Звездният часовник или тайните на зодиака

Дата: 
сряда, 26 January, 2011
Категория: 

            Преди хиляди години астрономите разделили звездното небе на дванадесет сектора, използвайки същите измислени имена и символи, с които ние си служим и до днес. Гърците наричали този пояс от звезди зодиак. Днес относителното положение на Слънцето и Земята в деня на рождението на отделния човек се използва за определяне на неговия астрологичен “звезден знак”, с цел предвиждане на неговата вътрешна същност и за да му помогне в изработването на подробен хороскоп. Тези работи са твърде популярни и широко прокламирани, но имат малко или никакво научно достойнство. Астрологията е изминала дълъг път от своята поява.

            Ако се върнем назад в ранните шумерски и египетски времена, откриваме зодиака почти във всяка една различна област от живота. Защото няма и капка съмнение, че тези древни цивилизации използвали знаците на зодиака на научно ниво. Колкото и невероятно да изглежда, сега е всеобщо прието, че древните са познавали 25 920-годишният цикъл на прецесия на равноденствието и са разделили този цикъл на 12 периода от 2160 години. Как бихме могли да сме толкова уверени за това?

            Знае се, че шумерската математическа система е била грижливо планирана около числото 3600, така че тяхното най-голямо число 12 960 000 било равно точна на 500 прецесионни цикъла от по 25 920 години. Докато последното представлява 360-градусовата небесна “окръжност”, 2160 години представляват 30 градуса, а 72 години са само един градус от тази окръжност. Числото “72” поради това е много съществено, а неговата значимост в една древноегипетска легенда довела египтоложката Джейн Селърс до прозрението, че египтяните също са познавали прецесията. Въпросната легенда е митът за Озирис, в който 72 конспиратори били включени в заговор, предвождан от Сет, за да убият Озирис. Селърс притежава рядка индивидуалност – мултидисциплинарен учен, който разбира от астрономия толкова добре, колкото и от археология. Тя е убедена, че 4000-годишните “Текстове от пирамидите” представляват неопровержимо познание по астрономия, макар че самите египтяни вероятно не са разбирали същността му. Селърс твърди:

            “… Убедена съм, че за  човека от древността числата 72, … 2160 и 25 920 са означавали идеята за Безкрайното завръщане”.

            Селърс не е единственият учен, който признава египетското познание на прецесията. Бележитият Карл Юнг (1875-1961) си е навлякъл лавина от критики, когато предложил тезата, че древните египтяни познавали прехода от един зодиакален дом към друг. Юнг бил особено поразен от настъпилия в Египет хаос след падането на Старото царство, което съвпаднало с края на ерата на зодия Телец и началото на зодия Овен. Той описва тези периоди като “преходи между ерите”, които понякога бележели катастрофални промени, и дори съзрял несигурността в собственото си време, отбелязваща прехода от зодия Риби към ерата на зодия Водолей.

            Някои съвременни астрономи датират ерата на Телеца приблизително през периода 4360-2200 г.пр.Хр. – когато се е появила египетската цивилизация. Първоначално египетските фараони от Старото царство се прекланяли пред бика – знака на Телеца. После, след хаоса на Първия преходен период, започнала нова ера в Египет – около 2000 години пр.Хр. По онова време фараоните започнали да изобразяват сфинксове с овнешка глава, обозначавайки ерата на Овена, която току що била започнала. Паметниците на древен Египет поради тази причина са свидетелства за казаното от Карл Юнг.

            Удивително е, че египетският овен има двойник в Шумер. Едно от най-забележителните открития в шумерския царски град Ур е т.нар. “Овен в гъсталака”, но едно по-внимателно изследване на този овен показва, че той е покрит с пера. Вероятно трябва да бъде разглеждан като символично изображение на бог, чакащ да пристигне ерата на Овена. Такава интерпретация е в пълно съгласие с шумерските текстове от около 2100 г. пр.Хр., описващи поличби за неизбежна инвазия от запад. Нещо повече, малко след 2000 г.пр.Хр. широко разпространените жертвоприношения на бикове били символичен знак, че ерата на Телеца накрая е свършила.

            Каква ли би могла да е вероятната полза или значимост на зодиакалната ера от 2160 години за човека, когато той се е появил в своите нови цивилизации? Няма очевиден готов отговор на този въпрос. Неизбежното заключение е, че зодиакът е изобретен не от човек, а от боговете, и че неговото предназначение е било чисто в полза на боговете!

