Поезия

Макове

Автор: 
преди 1 година 2 дни

Ален мак с цветчета като капки кръв,
отронили се някъде от дъното,
на някакво сърце отдавна уморено
да прелива, да се пръсва...

Хипнотично

Автор: 
преди 1 година 2 дни

Свещи догарят, разтича се восъкът,
в пламък танцува неясно видение.
Над тях синкав дим се извива и носи се
и се разтваря с прозирно трептение.

Мед в стъкло

Автор: 
преди 1 година 2 дни

Медът прегърнал восъчните пити,
златистокехлибарен свети сладък,
откраднат миг наслада от пчелите,
зад гладкото стъкло блестящо хванат.

Думите пропадат по спирала

Автор: 
преди 1 година 2 дни

Думите пропадат по спирала
и вечно се въртят едни и същи.
Капят като крушата презряла,
която все така расте пред вкъщи.

Има такива мъже

преди 1 година 1 седмица

Има такива мъже –
обръщат с хастара
нагоре
дрехата ти по мярка...

Σε ευχαριστω

преди 1 година 2 седмици

Στήριξη μου μεγάλη και μαγική
Που σε έψαχνα κοντά μου μιά ζωή
Αλλού σε αναζητούσα – εικόνα θλιβερή
Στο πλευρό μου είσαι – είμαι αισθηματικά τυφλή

Стопанката на планината

преди 1 година 2 седмици

“В полите на Витоша” е коленичил
градът, който все “расте, но не старее”.
Над него, в зеленото, аз заприличвам
на планината и ведите в нея.

Орис

преди 1 година 2 седмици

Засвири ли вятър зелен
и заиграе гората,
планината е в мен
и аз съм във планината.

Преди Тайната вечеря

преди 1 година 2 седмици

В небето – луна, звезди. Две риби блещукат живо.
В полето – кукер. Оре, превръща земята в нива.
И чанове. Грохот. Вълк – по стръмния път нагоре.
След него и аз вървя, далече от звън и оран.

Молебен за слънце

преди 1 година 2 седмици

Забравата често посрещаш с безмълвие,
но святкат в очите ти огнени мълнии.
Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш
и в тъмното хукваш нагоре при вълците.

Страници