Суша

Дата: 
неделя, 14 February, 2016
Категория: 

Суша

Изпиват ме слънчасалите делници,
на ситни глътки бавно ме изпиват.
Пресъхвам като затревена мелница,
в която само мравките се скриват.
Пресъхват и очите, и сърцето...
Надеждата сънува карнавала,
когато вече маските са снети
и своята любов е разпознала.
Лицето на надеждата е бяло...
Нощта у мен изригва изведнъж...
Оглежда се небето натежало
в сълзата след молитвата за дъжд.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите