Поет на болката и сатирата

“Пътят към ада продължава” на Ангел Лазов събира в себе си разнолики по жанр и стил произведения и предизвикват усмивки и насмешки към реалния живот, негодувание и ясно изразени граждански позиции. Когато за пореден път пренаписваме историята си, пътят към ада на живуркането и физическото ни оцеляване продължава. Заедно с изумлението ни, че се намират сили да се надсмеем над несгодите, парадоксите и язвите на обществото.

Вслушани в пулса на сърцето му, с вълнение потъваме в тревогите, стенанията и трепетите му. Развълнувано от всичко, което ни заобикаля, то показва безпътицата като път. Преоткрива Вапцаров, Яворов, Гео Милев… в нашето съвремие, което се опитва да ги дегероизира. За да стигне до откровеното “С обилна сол поръсвах бягащи години, горещи рани и смразени пътища. Да проумея какво е до морето да живея, а да сънувам върхове!” Той е поет на болката и това не е мое откритие, а на Илия Буржев. Откровен е за това, че “Държавата ни е болна от СПИН – Синдром на Политическата Имунна Недостатъчност”. Може ли някой да оспори тази и други диагнози в книгата му, особено тези по острието на бръснача? Перифразата е най-често срещания художествен похват, сатирата му е най-острият бръснач. Искреността, откровеността, прямотата и безапелационното изобличаване на недъзите на обществото, което изричаме под сурдинка, откриваме в чисто сърдечната и смело заявена гражданска позиция в злободневките, наброските и уроците на живота, подсказани от неговите “Няма нужда от слънце, друг грее вместо него във всички медии. Слънчасахме без време”, “Светът е тесен за развихрилите се във властта”, “Безочието на сгазилите лука няма граници”, “Патентоваха българския казан в ада като енергоикономичен”, “Съвременната политика се владее от хамелеони”, “В лабиринта на объркания свят се притъпява чувството за ориентация, “Много баби – хилаво дете. Демокрацията стана мома за женене, а още прохожда” и други подобни. Истини, които никой здравомислещ човек не може да отрече. Горчиви истини!

Книгата събужда заспали съвести. През мен е душевно чист, скромен, борбен към шестващото зло човек. От истините би, стяга гърлото ни и се питаме наистина ли сме народ мърша, не реагиращ на вълк в овча кожа, ще позволи ли на огледалото да ни стряска с кривнините в живота ни? И кога ще изригнем като лава от вулкан?

Благодаря на автора за удоволствието, което ми достави. Осмата книга на Ангел Лазов държи будни сетивата ни.

Ще си позволя да цитирам една мисъл на френския философ и писател Дени Дидро: “Хората престават да мислят, когато престанат да четат”. Творчеството на Ангел Лазов няма да престане да се чете. Факт е, че в София има фен клуб на негови почитатели. Самият той е почитател на Алеко Константинов, убит край гр. Пещера, където авторът е израснал с баташкия си корен.

----------