Докосване до чистия извор. Страници от живота на Коста Ганев

Добра среща, читателю!

За пореден път се обръщам към теб, откровено и с надежда, че написаното от мен е посветено на живота на един човек, успял да реализира своите възгледи и разбирания за смисъла от съществуването на човека. Без много шум и излишна парадност, неотклонно по избрания път, с добронамереност и обич към хората.

Не всяко утро предвещава денят да завърши така, както е започнал. Така се случи и в мразовития декемврийски ден преди година, когато с Коста Ганев бяхме на почивка в санаториума на МВР в град Банкя. Зимното слънце се скри за броени минути зад облаците и пухкав сняг се сипна над малкото градче. Всичко побеля и през прозореца на топлата стая пред нас се открои истинска снежна красота.

За секунди Коста се облече, нахлупи вълнената шапка и се отправи навън. Инстинктивно го последвах. Беше кратка, но приятна разходка сред природата. И тогава започна един задушевен разговор за родния му край, за село Садово, сгушено в полите на Източна Стара планина, в долината на Луда Камчия, заобиколено от всички страни с широколистни дъбови и букови гори. И там през зимата снегът сътворява бяла красота, опияняваща сетивата. Но създава и трудности. Като например тежките преходи, изминавани от Садово до Сунгурларе, всяка събота и неделя, заедно със свои съученици, записали се в гимназията. Цели 18 километра направо през гората…

В оставащите до края на почивката дни срещите и разговорите с Коста Ганев стават ежедневие, моето любопитство нараства и естествено идва предложението ми да разкажа на страниците на една бъдеща книга част от неговия живот. За това как наред с работата в органите на МВР, той непрекъснато е на волейболната площадка и по театралните сцени – като състезател, треньор, съдия… Или като рецитатор и участник в театрални постановки. За семейството и приятелствата…

Така се роди идеята за тези страници, написани с уважение към Коста. Не всички снимки са с добро качество, но в онези далечни години възможностите на фотографията са били малки.
Георги Мавродиев

* * *

Символ верую:

Светъл е пътят, когато сърцето е чисто, трудът е честен.

Думата приятел повтаряме често, но истинското приятелство се среща рядко. Приятелството е другото “Аз”. Истинските приятелства са скрепените с проверката на годините.

Дните, месеците и годините отсяват плявата от зърното, дребното от едрото, случайното от същностното, за да се стигне до деня на юбилея, до деня на равносметката.

Семейството, големите синове, достойно поели своя път – това е радостта от живота.

Незабравими са срещите на спортните площадки, срещи доказали силата и красотата на спорта, радостта от успехите, родили приятелства за всички.

Допирът до изкуството е струната, която преминава в цялостното ни поведение, прави ни по-добри, по-разсъдливи, по-човечни.

Коста ГАНЕВ