Жриците на терора

Горещ юнски ден. Туристическият сезон е в разгара си. Перонът на летище Бургас е почни запълнен. Близо до терминал “Заминаване” върви подготовката за полет на самолет на западногерманската авиокомпания “Луфтханза”. До тук нищо необичайно. Е, може би униформените около машината са малко повече.

Изведнъж се чуват полицейски сирени. Автомобили със сини лампи обграждат самолета. Намиращите се наоколо летищни служители виждат как три млади и добре изглеждащи жени буквално са извлечени от колите и с ритници са подгонени към самолетната стълба. От голям черен автомобил е изведен и мъж с белезници на ръцете.

Никой не знае какво се случва, в неведение са дори редовите служители на граничния контрол. Някои говорят за екстрадиране на криминални престъпници, други, малко по-информирани, под сурдинка споделят, че става дума за терористи. Часове по-късно западногерманското радио излъчва изявление на правителството на Федерална Република Германия от което се разбира, че комунистическа България е подпомогнала борбата с левия тероризъм.

Какво се бе случило всъщност и кои са екстрадираните през летище Бургас?

* * *

На 13 юни 1978 г. в сградата на районното управление на МВР в Слънчев бряг се явява гражданин на Западен Берлин с искане за среща с ръководен служител по сигурността. Представя се за надзирател в затвора “Моабит”, дошъл е със семейството си на почивка в България. Съобщава, че е видял на територията на туристическия комплекс лицето Тил Майер, беглец от затвора, където е излежавал присъда за терористична дейност. Справките по така подаденият сигнал показват, че не става дума за обикновен член на терористична организация, а за самият ръководител на “Движение 2 юни” – крайно лява групировка, известна с похищения над политици и обири на банки.

Първият резултат от оперативно-издирвателните мероприятия идва на 19 юни. Във вилна зона “Зора” е отседнал мъж, отговарящ на описанието. Въпреки, че е регистриран като гръцки гражданин под името Демис Грегориадис, служителите на ДС са убедени, че това е Тил Майер. Оказва се, че във вилата с него пребивават и 6 млади жени, всички от ръководното ядро на “Движение 2 юни”. При обмена на информация с посолството на Западна Германия в София едната от жените е идентифицирана като Габриеле Крьохер-Тидеман. Това, впоследствие, се оказва грешка. Тидеман фигурира в списъка на най-издирваните терористи в Европа. От изпратената справка е видно, че терористичната кариера на бившата студентка по социология е започнала от февруари 1972 г. с обир на кредитна банка. На 7 юли 1973 г. в град Бохум Габриеле и съмишленика й Лотар Стенд са заварени да свалят регистрационни табели от лек автомобил, необходими за следващ банков удар. При опита да бъдат арестувани младата жена не се поколебава да употреби оръжие. Един от полицаите е тежко ранен. Пристигналото подкрепление я задържа и през декември същата година е осъдена на 8 години затвор за общо три опита за убийство. Обаче не й е писано да излежи присъдата си докрай.

На 2 март 1975 г. е отвлечен лидера на ХДС в Западен Берлин Петер Лоренц. Похитителите му публикуват изявление от името на “Движение 2 юни”. Искането им е да бъдат освободени от затвора шестима затворници: Хорст Малер, Верена Бекер, Ингрид Зипман, Ролф Поле, Ролф Хайслер и Габриеле Крьохер-Тидеман. На всеки от освободените да бъде връчена сумата от 120 хиляди западногермански марки и да им бъде осигурен самолет за отлитане до страна, която би ги приела. За да не рискува живота на Петер Лоренц западногерманското правителство изпълнява исканията на похитителите му.

Хорст Малер, който е един от четиримата основатели на терористичната организация “Фракция Червена армия” и адвокат на организацията, отказва да бъде освободен по този начин. Габриеле Крьохер-Тидеман също отказва да напусне затвора, но на другия ден зрителите на западногерманската телевизия с изненада виждат как дребничката Габи пъргаво притичва по самолетната стълба за да отлети за Южен Йемен. Оттогава до 21 декември 1975 г. от нея няма никаква вест. На посочената дата в сградата на ОПЕК във Виена по време на заседание на петролните министри на държавите членки на организацията нахълтва група терористи. Водача им не крие самоличността си, дори гордо се представя: “Аз съм Карлос!”. Полицейските служби в Европа вече знаят кой стои зад този псевдоним: Рамирес Илич Санчес, оглавявал преди време терористичната група “Командо Будия”, сега ръководител на “Организация на световната революция”. След убийството на двама френски полицаи и един полицейски агент през лятото на 1975 г. в Париж медиите му лепват прякора Чакала. Сред групата нападатели във Виена има и една жена. В нея австрийската полиция разпознава Габриеле Крьохер-Тидеман. По време на овладяването на сградата и вземането на министрите на петрола за заложници, високата едва 159 см жена хладнокръвно екзекутира един австрийски полицай и успява смъртоносно да нарани по време на схватка цивилен иракски охранител. Известен е завършека на тази терористична операция – без политически компенсации, но за сметка на това срещу освобождаването на заложниците в една аденска банка постъпва крупна сума пари по личната сметка на Рамирес Санчес. След Виена Габриеле изчезва някъде из Близкия Изток. Едва към края на 1977 г. името й отново се появява в полицейските сводки. Този път по повод отвличането на австрийския милионер Валтер Палмерс. Срещу живота му “Движение 2 юни” получава 2 милиона долара откуп. Самоличността на похитителите не е установена, но през следващия месец на швейцарската граница възниква престрелка в която участва и Габи. Вярна на навика си да стреля първа, тя тежко наранява двама от опитващите се да я проверят швейцарски митничари. При залавянето й в нея и в нейния спътник са открити по 20 хиляди долара, които се оказват част от откупа за Палмерс.

