Един живот, отдаден на хората. Страници от живота на Яни Караджов

Има песен позната на всички нас в която се казва:
“Животът се измерва не с години,
а с дирята оставена след нас.”

Започва нашият разказ, с който ще се опитам да се докосна до човека, отдал творческите си години в служба на хората като кмет – Яни Караджов.

Строил е пътища. Прекарвал е водопроводи залесявал паркове и градини, озеленявал е улиците, разкрасявал е своето родно място.

Мечтата му е да види обновено и разкрасено селото в което калта е била толкова много, че се е налагало да се движат с кокили. Затова и още когато го избират за председател на общинския съвет първото му обещание е направа на уличната мрежа. Лесно е да се каже но е трудно да се направи. Важни са първите крачки, първия устрем вярата в собствените сили и в хората с които е заобиколен. Ето какво разказва за историята на своето село Яни Караджов:

“В стари руски документи, подписани от капитана на четвърти Драгунски Екатеринославски полк Шулман, съхранявани в централния държавен исторически архив на Ленинград, е отбелязано, че през 1829-1833 г. в село Айваджик са изброени 12 черкезки къщи и турски домове, в които живеят 35 мъже и 34 жени. На мястото, където са били построени първите няколко къщи, растяло едно дюлево дърво, което на турски се нарича Айваджик, от там и името. Това име селото носи до 1921 година.

След освобождението от турско робство в Айваджик се заселват и българи. През 1926 година те са 1974 на брой. От първоначалното заселване на Дюлево, най-напред с черкези, а по-късно с тракийци, са минали повече от 150 години. Както в миналото, така и сега, основният поминък на населението е земеделието и животновъдството

Много промени претърпя моето село и то все в положителна посока” – припомня си Караджов.

Замечтава се. Погледът му се рее далече и достига до Еркесията, древната българска граница.

Започва одисеята на един живот отдаден на хората.

Авторът