            Тази частица от индуктивно мислене би могла също да бъде оспорена от директно доказателство. Въпреки, че зодиакът първо се е появил в Шумер, известно време след 3800 г.пр.Хр., някои изследвания показаха неговото по-раншно съществуване. Една шумерска глинена плочка всъщност изброява зодиакалните съзвездия, започващи с Лъв, намеквайки по този начин за по-ранен произход – около 11 000 г.пр.Хр., когато човекът едва ли е бил земеделец. Нещо повече, числото 12, което било използвано, за да раздели прецесионния цикъл на дванадесет зодиакални “дома”, било основано на дванадесетте тела на Слънчевата система. Това познание не е открито от човек, а е било завещано от неговите богове.

            Как и защо е станало необходимо да се разделя 25 920-годишният прецесионен цикъл на дванадесет дома от по 2160 години всеки? Ето и нашата теория:

            След Потопа (около 13 000 г.пр.Хр.) главният учен на боговете – ЕНКИ, се сдобил с върховна власт над Египет и земите на Африка. Това станало през 11 000 година пр.Хр. когато планетата Х или, както ще я наричаме Планетата Нибиру току що била преминала покрай Земята  и гравитационните й сили причинили огромно разместване на океаните, които се издигнали високо над коритата си и водата се стоварила върху Земята, като огромна приливна вълна. Ефектът бил създаването или най-малкото промяна в махало образното движение на Земята, водещо до прецесионния ефект, който днес ни е познат.

            Запленен от астрономията и бидейки господар на науките, Енки бързо пристъпил към измерване на ефекта от действието на Нибиру върху движението на Земята. Както знаем, забавянето на звездите възлиза приблизително на един градус на всеки 72 години. Поради това в продължение на 108 години Енки вероятно е измерил точно един и половина градуса и с пълна увереност е направил съобщението в съвета на боговете. Направеното от него съобщение било по-скоро научно, отколкото вълнуващо, защото 25 920-годишният цикъл, който той открил, удивително съвпадал с дълготрайните цикли на планетата Нибиру.

            Какво станало после? Наследственият спор между Сет и Озирис и последвалото окупиране на Ханаан довело до истинска война, в която Нинурта победил Енкиитските богове. От древните текстове знаем, че тази война на боговете свършила с предаване и мирна конференция. Едно от условията, поставено от боговете Енлилити, било на Тот (пацифист) да бъде възложено управлението на Египет. Този жизненоважен детайл ни дава възможност да датираме войната на боговете на базата на историята на Египет, написана от Манетон. Като добавим царуването на Тот и неговите приемници (5570 години) към приблизителната дата на първия фараон Менес (около 3100 г.пр.Хр.), войната на боговете може да бъде определена около 8700 г.пр.Хр.

            Удивително е, че тази война е станала точно 2160 години след като Енки обявил откритието си за 25 920-годишния прецесионен цикъл. Възможно ли е било синът на Енлил, използвайки свещеното число 12, напълно целенасочено да е определил времето на войната, така че да съвпадне с едно от дванадесетте деления на небесния цикъл?

            Потопът символично е отбелязал нова ера на Земята, през която по-младите богове като сина на Енлил – Нинурта, показали амбиция за власт. По-възрастните богове вероятно накрая са проумели необходимостта да се оттеглят. Според мен така и е станало, а огромният цикъл от 25 920 години е бил разделен на дванадесет, за да се даде на всеки от по-младите богове – първите две поколения на Енки и Енлил – честна и демократична възможност за Господство.

            От двамата древни богове Енлил и Енки – първият вероятно е останал върховен главнокомандващ на цялата Земя, но е делегирал Господството. Последният като откривател на прецесионния цикъл, сигурно съвсем естествено е потърсил асоциация с първия зодиакален дом. Така Енки ретроспективно е възприел знака на Лъва, царя на животните в неговите африкански територии. Изводът е, че Сфинксът е изработен в чест на Енки при увековечаване на войната (която завършила в Гиза) скоро след 8700 г.пр.Хр.

            Връщайки се към мирната конференция, това е било, както много от тях в съвременния свят, споразумение за отстъпки от страна на победените пред победителите. Независимо от унищожението на хората и обискирането на Великата пирамида, от Енкисе очаквало да отстъпи още повече. Една от тези отстъпки била, че никой от Енкиитите, който взел участие във войната, нямал право вече никога да получи разрешение да управлява Египет. Но било ли е това достатъчно? Един текст описва, че Енки е преговарял за правото да възстанови своя град Ериду на територията на Енлилитите, а също и правото на неговите наследници да могат да влизат и излизат по свое желание. Но няма ли и някаква друга част от споразумението, която да е останала незаписана от древните историци?

            Едно описание в текста “Легал-е” намеква, че предаването на Енкиитите било тема на бъдеще “време, определено от съдбата” (съдбовно). Енки възлагал три последователни зодиакални периода за Господство на Енлилитите. Съдбовното време, когато Господството е трябвало да се върне на Енки чрез първородния му син Мардук, в такъв случай би трябвало да е около 2000 г.пр.Хр.

