Е-списание

Порив

преди 3 months 3 седмици

Не вярвай в невъзможните неща –
от всеки порив нещичко остава,
така върви напред до днес света,
а иначе се стапя до забрава.

Есенен танц

преди 3 months 3 седмици

Стъпки в пясъка, призрачен танц,
Аромат на отронена есен,
а в ръцете ми сгушени спят
две сълзи. И една стара песен.

Здравей, мое море

преди 3 months 3 седмици

Здравей, моя синя тъга,
здравей, мое приливно утро,
отново при теб съм дошла,
отново във теб се изгубвам.

Обичай нежно

преди 3 months 3 седмици

Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.

Искам да се върна

преди 3 months 3 седмици

Искам да се върна. Да се видя
там, в онези луди дни и нощи,
там, където дълго щях да скитам,
знаейки, че мама чака още.

Огледален свят

преди 3 months 3 седмици

Ще се разтворя в тази тишина.
Не те очаквам. Чакащият губи.
Навярно ако тръгна ще сгреша,
но толкова е тихо помежду ни...

Дъждовен стих

преди 3 months 3 седмици

Дъждовен стих, мелодия и пролет...
И става топло, топло у дома.
Разлиствам се от корена нагоре,
сияеща отвътре в светлина.

Книги проза от бургаски автори за Годишния преглед ’2016

преди 4 months 1 ден

Доклад на Пламен Антов по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “Пегас”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2016 г. белетристични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.

“Ще се върна в седем” – между приказното и реалното

преди 4 months 4 дни

 “Ще се върна в седем” е дебютната книга на Горан Атанасов с разкази и пътеписи, които могат да бъдат определени условно и като идилии или пасторални картини на действителност, в която случката отваря с носталгия вратата към миналото и детството...

Истината

преди 4 months 4 дни

Лавината, тежкия преход, планината с ледената си красота, обилния сняг, кантона, разплаканите лица на момичетата – всичко остана някъде назад след като и последния от тях – Румен затръшна вратата на хижата. Отсам нея беше тихо, светло и спокойно. Всички го усетиха и усмивките на момичетата бавно се завърнаха. Внезапно падна зимната нощ – тежка, брутална, истински ледена.

Страници