Микро. Кратки разкази

“Микро” е колекция кратки разкази. Някои от тях се целят в открития космос, други – в олющения ъгъл между два делника, а трети просто звучат като сън. Някои са хубави, други – рошави и зъбати, а трети дори не притежават огледало. Но всичките се побират в разстоянието между две автобусни спирки.

---------------

За илюстрация на гореописаното предлагаме един от кратките разкази, включени в сборника.

Свободно падане

Вдовицата Денева вече не беше с всичкия си, затова никой не се учуди, когато една сутрин тялото й осъмна на паважа. Притеснила се за терасните си саксии и решила да ги полее от външната страна.

– Гледай – извика някой в образувалата се тълпа, – уличната котка се мъчи да я събуди.

– Милото животинче – отвърна друг. – Вдовицата беше така привързана към кварталните котки, всяка вечер им носеше купичка с храна.

Котаракът имаше шахматна козина и големи зелени очи. Той погали с лапа окървавената, съсухрена буза на старицата. Наблизо един скелет прошумоля с черния си плащ и нетърпеливо почука с косата. Никой от насъбралата се тълпа не го забеляза.

– Е? – изсумтя Смъртта.

– Беше добро бабче – отвърна котаракът замислено. – Малко чалната, но по приятния начин... Да, дай й един от моите.

---------------