Знаци на Боговете

            Първата зодия Лъв се наричала ИР.ГУЛА – на шумерски “Лъвът”. Както вече бе обяснено, този знак символично представлява Енки, “царят на африканските земи”. Богинята Инана, която откраднала “МЕ-тата” от Енки, често е изобразявана от последователите си да язди върху гърба на лъв, като по този начин са обозначавали подчиняването на могъщото животно от нея.

            Ерата на Рака, която започнала около 8700 г.пр.Хр. била изобразявана като рак, който шумерите наричали ДУВ – значещо “клещи, щипци”. Титлата произлиза от военната роля, изиграна от бог Нинурта – син и наследник на Енлил, който излязъл победител от войната за Пирамидата и също бил герой на предишна митична битка против бог на име Улликуми (Зу), чиято ракета той повредил, като отрязал крилата й. и още нещо, египтяните изобразявали зодия Рак като бръмбара Скарабей, обозначавайки ролята, която Нинурта трябва да е изиграл при построяването на подземните зали на космическия център в Синай, създаден около 8000 г.пр.Хр., след излизане от употреба на Пирамидата.

            Ракът бил последван от ерата на Близнаците, която шумерите описали като МАШ.ТАБ.БА – значещо Близнаци. Няма грешка в асоциацията – Нанар (Син), първородният син на Енлил, е увековечил близнаците Инана и Уту (Шамаш), които му се родили, след като пристигнал на Земята. Египетският зодиак наистина показва близнаците като мъж и жена.

            След Близнаци идва Телец, наречен от шумерите ГУ.АННА – “Божественият бик”. Този знак представлява бога Ишкур, известен също като Адад и Тешуб (Богът на бурята). Името Ишкур на шумерски означава “Далечни планински земи”, произлизащо от владението му в планината Таурус (Телец) и в Южна Америка. Египетският зодиак показва бика с диск на гърба си, представляващ връщането на Нибиру и церемониалното посещение на Ану на Земята, което съвпаднало с тази епоха.

            Така първите три знака на зодиака, следващи Лъва на Енки, могат определено да бъдат идентифицирани с всеки от тримата синове на Енлил.

            Ерата на Мардук, представян чрез Овена от Арис, първоначално е била енигма, тъй като знакът за Овен няма очевидна връзка с Мардук. Моето подозрение е, че първоначално знакът е бил някъде другаде в последователността, но бил преместен. Ребусът може да бъде разрешен, като разпознаем вероятната вина на Мардук за смъртта на неговия брат Думузи в 3450 г.пр.Хр. Това било много съществено събитие в историята на боговете и накарало овдовялата Инана да се обърне от любов към война. Нейното амбициозно състезание свършило с разрушаването на Агаде в 2200 г.пр.Хр., но още не сме обяснили как разярената Инана била накрая обуздана. Защото в крайния анализ тя всъщност не е взела участие в съпротивата на Нинурта срещу Мардук пред 2024 г.пр.Хр. Защо е станало така?

            Отговорът се намира в отстъпката, предложена от Мардук, да нарече следващия знак на зодиака на името на умрелия съпруг на Инана – Думузи, и по този начин е подсигурил запаметяването на Думузи во  веки веков. Връзката на последния с Овена от Арис става явна от неговия прякор “Овчарят” (поради владението му в африканските земи на днешен Судан). Този прякор напълно съвпада с шумерското наименование за Арис – КУ.МАЛ, означаващо “Жител на полето”. Такова политическо отстъпление, с цел да неутрализира Инана, вероятно е било най-съществената част от стратегията на Мардук в подготовката му за връщане във Вавилон. В допълнение това бил един почтен и щедър жест на уважение към неговия умрял брат.

            Какво да се каже за останалите седем знака от зодиака? Петте, с които дотук се занимахме, могат с голяма степен на сигурност да бъдат разпознати. След 2000 г.пр.Хр. ние трябва да сме по-внимателни, защото е твърде възможно Мардук или неговите съперници да са оказвали политическа намеса в последователността на епохите, които не са били още минали. Въпреки всичко изглежда има доказателство за променена последователност между боговете Енлилити и Енкиити, което именно очакваме и да открием.

            Знакът за Риби е записан на шумерски като СИМ.МАХ, означаващо Риби, често изобразяван чрез две риби, възседнали воден поток или река. Според мен знакът е  даден на Ерешкигал – сестра на Инана, която била омъжена за брата на Мардук Нергал. Тя живеела с Нергал в неговото африканско имение, но мястото и досега не е открито. Описано е в текстове като “прерийната страна на река Хабур” – “реката на рибите и птиците”. Различни други улики предполагат местоположение близо до езерото Виктория или езерото Малави. Рибата Сайклид от тези езера е добре известна на еволюционистите, защото отхвърля дарвинизма чрез развитие в стотици различни видове в последните 200 000 години. Наистина ли това е необясним феномен, или е възможно да е създадена изкуствена размножителна програма от Ерешкигал – богинята на рибите?

