Величава епопея на народната борба

ISBN:
978-954-471-103-0
Размери: 
24 × 17 × 3.5 cm
Брой страници: 
312 стр.
Година на издаване: 
2010
Рейтинг: 
0
Цена: 
10,00 лв
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
10,00 лв

Уважаеми читатели,

След 1990 година много съвременни политици, ръководители на новосъздадени политически организации, различни оратори, историци, журналисти започнаха да говорят и пишат невярно, погрешно и оскърбително за българския народ, да фалшифицират нашето историческо минало, Те започнаха да отправят нападки и клевети, да обиждат и хулят участниците в антифашистката съпротива, довела до победата на Девети септември преди 65 години – една изстрадана народна победа.

Нещо повече, някои дори твърдят, че в България не е имало фашизъм, че партизаните и ятаците били терористи, бандити, разбойници и шумкари.

Ние сме свидетели на приети редица позорни решения и закони през преходния период, които не признават дейците на антифашистката съпротива за участници във Втората световна война. България е единствената страна в Европа, която не признава българските антифашисти за участници във войната на страната на антифашистката коалиция.

Недостойна кампания се води и срещу Деветосептемврийското народно антифашистко въстание, което има своите дълбоки и трайни предпоставки в историята на нашата страна, в десетилетните борби на народа, довели до неговата историческата победа през 1944 година.

Ние също сме свидетели на позорното явление, когато на 5 май 2000 година беше приет Закон, който обявява социалистическия период за нелегитимен и престъпен. Този зловещ закон още не е отменен.

Жертва на тази клеветническа кампания станаха много паметници, лобни места и улици в цялата страна, носещи имената на герои от антифашистката борба, на видни политически личности.

Преди две години се навършиха 85 години от Юнското и Септемврийското въстание в България и 75 години от Лайпцигския процес, а през 2009 година се навършиха 65 години от Девети септември. Това са дати, кръвно свързани с историята на антифашистката борба на българския народ, за която официално не се пише и говори или фактите и събитията през тези години се изопачават до неузнаваемост.

По книжарските магазини и сергии в София и други градове се появиха писанията на Адолф Хитлер, Александър Цанков и др., а биографиите на Георги Димитров, Гео Милев, Никола Вапцаров, Вела Пеева, Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Малчика и десетки достойни българи трудно могат да се намерят дори по антикварните магазини.

През тези преходни години се написаха учебници по история за средните училища, в които открито е проявена тенденцията да се омаловажава антифашистката съпротива и да се отрича Деветосептемврийското народно въстание.

Народите от цял свят се гордеят със своето участие в антифашистката съпротива. В България такава гордост няма, а се проявява отношение дълбоко оскърбително. Нашата антифашистка съпротива има висока историческа цена. Тя изведе страната ни от хитлерофашисткия военен блок и я включи в редиците на Световната антифашистка коалиция.

Днес, когато вървим достойно по пътя на Европа, дано Народното събрание и Правителството да признаят участието на българския народ в антифашистката съпротива и в заключителния етап на Втората световна война на страната на Антифашистката коалиция срещу световния фашизъм. Дано да отменят зловещия закон за социалистическия период, обявен за незаконен и престъпен.

Моето несъгласие с много от тези неверни, тенденциозни и погрешни преценки за нашето историческо минало ме подтикнаха и накараха въз основа на неопровержими факти и документи да отговоря на три изключително важни въпроса:

1. Имало ли е фашизъм и антифашистка съпротива в България?

2. Каква дата е Девети септември 1944 година?

3. Какво постигна България през годините на социализма?

Пълен отговор на тези въпроси се дава в много литературни и архивни творби и източници, но аз се спирам на тези, които съм използвал за съставяне на книгата. Те правят силно впечатление с анализите и характеристиките на един вълнуващ, драматичен период от нашата история и убедително опровергават всички фалшификации с конкретни факти. Нищо не измислям самоцелно, а искрено с уважение популяризирам тези литературни източници, това което са издирили, събрали и написали техните автори и съставители в името на историческата правда.

Най-ползотворно са използвани следните литературни източници:

1. Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944 година; Орлин Василев 1946 г.

2. Въоръжената борба на българския народ за освобождение от хитлеристката окупация и монархо-фашистката диктатура; 1941-1944 г. ; Никифор Горнински, 1958 г.

3. Антифашистката борба по време на Втората световна война, ст. н. с. д-р по история Марин Калонкин, 2003 г.

4. Антифашисткото литературно движение 1923-1944 година, Иван Вандов, 2006 г.

5. Нелегални стихове, Велчо Ковачев, 2007 г.

6. Вечният огън, Антология, 1980 г.

7. Никога няма да бъдат забравени. Георги Томов, 1971 г.

8. България и Европа през 1939 и 1989, погледнати от статистическите годишници, инж. Иван Цветков, 1994 г.

9. Национален вестник на българските антифашисти “Жарава” 2000-2009 година.

Книгата по достойнство отразява значението на нашата национална историческа Деветосептемврийска победа и приносът на България за световната Деветомайска победа над фашизма. Две дълбоко изстрадани велики народни победи, едно сбъднато многоочаквано изстрадано щастие, за обикновените хора.

Тази книга се посвещава на 65 годишнината от победата на народното антифашистко въстание – Девети септември 1944 г и на 65 годишнината от победата над фашизма – Девети май 1945 г.

Тя се издава в чест и памет на всички, които са обрекли своята съдба и живота си на антифашистката борба за един по-справедлив свят, без насилие и експлоатация, за мир и дружба между народите, за по-добър и щастлив живот.

Тя излиза в чест и признателност на хилядите труженици – мъже и жени, младежи и девойки от Средецка община, всеотдайно участвали в съзидателното дело на социализма, за създаване на неговите огромни народополезни материални и духовни ценности. Книгата се посвещава и на 50 годишнината на град Средец, и 150 годишнината на моето родно село Дюлево.

Авторът

Редактор: 

Коментари

Бихте ли посочили някаква съществена разлика между комунизма и фашизма, освен пропагандата. Главната причина за обявяването на фашистите от комунистите за лоши е, конкуренцията им в борбата за спечелване на "масите" с безогледна демагогия, докато се докопат до властта. След като установяват тоталитарната си диктатура вече налагат волята си с терор, без да ги е еня за предходните дрънканици. Не напразно нобелевският лауреат, гениалният руски(съветски) физик Лев Ландау в разговор с колегата си Наум Мейман(записан от подслушвателно устройство на КГБ) заявява недвусмислено: «То, что Ленин был первым фашистом, - это ясно»
Рейтинг: 
0
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: