Урокът на историята

ISBN:
954-9306-58-5
Размери: 
20 × 13 × 1.5 cm
Брой страници: 
144 стр.
Година на издаване: 
2005
Рейтинг: 
0
Цена: 
6,00 лв
Цена: 
6,00 лв

Българската история крие много тайни и уроци за поколенията. Много от тях се помнят, но не се прилагат в живота на българската държава.

Най-ярък пример за това е Съединението. Независимо от това, какви са били целите на руския император, в резултат на Руско-Турската война от 1878 година се премахна петвековното турско робство и робския ярем от плещите на българското население, живеещо на територията на Втората българска държава. Създаването на нова голяма и силна българска държава, слагаше край на старите имперски амбиции на Гърция и на надеждите на Сърбия и Румъния – “За велика Сърбия и за велика Румъния”. Зад тези страни стояха западноевропейски държави от категорията “велики сили”, най-вече Великобритания, която от векове се стремеше към световно господство. По нейна инициатива се проведе Берлинския конгрес, на който Русия, оставена сама, подписа нов мирен договор с Турция. По силата на този договор територията на Втората българска държава се разделя на четири части: Княжество България, Източна Румелия, Южна Тракия и Македония.

На 6 септември 1885 година България даде урок по държавност на Великите сили. Успешно извърши Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Великобритания смяташе търга за Македония да бъде спечелен от Сърбия. В Съединението английската дипломация видя в перспектива възможен и реален лавинообразен процес от Дунав до Бяло море.

Така Македония можеше да бъде приобщена към България. Заради тези причини насърчавана от Великобритания, Сърбия започна война срещу младата българска държава. Нищо не можеше да спаси сърбите от поражението, защото те водеха несправедлива война срещу единството на българската нация.

Държавните институции, Министър-председател, Правителство и Народно събрание, българският народ, станал български войник, всички заедно водеха борба за запазване целостта на българската държава, възстановена, но не изцяло. В паметната 1885 година Турция прояви толерантност към Съединението. При евентуален съюз за добросъседство между Турция и България можеше да се промени статута на българското население в Южна Тракия и Македония. А след това по дипломатически път с взаимни отстъпки да се търси решението на пъзела “възстановяване на Втората българска държава”.

В такъв аспект води преговори с младотурското правителство българския дипломатически представител в Цариград – Илия Ефенди (Цанов). Той е една от пречките за реализиране на нов английски план, който цели Южна Тракия и Македония завинаги да се отнемат от България.

Другата пречка е Стефан Стамболов. След пет века български майки са родили два гения – единият в политиката, другият в дипломацията. Английските тайни служби отстраняват тези пречки. Стефан Стамболов е убит. Илия Цанов е обявен за национален предател. Обруган и затворен в черната джамия.

За жалост този исторически процес е пропуснат. Съединението много скоро стана разделение. роди се понятието български национален идеал. Обединяване на всички български територии със силата на оръжието. Врагът се знаеше – Турция. По този начин българските държавни институции станаха лесна плячка за хитрата английска дипломация.

България, Сърбия и Гърция подписаха договор за война срещу Турция с цел освобождаване на Южна Тракия и Македония.

Целта на английския план е доста прозрачна, но Цар Фердинанд не желае да я види, нещо повече, той се надява при успех в Балканската война да се качи на престола в Цариград.

Балканската война е единственият начин безпрепятствено в освободените български земи да влязат гръцки и сръбски войски. Така Англия реализира тайните договори между Гърция и Сърбия за подялба на Македония и между Турция и Гърция за подялба на Южна Тракия. Стигна се до лондонския мирен договор от 1913 година, който определи за граница между Турция и България линията Мидия Енос. Одринска Тракия стана отново българска територия. България имаше излаз на Бяло море. Българските власти продължаваха да се държат неадекватно и позволиха на Турция отново да реокупира освободените земи през 1912 година. Един съюз с Турция решаваше въпросът за Южна Тракия, но вместо това Фердинанд спомогна за реализирането изцяло на поредния план на Англия като обяви война на Гърция и Сърбия, чийто войски окупираха Македония.

Междусъюзническата война се оказа непосилна за България. Под ударите на своите съседи (без Турция) страната ни достигна до национална катастрофа.

Този урок се запомни трайно и след Първата и Втора световни войни. Завинаги Южна Тракия и Македония се обезбългариха в буквален и преносен смисъл. В буквален смисъл това е физическо унищожаване и прогонване.

В преносен смисъл – невиждана дотогава асимилация на българското население, пред която Великите сили останаха неми и особено Русия.

В двете книги на Романа са описани събития, показващи несломимата воля на българските бежанци от Одринска Тракия, да се приобщят и да отдадат всичко от себе си за благото на българския род.

Авторът

Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

3,00 лв
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
3,00 лв
8,00 лв
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
8,00 лв