            Знакът на Водолея е една странност. Изобразен като “Носач на вода”, шумерският термин ГУ не съдържа и намек за вода. Възможно е знакът да е бил използван от Мардук, за да включи законния си син Набу в зодиака, пререждайки по-възрастните Енкиитски богове. Набу наистина е свързван с водата заради един средиземноморски остров, на който той избягал след ядрената атака върху ханаанските градове.

            Козирог е отбелязан от шумерите като СУХУР.МАШ, “Козя риба”. Това най-вероятно е символът на Нинхарсаг – Богинята-майка, която също е имала прякор НИН.МАХ, значещ “Дама риба”. В Египет тя била позната като Хатхор и била изобразявана като “Кравата”, имаща някакво сходство с изображението на “Козя риба”; египетските творци понякога свързвали знака на Козирога с нож за отрязване на пъпната връв, символ на Нинхарсаг от времето, когато била Богинята майка. Тя била неутрална спрямо враждуващите лагери на Енлил и Енки.

            Следващият знак на Стрелец явно е знак за Енкиитите. На шумерски е записан като ПА.БИЛ, значещо “Защитникът”, а пиктографски е представят като Стрелец. И двата термина могат да се идентифицират с брата на Мардук Нергал, който изиграл героична роля като защитник на Великата пирамида, а също е насочил лъка като Ерра – богът, пуснал в действие ядреното оръжие срещу Содом и Гомор.

            Знакът Скорпион бил наречен ГИР.ТАБ – първата сричка ГИР се отнася до ракети и по този начин се свързва с Енлилитския бог Уту (Шамаш), който отговарял за космическия център в Баалбек. Знакът бил изобразяван от древните египтяни като скорпион – с щипци и шип в опашката. Войниците, които защитавали космическия център, наистина са описвани в древните текстове като “мъже-скорпиони”, чиито оръжия понякога “ужилвали” неупълномощени нарушители на границите.

            Везни се наричала ЗИ.БА.АН.НА, значещо “Небесна орис”. Нейното изображение на бог между две скали силно внушава Тот, брата на Мардук. Именно Тот изиграва почтена и безпристрастна роля между двете страни при претегляне на небесните знаци, които определяли дали вече е дошло “съдбовното” време за различните богове.

            Накрая Дева била изобразявана като красивата Девойка. Шумерите я наричали АБ.СИН – ясна връзка с Инана – тази, “чийто баща бил Син”. Както градът й Агаде бил изтрит от лицето на Земята, така и нейното име било любопитно обезличено, вероятно като част от наказанието за бунта й, който стигнал твърде далече. Нещо повече, възможно е в замяна на преместването на знака на Думузи и този на Инана, да е бил преместен като последен в пантеона на дванадесетте.

Какво е време?

            Както вече бе споменато, смяната на Господството към Мардук през 2200 г.пр.Хр. била безпрецедентна – първата такава промяна в историята на човечеството. Тя била също и първата подобна смяна от началото на цивилизацията и по тази причина ние притежаваме толкова много документален материал като доказателство за събитието. В резултат станала ядрена катастрофа, но годините, водещи към трагичния сблъсък, могат да ни разкажат повече за културата на боговете и процеса зад звездния часовник.

            Що се отнася до връщането на Мардук във Вавилон и Господството на боговете, един по-внимателен прочит на древните текстове внушава, че звездният часовник бил от критично значение. Различните текстове, занимаващи се със завръщането на Мардук, намекват, че както правото му да управлява, така и времето на неговото управление били подложени на разгорещен спор. Въпросът за неговото право да управлява вероятно е възникнал заради незаконното му бягство от затворничеството. Това е приемливо доказателство, защото в очите на някои той все още бил един избягал затворник.

            Когато Мардук се върнал за първи път във Вавилон, датата (основана на ерата на Саргон І) била около 2320 г.пр.Хр. Древните писмени документи твърдят, че братът на Мардук – Нергал, отпътувал за Вавилон, за да го убеди, че неговото време още не е дошло. Изглежда Мардук бързо се е оставил да бъде убеден, без да създава допълнителни затруднения, но по време на дискусията той изказал недоволството си: “Къде е камъкът –знамение на боговете, който дава знака за Господството?” какъв е бил този “камък-предзнаменование” и защо едно просто преброяване на 2160 години се е оказало толкова проблематично?

            Нека разгледаме как са били измервани прецесионните ери. Първо, има нужда от възприемане на фиксирана точка за наблюдение, установената практика е била пролетното равноденствие, когато денят и нощта са равни. После идва положението на звездите, които изгряват над фиксирана точка от хоризонта на същия този ден всяка година и то трябва да се запише. Завършването на зодиакалния дом тогава би се измервало посредством закъснението на звездите през тридесет градуса (една дванадесета част от 360 градусовата окръжност на зодиака). С цел точното изчисление на движението от един дом до друг, две неща биха били необходими – начална точка и карта на небето. Дали началната точка е била измерена с помощта на Потопа, или от по-късна дата? Това също би могло да бъде един източник на недоразумение. Колкото до картата на небето, това сигурно е бил въпросният “камък-знамение”, който изчезнал.

            Въпреки това всеки би могъл да попита, защо боговете просто не са открили кварцовия часовник и да измерват тези 2160 години по електронен път. Добър въпрос, който отива право в същността на проблема! Отговорът, който накратко се дава, предоставя крайно решение на загадките на Стоунхендж и Мачу Пикчу.

            Използвали ли са боговете звездния часовник за практически цели?

            Необикновената структура на шумерската математическа система, нарастваща чрез променливите фактори на 10 и 6, е свързана със съотношението 10:6 на 3600:2160, където 3600 представлява орбиталния период на планетата на боговете Нибиру. С цел да се запази следа от времето на родната им планета боговете са търсели дълъг цикъл на Земята, който е предоставил осъществимо съотношение на 3600 години. 2160 години е тази удобна мярка и затова прецесионния цикъл бил разделен на 12, за да доведе до 2160. За съжаление този аргумент проваля “въпроса за кварцовия часовник”!

            Напротив, цялото доказателство внушава, че звездният часовник е имал по-скоро символична, отколкото практическа функция. Почти религиозното обсебване на боговете от Слънчевата система, за което свидетелства използването на дванадесет звездни тела като свещено число, демонстрира, че те са се прекланяли пред космическото равновесие. Непрекъснатото биене или пулсиране на кварцовия часовник вероятно би било за тях един безсмислен начин за измерване на времето. Напротив, те са разглеждали времето в условията на огромни космически цикли, в които земният прецесионен цикъл от 25 920 години бил само представяне на дори по-големи космически цикли. Времето в този символичен смисъл не било с постоянен обхват на промяна; то било измервано чрез движението на Земята по отношение на звездите, а на теория нейните цикли могат да се променят.

            Идеята на боговете за време не би могла по магичен начин да бъде изчистена до прости числа и графики – тя била декларирана само в небето и определима единствено от плуващата във въздуха обсерватория на самата Земя. Времето било идея за естетическа красота, отражение на природата, разбира се, най-вече на божествената природа на Вселената. Да се направи кварцов часовник би означавало същото, както да се сложи каруцата пред коня. Защото понятието за време не определя небето – по-скоро движението на небето определя времето.

Новата хронология

            “Духът ми няма никога да спори с човека, защото той е тленен;
            дните му ще бъдат сто и двадесет години.”

            Това твърдение е направено от Господ малко преди Потопа и в контекста на желанието за бързо унищожение на човешкия род. Поради това то е предизвикало недоразумение сред библейските учени, чието най-добро обяснение е, че Господ предлагал период на отсрочка за човека, за да се промени и коригира грешките си. И въпреки това нищо в Библията или в други антични текстове не внушава, че на човека е било дадено такова помилване. Ако е така, Ной е щял да бъде упълномощен да предаде това съобщение на другите хора. Вместо това откриваме, че единствено семейството на Ной е било спасено и веднага му е било предложена споразумение во веки веков. Според Библията Ной след това продължил да живее още 950 години, а не предопределените му 120.

            Ако все пак оригиналната версия се преведе буквално, откриваме, че е било използвано минало глаголно време, а не бъдеще. И така:

            “И тези дни бяха сто и двадесет години”.

            През 1976 година Захариа Сътчин стига до заключението, че това преброяване на годините е трябвало да се приложи не за човечеството, а за божеството. По този начин Библията е описала периодите, когато Господ е бил на Земята. Този огромен концептуален пробив помогнал на Сътчин да се опита да направи хронология на боговете.

            Как е могло божество да живее едва 120 години, след като Адам, някакъв си незначителен човек, е живял 930? Отговорът е, че Библията описва не 120 “години”, а 120 “периода”. Колко дълги са били тези периоди? Шумерите изброявали свещени периоди, известни като “сарс”, които изобразявали като кръг, представляващ 3600-централното число в тяхната математическа система. По логичен път Захария Сътчин заключил, че шумерският сар представлява 3600-годишната орбита на Нибиру – планетата на боговете.

            Следващият главен пробив в Сътчиновата хронология на боговете дойде с дешифрирането на акадските глинени плочки, описващи създаването на човечеството. Експерти разглеждат като чист мит твърдението, че главният бог създал примитивния “ЛУ.ЛУ” – работник, който да поеме “тегобата” на по-нисшите по-ранг богове, но антични ръкописи постоянно описват събития, когато на Земята е имало единствено богове и когато човекът още не е бил създаден. Ако буквално приемем твърденията им, откриваме, че сътворението на човека е било предшествано от 40 периода на страдания от страна на по-низше стоящите богове. Събитията са описани с най-малки подробности в текста, озаглавен “Когато боговете като човеци се занимаваха с труд”:

            “В продължение на 10 периода те носеха товара;
            в продължение на 20 периода те пак сами носеха тегобата;
            в продължение на 30 периода те продължаваха да носят товара;
            в продължение на 40 периода те носеха товара от тежкия труд.”

            Едва след изтичането на тези 40 периода обикновените богове се разбунтували, което съвпада с посещението на Ану на Земята. С цел да умиротворят бунтовниците, Енки и Нинхарсаг предложили уникалното решение да създадат чрез генно инженерство роб-работник.

            Горният текст, комбиниран със 120-те библейски “периода”, предлага основа за хронология, която да датира създаването на Хомо Сапиенс. Колко продължителни са били тези 40 периода на тежък труд? Терминът, използван в месопотамските текстове, бил “ма”, което повечето учени превеждат “година”, но неговото буквално значение е “повтарящ се цикъл, който сам завършва”. Захариа Сътчин поради това заключава, че “ма” би още една демонстрация на 3600-годишния цикъл на Нибиру.

            Като се разровим назад от датата на Потопа 11 000 г.пр.Хр., Сътчин решава да използва 120 сар и 40 ма за датиране, както на пристигането на боговете, така и сътворението на човечеството. Това е първият сериозен опит за датиране на боговете в съвременния свят и по тази причина заслужава внимание.

            Но дали Сътчин го е възприел правилно? Той очевидно е съгласувал датите си с шумерските и вавилонските списъци на царете, които също обхващат 120 сар; и доста приблизително е свързал своята хронология с най-последните палеоантропологични доказателства по отношение на ранния Хомо Сапиенс. Все пак при опит да потвърдя точно теорията на Сътчин, се установиха няколко други неща. Първо, неговата хронология би трябвало да е съгласувана с епохите на библейските патриарси от Адам до Ной. Второ, тя трябва да се съгласува с легендарните царувания от Списъка на шумерските царе. И трето, трябва да съответства на управленията в Египет на боговете преди Потопа, както са описани от Манетон. Сътчин е направил само повърхностно изследване на тези обсотятелства.                 Библията внимателно проследява родословието на Адам до Ной чрез своите обяснения за възрастта, на която всеки отец се е сдобил със син. Тези години, включително взетата под внимание възраст на Ной по време на Потопа, достигат до 1656, намеквайки, че човешкият род е сътворен 1656 години преди Потопа. В допълнение Библията по подобен начин описва родовата линия след Потопа от Ной до Авраам, достигайки до период от 292 години. Дали ще използваме 2123 г.пр.Хр. за рождена дата на Авраам или някоя друга най-непреднамерено приета дата, тези числа просто не съвпадат, защото те намекват, че Потопът е станал през 2415 г.пр.Хр., а човекът е създаден през 4071 г.пр.Хр. Научното доказателство- за напреднала цивилизация през 3800 г.пр.Хр. и Хомо Сапиенс преди 200 000 години в допълнение към липсата на каквото и да е свидетелство за Потоп през 4000 г.пр.Хр. от археологията, предполага, че библейските данни са фундаментално съкратени.

            Захариа Сътчин подозира, че възрастта на ранните патриарси може би е била намалена с делителя 60. Друг специалист предполага, че библейските числа били по-скоро месеци, отколкото за години, но според собствените му признания и това продължило да дава “противоречиви резултати”. Третирането на тези числа като “дни” също е било взето предвид, но без успех. Ако обаче се работи върху теорията, че библейските дати са били взети от по-ранни шумерски източници и че някъде по пътя на редактирането погрешно е била разтълкувана необикновената шумерска шестдесетична (базирана на 60) система, тогава могат да се разрешат редица хронологични проблеми.

            Десетичната бройна система, която ние използваме днес, се състои от цели числа, нарастващи с множител 10 всеки път. Например числото 5000 е написано, както следва:

 

ЦЕЛИ ЧИСЛА:              10 000              1 000                100                   10                     1

                                              Няма                        5                     0                       0                      0

 

            Дотук добре! Сега да се занимаем с шумерската шестдесетична система, която нараства чрез променливите множители 6 и 10. така 5000 става 1-2-3-2-0:

 

ЦЕЛИ ЧИСЛА:              3600                 600                   60                     10                     1

                                                      1                     2                       3                       2                      0

 

            Докато шумерската система изглежда малко странна, все пак тя е идеална за геометрия и изчисления с дроби. Основана е също, за да пасва на звездното небе както при използването на 3600 – орбиталния период на Нибиру, така и при изчисляване на прецесионния цикъл. За бърза илюстрация: както целите числа се променят над 3600, можем да видим : 36 000 … 216 000 … 2 160 000 … 12 960 000. Последното число, което било много символично за шумерите, представлява точно 500 големи прецесионни цикъла от 25 920 години. Предшестващите го цели числа представлявали резултата от умножението на 100 и 1000 с прецесионния период от 2160 години.

