Орлинци (Орханово). Исторически очерк

Историята е учителката на живота – казват старите гърци.

Думите отлита, написаното остава – казват римляните.

Народ без история не е народ. Поколението, което не познава своята история, е обречено на забрава. Няма народ без минало, както няма човек без минало.

Корените на един род на едно селище са като корените на дърветата. Колкото по-дълбоко са те впити в земята, толкова по-величествено се извисява короната и по-величава е човешката гора. Гората, това сме ние хората, а корените – родовете, в които живеем. Всеки човек има свое минало, има своя история.

Историята на родното място е най-важният извор на нашите сили, вдъхновение и възход. Опирайки се на него ние смело можем да вървим напред. За да сторим това, трябва да се върнем малко назад, да се поровим из това минало, да го изсветлим от забрава. Сигурни бъдете, че ще откриете нещо ново, интересно и вълнуващо. Така и направих. Да събера историята на с. Орлинци (Орханово) в една книга, да издиря родовете, дошли в селото, живели в него и днес потомците им продължават да живеят.

Това е една летопис за историята на с. Орлинци, засягаща един период от 1830 до 2010 г. Може да има неточности, пропуснати моменти, но нека не съдим автора – и той тръгва от незнанието към знанието.

Моля всеки от вас, който прочете тази книга, ако съм сбъркал, поправете ме, а не гълчете. Вземете писалка и продължете историята на рода си, да знаят всички след вас откъде идваме, какви сме били и къде отиваме.

Помнете и се гордейте със своя род, със своята родова памет, със родовата си кръв.

Защото ръцете на този, който пише, ще изгният, ще станат на прах, но написаното остава во веки веков.

За да напиша тази летопис разговарях с много хора, задавах им много въпроси, получих много отговори. Това ръката ми успя да напише. Много ми помогна и държавният архив. Там намерих неща, за които не съм подозирал. Нашите предци са имали ясното съзнание, че написаното винаги остава. Повече трудности срещнах при написването на родовата хроника, понякога забулена в мъгла от миналото. Всички, до които се допитах, бяха много мили, сърдечни и отзивчиви, казаха всичко, що знаеха. Нямах случай на отказ.

Най-голяма помощ при написването на родовата хроника ми оказа Моню Бинев, който беше събрал всичко за родовете в тетрадка. За да напише това, той е използвал спомените на следните жители: Георги Канев Бинев, Койчо Вълканов Стоянов, Биню Танев Бинев, Злати Петков Танев, Атанас Димов Шишков, Биню Йоргов Бинев, Стоян Бинев Ганчев, Енчо Цвятков Енчев, Енчо Танев Михов, Димитър Стоянов Моллов, Димитър Янчев Младенов, Георги Василев Пехливанов, Янко Георгиев Кафалиев, Злати Бинев Златев, Райко Стоянов Райков. От по-младите най-вече ми помогнаха Стоян Георгиев Германов, Тодор Василев и др.

Със съжаление трябва да отбележа, че малко се знае за героичното минало на нашия роден край, най-вече на селото ни.

Малко знаем за Станю Георгиев Инджето, за синовете му Баю и Ради, за героичната им смърт, за участниците в Септемврийското въстание. По време събитията се отдалечават, избледняват и все по-трудно се достига до тях.

С написването на тази книга аз изпълних своя дълг към родното си село, към всички вас.

Уважаеми земляци, това, което написах, изяснява само някои факти и събития от историята на нашето село, на нашето минало. Знам, че е недостатъчно, че е непълно, но събуждайки любопитството ви, само ще се поровите из това минало и вярвайте, ще откриете много интересни неща.

Доколко съм успял да задоволя любопитството ви ще разберете и отговорите, когато прочетете книгата. Знам, че едни ще ме благославят и благодарят, а други ще останат недоволни.

Който прочете тази книга, нека пробуди интерес у него, нека предизвика размисъл за миналото на своя род и неговите наследници.

Четете, не кълнете, а благославяйте. Аз изпълних своя дълг към вас, към родното си село, към всички, живели преди нас и допринесли да бъдем ние живите, живото огледало на рода, на родната памет.

Родът и родовата памет никога не трябва да се забравят, защото родовата кръв блика у нас, тя ни зове, тя ни сближава, прави ни по-мъдри и далновидни.

Родовата памет е част от нас и ние сме част от нея. Ние живеем в нея и тя живее в нас. Така е било и така ще бъде винаги. Без корен няма върхове!

Авторът