Линията Мидия-Енос, 1913 г. От Черно море до Егейско море

Настоящата книга разглежда Източна Тракия, Странджа планина и Югоизточна България от най-дълбока древност и се издава във връзка със 100-годишнината от Балканската война и 110 годишнината от Преображенското въстание с чувство за историчност, уважение към миналото и преклонение пред подвига на българите, живели в този регион – Източна Тракия, която е безспорно българско владение от 813 г. (хан Крум) и 927 г. (цар Симеон). Период от над 100 години, който е напълно достатъчен за народ като българския да построи свои селища, да обикне земята, да създаде потомство и да направи земята своя Родина.

Проследени и описани са всички ханове, царе, войводи, революционери и командири, които от времето на хан Тервел до Балканската война (1913 г.) са водили битки, сражения и войни в района на Южното Черноморие, Странджа планина и Източна Тракия, достигнали почти до стените на Константинопол.

Българите, които населяват Източна Тракия остават още 35 години под турско робство от 1878 г. до Балканската война 1913 г., а след това най-вулгарно са прогонени голи, боси и гладни от тяхната Родина.

Това задължава да се разгледа по-задълбочено, развитието и избухването на Преображенското въстание, съпричастността, възторга и победите на българите, до изграждането макар и за малко на Странджанската комуна (република). Да се разгледа участието на българите от Източна Тракия в Балканската война и да се проследи трагедията на същите след войната и принудителното обезбългаряването на целия регион.

Авторът прави опит да изследва и предаде обобщено и обективно написаното през годините, от родолюбиви и с чувство за историчност българи, като си позволява тук-там да дава и лична информация. Пише и преписва, от историци, писатели и краеведи, както някога се преписва История славянобългарска, да се помни и знае от поколенията, че техните предци са изживели жестока трагедия, до като са били под чуждото иго.

За съставянето съдържанието на настоящата книга в по-голямата си част са използвани краеведски издания (защото в учебниците по история няма нищо за Източна Тракия и региона), както и издания на съвременни писатели и историци като: С. Цанев, А. Фол, А. Пантев, Б. Димитров, И. Карайотов, И. Лазаров, В. Мутафчиева, С. Райчевски, Д. Мантов, О. Марков, Н. Халачев и много други, и на краеведите Д. Стамболиев, Г. поп Аянов, Б. Нейков, М. Неволин, Д. Войников, Горо Горов и др.

Селищата, местностите, чифлиците и др. са представени с наименованията, каквито те носят в миналите години и както са запомнени от хората. За пояснение и ориентиране новите (сегашни) имена са посочени в скоби, защото не е естествено за събития станали преди столетия да се включват несъществуващи тогава имена.

Книгата няма претенциите за научна, историческа и друга разработка. При излагане на материала политическите оценки съзнателно са избягвани, като са търсени само фактите и историческите данни.

Надеждата е, че гражданите на Бургас, Ямбол и Варна, и съответните области, които в по-голямата си част са потомци на българи от Източна Тракия, ще успеят да видят и запознаят с трагедията и героизма на техните предци, защото в този забързан свят пропускаме много истини от миналото.

Авторът