурови, груби, мъжествени, с бохемско поведение, но и романтични, честни, с чисти сърца, жертвоготовни приятели. Емблематични са думите на Попето: “Всеки човек е едно море – различно от останалите, но все пак море, което търси други морета!”

Любовта и състраданието са неизменни спътници на покорителите на морето. Дълбоко страдат, когато то става вечен дом на Лютяков, Пешо, Шолето, Васил...

Неусетно читателят обиква тези прекрасни българи. Не може да се забрави виталният Карандаш, злополучният улов на Кольо Божков и Кючука, майсторът на лодки – бай Ламбо, веселякът Барбата, Иван Магарето – ценител на виното, Боцмана – оцелял единствено след жестока битка с морето, Кольо Иванов – мъдрец и певец, двуликия Барба Атанасий.

 Не трябва да пренебрегнем едно от най-ярките и заслужаващи поклон достойнства на персонажите – техния чист и неподправен патриотизъм, тревожността им за съдбата на България. Милеят за нея, боли ги за неуспехите, за прокудените синове и дъщери. Някои са изпълнени с носталгия по миналото, но не щадят извращенията. Осъждат новото време, но живеят с надеждата за добро бъдеще на родината.

Една от най-силните страни на разказите са авторовите послания, обособени самостоятелно в текстове като лирически отклонения. Писателят спира повествованието, за да изрази пряко и недвусмислено своята лична позиция към разказаното, да акцентува върху своите ценности. Стилът му в тях е философско-есеистичен, изключително точен, стегнат, посланията са ясни. Тези части от разказите са сбезспорна значимост за адресата – читателя на книгата: “Разделяме се хората. Бог ни събира и ни дели – да разберем, че сме за кратко на този бряг, че оттатък морето трябва да пренесем само душите си, да спасим любовта в смъртоносните бури на времето...” (“Горгона Медуза”). Това са откровените уроци на Динко Динков по разум, по мъдрост, по човешки ценности и достойнства.

Разказите се отличават с усет към красотата и изразните възможности на българския език. Това е истинско свещенодействие в храма на нашето слово. Динков с достойнство изпълнява завета на Иван Вазов да обогатяваме и браним свещения език на дедите ни. В разказите той е “ту арфа звънлива, ту меч”, какъвто го характеризира поетът.

Динков търси усърдно точната дума, за да обхване цялата гама на красивото, да изрази чувствата, настроенията, да изгради по – цялостно характерите. Удивителен е стремежът му към прецизиране на фразата, за да достигне по-лесно до читателя посланието.

Впечатляващи са пейзажите. Те присъстват във всеки разказ и се отличават с оригиналния си рисунък. Без тях творбите ще загубят много от художественото въздействие върху читателя.

Динков е истински художник маринист, който познава морето, затова улавя всеки детайл и изгражда картина. Лексиката, свързана с морето, е използвана активно, а в някои случаи – неочаквано: “В очите на бай Ламбо вълните се надигнаха и започнаха да се изливат по бреговете”.

Не може да се пренебрегне още едно от значимите характеристики на книгата – присъствието на географските места на действието, на конкретната историческа епоха, която, за постигане внушение за достоверност, е конкретизирана с дати. Героите крачат по линията на хоризонта на своето време, оценяват го, корят го, но осъзнават, че и те са негови творци, че и за доброто, и за злото вина имат не само властимащите. “Понякога човек си мисли, че се е изкачил на палубата на живота, че е станал голяма работа – баро, въобразява си някаква негова слава, пък той, горкият, пълзи още в трюма, мъкне чувалите на глупостта, докато сам се затрупа с тях... Какво падение на горделивия!” – споделя Желябов. (“Горгона Медуза”).

Специално място в анализа заслужава последният разказ “Балада за Обзор”, чрез който писателят умело синтезира най-същественото от съдържанието. Тази творба категорично доказва творческото дарование на Динко Динков, на таланта му да изведе същественото, за да не се изгуби сред подробностите, а да достигне до сърцето на читателя. Чрез емоционалните слова, подплатени с философски размисъл, той оформя една ефектна поанта, съдържаща щрихи, пренесени от всеки разказ.

Сборникът разкази “Богородични морета” импулсира към човешка разумност, към осмисляне на човешките ценности, към стремеж за духовна близост. Ясно е изразено и посланието – човешкият свят не би могъл да съществува без природата, затова сме длъжни да я браним!

Пожелавам на Динко Динков да продължи своя поход по устремените пътища на духовната си енергия!

--------------
Динко Динков, “Богородични морета”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
--------------