* * *

В горещия следобед на 21 юни 1978 г. Тил Майер и две от придружаващите го дами заемат маса в ресторант “Палма”. Скоро към групата се присъединява още една жена. В ресторанта нахълтват цивилни служители от Криминалната полиция на ФРГ и оперативни работници от отделение “Туристическо-Слънчев бряг” при служба ДС на Окръжно управление на МВР Бургас. Към 15:30 часа Тил Майер и дамският му антураж в състав Габриеле Ролник, Гудрун Щюрмер и Анджелика Годер напускат заведението с белезници на ръцете. Предупреден, екипажа на самолета на “Луфтханза” започва подготовката на машината за полет.

По оперативни съображения трите останали терористки във вилата – Габриеле Крьохер-Тидеман, Ингрид Зийпман и Юлияне Пламбек – не са задържани. Наблюдението им обаче продължава и така е установено, че на 22 юни същите изхвърлят в гората пакет в който са намерени пет пистолета (четири марка “Колт” с 91 патрона и един “Макаров” с 16 патрона), 13 пълнителя, 4 фалшиви паспорта и средства за подправяне на паспорти. На 27 юни 1978 г. трите жени свободно напускат България и се отправят за Чехословакия.

Средствата за масово осведомяване, както в България, така и в чужбина, нарекоха случая със съвместната операция на българските и западногерманските служби за сигурност безпрецедентен. Някои го отдаваха на това, че тогавашният първи ръководител на България Тодор Живков търси помощ от Запада за парични кредити, други, че службите ни се нуждаели от модерни технически средства. По- скоро случаят е резултат на възприетата към края на 70-те години на миналия век тактика за недопускане конфронтация с членовете на международните терористични организации и същевременно недопускане компрометиране на България като вдъхновител на международен тероризъм. С това може да се обясни и оставянето на свобода на три от терористките. Колкото до техническите средства правителството на Западна Германия наистина предостави модерни за времето си портални и ръчни металдетектори за българските граждански летища.

* * *

Сега няколко думи за “Фракция Червена армия”, известна и като РАФ (от немското Rote Armee Fraktion) и “Движение 2 юни” (на оригиналния език Bewegung 2. juni). Предисторията на тяхната поява е свързана със студентските вълнения от 1967-1968 г. На 2 април 1967 г. е извършен атентат срещу студентския водач Руди Дучке. Два месеца по-късно, на 2 юни 1967 г. по време на мирна демонстрация полицай прострелва студента Бено Анезорг. Двата случая се превръщат в катализатор на студентските вълнения в Западен Берлин и Федерална Република Германия. Двама от по-известните дейци на ляворадикалното движение Улрике Майнхоф и Хорст Малер, заедно с Гудрун Енслин и Андреес Баадер планират първия си удар в “столицата на капитала”, както помежду си наричат град Франкфурт на Майн. На 2 април (годишнината от атентата срещу Руди Дучке) те предизвикват голям пожар в супермаркет. Много скоро полицията стига до тях и следват първите арести. През лятото на 1969 г. докато се чака решението на касационния съд арестуваните са освободени временно. Възползвайки се от това, те преминават в нелегалност и извършват серия от обири на банки и похищения на автомобили и оръжие. През 1971 г. организацията, известна дотогава, като “Бандата Баадер-Майнхоф” се преименува на “Фракция Червена армия”. Според създателите й, нейната основана цел била “взривяване отвътре на буржоазната държава чрез терор и подривна дейност”.

Почти по-същото време възниква и “Движение 2 юни”, което някои наричат “по-малката сестра” на РАФ. Движението изповяда същите идеи – някакъв абстрактен марксизъм, примесен с маоизъм и заемки от “латиноамерикански комунизъм”. Членовете на двете организации се обявяват за представители на “новите леви” призвани да водят борба с “потребителското общество, полицейската държава и срещу хегемонията на американския империализъм”. Програмните им документи са високопарни, изпъстрени с революционни лозунги.

През втората половина на 70-те години “Движение 2 юни” действа като част от РАФ. През 1980 г. групировката обявява саморазпускането си и една част от членовете й изцяло се вливат в “Червена армия”, а други, почти половината, се отказват от терористична дейност.