            Ако това ви прилича на чудо, какво ще кажете за наистина магическата част? Ако напишем прецесионното число 2160 чрез шумерските цифри, ето какво се получава:

 

ЦЕЛИ ЧИСЛА:              3600                 600                   60                     10                     1

                                             Няма                    3                        6                        0                     0

 

            Тези две числа 3600 и 2160 представлявали двата важни цикъла на боговете. Първият бил орбиталният период на тяхната планета, което на практика означавало церемониално посещение от страна на лидера им Ану и възможност за размяна на суровини между планетите. Вторият определял ротацията на Господството на боговете над Земята. Удивително е, че тези два цикъла абсолютно точно съвпадали на всеки 10 800 земни години в момент, когато точно пет прецесионни епохи били завършени и точно три пълни обиколки на Нибиру.

            Връщайки се към основата на предложената хронология от Захариа Сътчин, откриваме, че най-съществените измервания на време – от 40-те периода на изнурителен труд и 120-те периода на Господа – са съвсем точно заменими със сарс от 2160 и 3600. например – 10, 20, 30, 40 и 120 сарс от 2160 години могат да бъдат превърнати точно в 6, 12, 18, 24 и 72 сарс от 3600 години. Каква е връзката? Това означава, че датите на завръщането на Нибиру, които отбелязвали най-важните моменти в календара, са могли точно да бъдат превърнати в прецесионни периоди, които представлявали също толкова важни моменти от друг календар. И както се предполага, звездният часовник влязъл в употреба едва след Потопа, когато било създадено настоящото люлеене на Земята. Именно тогава, след предоставянето на цивилизацията на човешкия род, боговете казали на жреците да си вземат глинените плочки и да записват.

            След като значението на САР (“Бог/Владетел”) се прилага еднакво и за двата цикъла, възможно ли е историята на боговете да е била излагана във факти чрез използването на сарс от 2160 земни години, които са се превърнали дори в по-свети от сарс от 3600 земни години? А възможно ли е в някакъв момент оттогава нататък сарс от 2160 години, написани като 3-6-0-0, да са встъпили в противоречие със сарс от 3600 земни години? Ако се изгради нова хронология, базирана на сар от 2160 се получава следното:

 

                                                                   При сарс от 3600 г.                               При сарс от 2160 г.

Пристигане на боговете

(Потоп – 120 сарс)                                443 000 г.пр.Хр.                                    270 183 г.пр.Хр.

 

Бунт на редовите богове

(Пристигане + 40 сар)                           299 000 г.пр.Хр.                                    183 783 г.пр.Хр.

 

Потопът                                                     11 000 г.пр.Хр.                                      10 983 г.пр.Хр.

 

Датиране на Хомо Сапиенс

 

            Какви надеждни датирания на Хомо Сапиенс притежаваме? Една конференция, проведена през 1992 г. обобщи най-приемливите варианти по онова време доказателства. Всички дати, които ще цитираме са поредици на различни индивиди за всяко отделно място, а всички дати са с обхват на точност +/-2%. Най-твърдо определеното датиране е 115 000 г. пр.н. (преди настоящето) в Куафце, Израел и датират към 101-81 000 г.пр.н. в Африка индивиди в най-долните пластове на Граничната Пещера се датират към 128 000 г. пр.н. (потвърдено поне до 100 000 г. пр.н., използвайки датиране на черупки от щраусови яйца). В Южна Африка, при устието на река Класис, датите варират от 130-118 000 г.пр.н. И накрая в Джебел Ирхуд, Южна Африка, датите се връщат назад във времето до най-далечната от всички, от 190-105 000 г.пр.н. Заключението е, че Хомо Сапиенс се е появил преди по-малко  от 200 000 години и не съществува дори късче доказателство, което да датира съвременна или отчасти съвременна находка от разкопки към по-ранен период.

            Нека сега хвърлим поглед към генетичните доказателства. През 1987 г. Алън Уилсън, Марк Стоункинг и Ребека Кан от Калифорнийския университет “Бъркли” заявиха, че всички живи днес жени би трябвало да притежават общ генетичен предшественик, живял между 250-150 000 г.пр.н.е. Как са стигнали до това заключение?

            Това генетично датиране е станало възможно посредством откриването на митохндрии – крехки телца в клетката, които са отговорни за производството на енергия при смилането на захар в организма. За разлика от другата наша Дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), която е забъркана от половото прекомбиниране, митохондрийната ДНК (мтДНК) е наследена, на практика непроменена по женска линия и поради това е перфектен белег за проследяване на кръвните връзки. Нещо повече, тя мутира до предсказуема степен. Броят на разликите между мтДНК у 135 различни жени, изследвани по целия свят, позволило на Уилсън, Стоункинг и Кан да сравнят колко назад във времето предшествениците на тези жени са се разклонили. С цел измерването на разклоненията изследователите използвали сравнение на мтДНК между човек и шимпанзе, базирани на разделението преди 5 милиона години. А това довело да заключението, че общ прародител, наречен “Митохондрийна Ева”, вероятно е живял пред 250-150 000 години.

            Това генетично доказателство е оспорено поради сравнението с шимпанзе, чиято дата на отделяне от човека не се знае със сигурност. Впоследствие през 1992 г. генетиците се върнаха с усъвършенствана методология. Работейки с други свои колеги, Марк Стоункинг този път използва междувидова калибрация, основана на различни човешки популации. С цел да утвърди резултатите, екипът употреби два различни подхода, което даде забележително сходни резултати. Преразгледаната дата за общия мтДНК прародител, със степен на достоверност 95%, сега е или 133 000 г.пр.н., или 137 000 г.пр.н., при използването на метод 1 или на метод 2.

            Това ново генетично доказателство не подкопава намерените при разкопки останки, датиращи към 190 000 г.пр.н., а просто потвърждава, че оцелялото женско разнообразие датира към предшественик, който е живял малко  по-късно. Както бе отбелязал Ричард Доукинс, това не означава, че Ева е била единствената жена на Земята по онова време, а просто че тя е била единствената, която притежава непрекъсната линия от женски потомци. Шансовете са, че много от по-ранните Еви имат наследници, живи и днес, но тяхното наследство е преминало в някакъв момент само през мъжка линия.

            Независимо от новите мтДНК данни, повечето изследвания все още се стремят да подкрепят и цитират общия прародител от 200 000 г.пр.н. Все пак това е дата, забележително сходна със свидетелството от останки,  намерени при разкопки, за появата на Хомо Сапиенс.

            Библията твърди, че боговете са “създали човека по свой образ и подобие”. Поради това би било невъзможно да се разграничат скелетните останки на бог от тези на човек. Областите, където първо се е появил Хомо Сапиенс, са определени като Етиопия, Кения и Южна Африка. И ако палеонтолозите открият наистина някой ден онова, което всъщност е представлявало Хомо сапиенс, и го датират достоверно към 300 000 г.пр.н., те съвсем вероятно биха могли да сгрешат останките на бог с тези на човек. Древните текстове описват как някои от редовите богове наистина са умирали. По време на техния метеж те изтъквали: “изключително тежкият труд ни убива”.

            Този “прекършващ гръбнака” непосилен труд започнал преди 272 000 години. Четиридесет сарс по-късно бунтът на редовите богове довел до генетичното създаване на човечеството. Тези сарс продължавали по 2160 години, което довежда сътворението на човека след 184 000 г.пр.н.

Изводи:

  1. Потопът е станал около 11 000 г. пр.Хр., а пирамидите в Гиза са построени малко след това, около 10 450 г.пр.Хр.
  2. Приливната вълна от Потопа предизвикала люлеенето на Земята и поставила началото на 25 920 годишния прецесионен цикъл. Боговете измервали времето чрез движението на Земята и създали “звезден часовник”, разделяйки прецесионния цикъл на 12 периода от 2160 години.
  3. Сфинксът би построен около 8700 г.пр.Хр., за да увековечи края на войната между боговете и ретроспективно да отбележи първата прецесионна епоха на Лъва. Войната довела до предаване от страна на групата на боговете Енкиити, които се съгласили, че техните съперници ще придобият Господството над Земята в продължение на три последователни прецесионни периода.
  4. Преминаването от Телец към Овен през 2400-2300 г.пр.Хр. отбелязва времето, когато Мардук тъкмо щял в пълно противоречие да поеме Господството от страна на Енкиитските богове. Антипатията спрямо Мардук довела до яростен спор за точната дата на началото на неговото управление.
  5. Стоунхендж бил построен от Тот за Мардук като прецизна обсерватория за измерване степента на промяна на прецесионния цикъл и за да се правят прогнози за бъдещи положения на звездите.
  6. Втори звезден часовник бил построен в Мачу Пикчу, Перу, където Тот поставил началото на календар на Андите през 2900 г.пр.Хр. Други обсерватории били изградени в Тян Тиен (Китай), в Лагаш (древен Шумер) и в Барбар (Бахрейн).

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите