Поезия

В прегръдките на есента

преди 7 months 1 седмица

В прегръдките на есента е топло,
единствено щом лястовици пеят
и гроздето на две ръце се моли
да го откъснат, в бъчви да дозрее...

Вълчица

преди 7 months 1 седмица

Пътят с мен не е никога бял.
Ако можеш, избягай! Вълчица съм.
Нощем вия, луна щом изгрява
и тъгувам додето се съмне.

Мария Магдалена

преди 7 months 1 седмица

Греховете си нося на шията,
като черни мъниста проблясват.
Със светена вода се не мият,
не изгарят и в буйните клади.

Раздухай мъглата!

преди 7 months 1 седмица

Раздухай мъглата, съгледай ме, Боже!
Душата си кърпя, кърви ли, кърви...
Конците се късат пак. Ех, де да можех
с тях рани да шия. Не мога, уви...

Високо

преди 7 months 1 седмица

Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.

Левски

преди 7 months 1 седмица

Какво ни остана от тебе, Апостоле? –
калугерско расо, младежките къдри,
кама, револвер и към бъдното мостове,
в заветно тефтерче – словата ти мъдри.

Светът е хубав!

преди 7 months 1 седмица

Светът е хубав, много, много хубав –
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце...

От изгрев до залез

преди 7 months 1 седмица

Седни, да починем за миг, капитане!
От изгрев до залез все мрежите кърпим,
все с мокрите ризи, с напукани длани
морето изгребваме сякаш до свършек.

Дюли, индрише и вино

преди 7 months 1 седмица

Две дюли, индрише и чаша вино...
Смалена, мама – до прозореца.
До нея паяче плете години
и сякаш тихо-тихо й говори.

До прага е любов

преди 7 months 1 седмица

До прага е любов. Нататък – нищо.
Един огромен свят и самота.
Но вътре, точно до огнището,
вселена стават четири сърца.

Страници