Две култури за единен свят

ISBN:
978-619-7123-52-4
Размери: 
21.5 × 14.5 × 2 cm
Брой страници: 
144 стр.
Година на издаване: 
2016
Рейтинг: 
0
Цена: 
0,00 лв
Цена: 
0,00 лв

В написването на колективната монография са включени български и руски учени, участници в научноизследователския проект “Българо-руски паралели в езиково-литературен и педагого-исторически контекст”. Тук са представени резултатите от тяхната дейност за периода 2015-2016 година. Авторите са университетски преподаватели от България, Русия, Унгария, Германия; изследователи, докторанти и студенти.

Научна редакция: проф. дпн Маргарита Терзиева, проф. дпн Николай Баришников, доц. д-р Асен Кожухаров

----------------

Колективната монография синтезира търсенията на учени от България и Русия – представители на висши учебни заведения и научни институти от четири европейски страни, които участват в научноизследователския проект “Българо-руски паралели в езиково-литературен и педагого-исторически контекст”. В рамките на приоритетните си научни области те изследват пресечните точки и разминаванията на българската и руската научна мисъл по конкретни езиковедски, литературоведски, исторически, историко-педагогически, социално-педагогически и методически проблеми.

Галина Петрова и Елена Иванова представят ролята на възвратните клитики се и си за промяна в синтактичната структура на базовото изречение. В работата си авторките се опират на схващането за диатезите като трансформации, свързани с промяна в синтактичната реализация на аргументите при непроменено лексикално значение на глагола.

Кремена Дюлгерова откроява иновативни подходи в обучението по диалектология чрез компоненти от биографичния метод. Позовавайки се на руски и български изследвания, тя посочва организационни форми, които ще пробудят по-голям интерес и творческа активност на студентите при изучаване на академичната дисциплина във висшите училища.

Илиана Иванова търси обяснения за своеобразното “аутсайдерство” на писателя Георги Стаматов в българската литература и културен живот. Неговите произведения съдържат интересни отпратки към руската история; в тях са органично вплетени цитати от популярни руски писатели. Авторката споделя мисълта на Елин Пелин, че Стаматов напуска Русия, но тя никога не го напуска.

Ефим Агарин и Маргарита Терзиева акцентират върху интересен фрагмент от историята на толстоисткото движение – връзката между Евгений Иванович Попов – дългогодишен приятел и съратник на Лев Толстой – и две поколения български толстоисти, отстояващи убежденията си в специфични национални и социално-исторически условия.

В статията на Елена Гончарова и Диана Радойнова е направен паралелен анализ на историко-културалните потенциали на два региона със сходна историческа съдба – Ставрополски регион в Русия и Бургаски регион в България. Авторите фокусират вниманието си върху богатото археологическо наследство на двата региона и разглеждат значението на археологическия туризъм, както и на промените в културата на постмодерните туристи.

Руският принос в учебното дело на град Бургас от Освобождението до 1944 година се състои в ползване на оригинална и преводна учебна литература, в използването на кадри, придобили образователен ценз в Русия, и във функционирането на руско училище в морския град. Този проблем е в центъра на изследванията на Маргарита Терзиева и Детелин Костадинов.

В статията на Бонка Василева се прави сравнителен анализ между съвременните учебни програми по роден език за начален етап на обучение в България и в Русия. Разглеждат се някои институционални изисквания и съдържателни особености – период на действие на програмите, цели, задачи, принципи на обучението, учебно съдържание и др.

Съпоставителният анализ на образованието като ценност за ромите в България и Русия, направен от Христо Кючуков, говори за промяна в нагласите на този етнос и желанието на родители, на активисти на ромските организации, за по-бързо и безпроблемно “вписване” в образователните стандарти на съответната страна като гаранция за по-висок социален статус.

Съвместната разработка на Елизавета Капинова и Неля Лайщук убедително доказва, че овладяването на междунационалните невербални средства за общуване помага на специалистите да разберат адекватно посланието или емоционалното състояние на туриста, което е кодирано в жестовете и мимиката му; повишава нивото на социалната им култура и междукултурна комуникативна компетентност.

Елена Дичева вижда в педагогическата диагностика надежден инструмент за обучение и самообучение на студентите във висшето училище. Тя изследва нейния широк образователен диапазон.

Стихията на карнавала е съзвучна с детските опити за игрово преустройство на света – на тази идея на М. Бахтин е посветена статията на Елена Милева, руски теоретик с доказан опит, който днес успешно се прилага в България в педагогическата практика на детските градини.

Независимо дали българските и руските автори работят по научните проблеми заедно (Г. Петрова – Е. Иванова, Е. Агарин – М. Терзиева, Е. Гончарова – Д. Радойнова, Е. Капинова – Н. Лайщук, М. Терзиева – Д. Костадинов) или поотделно (К. Дюлгерова, И. Иванова, Б. Василева, Хр. Кючуков, Е. Дичева, Е. Милева), те успешно доказват: наличие на общи теоретични, научно-приложни и практически подходи; възможност различните изследователски позиции да се обогатяват с нови аргументи; сближаване на две култури с една цел – търсене на онова, което обединява два народа в името на трайното, непреходното, вечното.

От редакторите

----------------

Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: