Нарисувано с думи

ISBN:
978-954-9306-90-3
Размери: 
21.5 × 14.5 × 0.8 cm
Брой страници: 
64 стр.
Година на издаване: 
2006
Рейтинг: 
0
Цена: 
8,00 лв
Отстъпка: 
-3.00 лв
Цена: 
5,00 лв

Не зная как Николай Янакиев си е представял издаването на една такава книга, но съм убеден, че е искал да бъде автор на книга с белетристични произведения. Изкушавали са го думите.

Извън графичния лист остават много съкровени неща, които правят впечатление на младия художник. Остава незабравимото от продължителните пътешествия: далечните градове, интересните хора, вълнуващите срещи, разговорите. Словото трябва да ги съхрани и да ги превъплъти върху белия лист. Делникът предлага и много сюжети за малки разкази. Импресиите могат да се родят неочаквано – поводите са различни. Размислите и сентенциите на Николай Янакиев нямат точно определена рождена дата, нямат и строго определена география. Изкушението на думите наистина е голямо.

Защо да не се рисува и с думи?

Думата има своя плът, свой цвят и светлосенки. Трябва само да ги усетиш. Думата има свое строго определено място в словесния пейзаж. Трябва да го откриеш. Думата е бумеранг.

Николай Янакиев добре знае всички тези изкушения. И внимателно, много внимателно, като по тънък лед пристъпва към словото.

“Тръгнах към колата. Вървяхме по малка, европейски тип уличка. Някъде отгоре звучеше виола. Спряхме. Прекрасно момиче свиреше на прозореца. Стори ми се, че видях жива картина на Вермеер” – аналогът с картините е неизбежен. “10-ти май – кафе “Ла Локандира” – улица “Тюрен”. Любимо блаженство. Намирам се в центъра на света. Нищо не правя. Пия само кафе.” – различно състояние на духа, различен подход към думите. Разказът на Николай Янакиев е жив и непринуден, бликащ направо от сърцето. Понякога на помощ идва и фотообективът.

Освен пътеписните страници за Америка и Париж в тази книга са включени и разкази, или по-точно къси разкази с интересни сюжети.

Импресиите на Николай Янакиев също разкриват своеобразната оценъчна наблюдателност и отношението на един млад човек.

Размислите и сентенциите в тази книга имат афористичен характер. Носени са дълго, дълго докато узреят в сърцето. После са бликнали внезапно в ателието, на улицата, в кафенето. Как да ги удържиш?

Думите на приятелите са вълнуващи, защото са сакрални изповеди на близки хора, които притурят нови щрихи към портрета на Николай Янакиев.

Цветните литографии на художника не са илюстрации към текста, те имат свой самостоятелен живот на произведения на изобразителното изкуство в тази книга.

Една книга на един млад художник, който успешно рисува и с думи.
Георги Райков

----------------------

ДУМИ НА ПРИЯТЕЛИ

* * *

Все още ми е много трудно да приема горчивия факт, че Николай Янакиев ни напусна толкова рано. Познавам го от детските му и ученически години, когато правеше първите си опити в изкуството, имах честта и удоволствието да бъда негова преподавателка по български език и литература в гимназия “Г. С. Раковски”. Следях с интерес чудесния му старт и дебют като художник с неговата самобитност и неповторимост като личност и творец. Той продължи пътя на баща си, незабравимия Гошо Янакиев, но откри и разви индивидуалния си стил, художествени прозрения и търсения, и постигна своята уникалност. Духовно извисен, асоциативен и философски вглъбен, Николай разви успоредно с дарбата си на художник и литературните си заложби в духа на съвременните модерни тенденции. Неговите импресии, пътеписи, впечатленията му от пътуването и престоя в Америка и Париж, са с подчертано фрагментарен характер и са белег не само на тънката му чувствителност и наблюдателност, на високия му естетически критерий, но и на откроена личностна и гражданска позиция към глобалните проблеми на света.

Ранната му смърт прекърши вдъхновения му полет в изкуството, но създаденото от него остава и ние сме длъжни да го съхраним и оценим по достойнство. Ще съхраним и спомена за чудесния приятел, за неговата етика и душевен финес в човешките взаимоотношения, за всичко онова, което надявам се ще онаследи и доразвие прекрасният му син.
Венда РАЙКОВА
поетеса

* * *

Висок, строен, прецизен,
спокоен, чувствителен, проницателен,
графичен, колоритен и магнетичен.
Това беше той.
Тази съвкупност от качества,
които взаимно се допълват и изтъкват,
изграждаха във времето
един образ, който като картина
продължава да живее в
моето съзнание.
Стойко САКАЛИЕВ
художник

* * *

Николай Янакиев – Първото нещо, което бие на очи, е неговата сдържаност. Тя присъща на хора с дарба, които имат чувство за мярка, знаят цената на думите и не разточителстват с тях. Те са чужди на позата и на измислените жестове. Те просто живеят характера си. Стройната му фигура – приятна и достолепна, напомня осанката на духовен аристократ. Уравновесен. Добронамерен. Очарователен. Той е от младото поколение, от новата вълна на бургаските художници. Поколение дръзко, което навлезе в художествения живот на Бургас без фанфарна тържественост, без декларации, но със съзнанието за своето място, за своя багра, за своя физиономия в изобразителното изкуство.
Стефан ДРАГАНОВ
публицист

* * *

Творчеството на Николай Янакиев носи чувствителност на неговото врем, което имаше задачата да отправи послания за повече духовност в изкуството.

Въздействието на графиките му се базира на скритата символна природа на визуалния знак, на алюзията, на асоциацията, на метафорите, издигнати като осъзнат творчески принцип. Естетически премерени и интелектуално пресяти, те са вдъхновени, както от културната памет, така и от играта на въображението, сънищата, спомените, музиката, поезията, прозата. Умел рисувач и ювелир, художникът дозираше образната наситеност на белия лист със своя вътрешна мярка и стил. Разнородните на пръв поглед импулси на творбите му приемат формата на органична сплав, изразена най-често като притча, знак, внушение.

Един оригинален образен свят, завещан ни от талантлив и прекрасен творец.
Пенка СЕДЛАРСКА
изкуствовед

* * *

Кольо, както сам наричаше себе си той, е един от малкото майстори на екслибриса, ненадминат майстор на графичната миниатюра. Той твореше със същата прецизност, характерна за графика, живопис и пластика. Активно се включваше във всички неконвенционални асоциации, акции и форми, организирани от негови колеги.

Той беше странна птица в страната на художниците. Невероятно дисциплиниран и точен в работата си. Гледаше с насмешка на излишното пародиране с бохемството. Спортуваше, експериментираше, поддържаше коректна кореспонденция и комуникация с добре подбраните си приятели и колеги. Предприемаше ежегодно екскурзии в чужбина, а след това подаряваше по един пътепис на своите близки.

Беше особено горд, че се публикуват негови разкази. Мечтаеше съвсем наскоро да издаде сборник със свои миниатюри в проза. И някога да се подпише – Николай Янакиев, писател – а не художник.

За него беше въпрос на стил да подбира думи, приятелства, пространства, да експериментира и проверява всичко от този невероятен, абсурден живот, за да го подчини на своите закони и разбиране, от които наново да направи изкуство.
Димитрина КАВАЛСКА
поетеса

* * *

Неговата сдържаност, лаконичност, овладяност в поведението, не създаваше впечатление за пътешественическата му натура. Но той пътуваше! Дълги пътища извървя за кратко време. Навъртя километри по земите на Европа, и на Америка (за откриване на изложбите си, за получаване на наградите си). Но по-дългия път, който той измина, беше навътре в себе си. Невидимият път! Като художник той го “описа” върху картините си, а като писател го “нарисува” върху страниците на своите разкази, пътеписи и размисли. И в двете творчески изяви той изразяваше своята личностна същност. Прецизен до перфекционизъм, лаконичен до аскетичност, лапидарен, с поетичен усет, с чувство за хумор, словото му тече сякаш със затаен дъх. Сдържана мъдрост през лека усмивка, както се усмихваше и в живота, с деликатно намигване, находчиво, с притаено напрежение, едва доловимо, което прикриваше някаква болка, фина като фините му изящни линии в екслибрисите и графиките му. Онаследеният вътрешен аристократизъм той проявява в точната мисъл, в добрата мирогледна основа. За това достигна и до сентенциите, които са премислени, но и преживени. За мене остават тайна емоционалната зареденост на неговите картини, докато в тези, “нарисувани с думи”, редове се докосвам до чувства, които са го вълнували, колкото и да създаваше впечатление за хладна сдържаност и рационализъм.

Той проявяваше неистова творческа потребност да посяга на девствеността на чистия невинен бял лист – да го покрива като в любовен акт със своите знаци. Знаци, които в изобразителното му творчество тепърва ще бъдат разчетени, а в прозата му разкриват свят близък и многозначен. И едните и другите бяха знаци, търсещи и създаващи Хармонията. Той беше обречен да я търси и да я създава!

Недовършено е пътешествието… Но колко пророчески възкликва той в своя последен пътепис: “… Оставих го без развръзка и край… (Така остави без развръзка и край живота си тук на земята!)… до деня, в който следващият акордеонист ще засвири шансони точно до ухото ми.”
Симеон ДИМИТРОВ
режисьор

Редактор: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

5,00 лв
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
5,00 лв
6,00 лв
Отстъпка:
-1.00 лв
Цена
5,00 лв