Облаци на залез слънце

Облаци на залез слънце

И изведнъж виждаш живота си
като вдлъбнат пейзаж
в различни сезони,
или в различни часове на деня ...
Живота ти –
едно и също парче земя,
впримчено между хоризонтите
провинция,
над която облаците
все още благоволяват да минат.
Плъзгат се
натежали от оттенъци и пурпур,
плъзгат се
с тежката ласка на владетеля,
разраства се снагата му,
отеква в поколенията ...
Отминават
древните цивилизации на облаците
и отнасят
формите на скритото ти съществуване
и откъсват
избуялите от жажда стръкове на сетивата ти
и отново те оставят
сам, неприютен,
плячка за небесното мълчание.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------