Да проследим съдбата на нашите “героини” след случая в Слънчев бряг. Споменахме, че името на Габриеле Крьохер-Тидеман се е появило в тогавашните документи на Окръжно управление на МВР – Бургас в резултат на грешна идентификация. В ползваните за нея чужди източници никъде не се споменава да е била през този период в България. След престрелката на швейцарската граница е посочено единствено, че до 1991 г. излежава 10 годишна присъда в Швейцария и после е изправена през съда в Германия за убийствата, извършени в сградата на ОПЕК – дело, завършило с оправдателна присъда поради липса на доказателства. През 1995 г. Габриеле умира на 44 годишна възраст от рак. За грешката може да се съди и по една аналитична справка на ВГУ-ДС, изготвена доста по-късно (на 27. 02. 1989 г.). В нея името на Габриеле не фигурира, а, това на Инге Фиит, която също е активистка от “2 юни” и от второто поколение терористи на РАФ. Нейната биография се оказва не по-малко интересна от тази на Габриеле Крьохер-Тидеман.

Първото влизане в затвора на Инге Фиит е от 1972 г. Още през януари следващата година тя успява да избяга. Посещава Южен Йемен и Либия за обучение в тренировъчни лагери. Взема участие в отвличането на Петер Лоренц. Задържана е отново и е върната в затвора в Западен Берлин. През 1976 г. заедно с Габриеле Ролник, Юлияне Пламбек и Моника Берберик осъществяват поредно бягство. След Слънчев бряг Инге Фиит, Юлияне Пламбек и Ингрид Зийпман, известна ни от случая с Петер Лоренц, отиват в Източна Германия през Чехословакия. Молбата им да влязат в страната била удовлетворена лично от министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерик Милке. След “интензивни разпити”, по думите на висш служител от източногерманската политическа полиция (ЩАЗИ), на трите било разрешено да заминат за Багдад. През 1981 г. Инге Фиит е в Париж. Тук, при опит да бъде спряна за проверка, стреля по полицай, който по-късно умира. Укривайки се, отново търси спасение в ГДР, където е вербувана за агент на ЩАЗИ. През 1985 г. западногерманската полиция на два пъти отправя до България искане за издирване е задържане на Инге Фиит – съществували достоверни данни, че тя е у нас с още двама терористи. Издирването й тук обаче не дава резултати. В Източна Германия живее под чужда самоличност до 1990 г. Малко преди официалното обединение на двете германски държави Инге е арестувана и предадена на федералните власти. Следва 13 годишна присъда за убийството на френския полицай. През 1997 г. е освободена от затвора и започва да пише и издава книги. Въпреки, че повече не се ангажира с тероризъм или друга престъпна дейност, радикалните й възгледи не се променят.

Юлияне Пламбек, ненавършила 30 години, загива при автомобилна катастрофа през 1980 г. В катастрофиралия автомобил са намерени фалшиви документи за самоличност и оръжия, сред които и картечен пистолет, ползван през 1977 г. при отвличането на председателя на Съюза на западногерманските индустриалци Ханс-Мартин Шлайер, завършило с неговата смърт.

Делото срещу трите арестувани терористки в Слънчев бряг и Тил Майер приключва през 1981 г. По време на самия процес, през 1980 г., Ангелика Годер, Габриеле Ролник и Гудрун Щюрмер подготвят 7-страничен документ в защита на дейността си, в който между другото пишат и за ареста в България. В него съвместната операция на западногерманската полиция и българските служби за сигурност е определена като “тайна сделка”. Присъдата за всички е 15 години лишаване от свобода. От затвора излизат през 1993 г. Тил Майер се отдава на журналистическа дейност. Габриеле Ролник също става журналист, изявява се и като писател. Липсват точни данни за Ангелика Годер и Гудрун Щюрмер, но едно е сигурно – на терористичната им дейност е сложен край.

Като цяло дейността на РАФ приключва през 1998 г. с официално обявяване на саморазпускането й. Така е затворена една от най-драматичните страници от следвоенната история на Германия. Равносметката е десетки загинали, 230 ранени, реализирани 31 обира на банки, осъществени стотици палежи и взривове над държавни учреждения и военни обекти. Към края на 20 век в процес на отмиране са и останалите леви западноевропейски групировки. Европа би трябвало да си отдъхне, но началото на 21 век идва с нова вълна от тероризъм. Този път още по-безскрупулен, още по-ужасен. Не може да се отрече, че като обекти на посегателствата си терористите от РАФ са подбирали лица и места, имащи някаква степен на защита – охранявани личности, летища, банки, военни обекти. За разлика от тях, съвременните терористи предпочитат “меките мишени”, т. е. напълно незащитени невинни граждани и публични места без специален режим на достъп. Тактиката им е повече човешки жертви с по-малко средства. Равносметката показва, че само при един от съвременните терористични актове загиват повече хора, отколкото са загиналите през близо 20-годишната активна дейност на РАФ. Ударите на съвременните терористи са в сърцето на Европа, а дейността им се превърна в постоянно действащ политически фактор. Анализатори и експерти си задават въпроса, дали човечеството не навлиза в трета световна война и всъщност дали тероризма вече не е битка между цивилизации?

-----------------

Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.

-----------------