Ще започна с извинение към интелектуалеца-читател, за когото следващите редове биха изглеждали свободни съчинения по предварително зададена тема. Те не се съотнасят към напредналите в материята на фантастичното изкуство, тъкмо обратното. Целта е да се споделят минимум познания, бих казал по-точно ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ минимум, на достъпен език, без който някои опити за списване на литература изглеждат меко казано смехотворни...
От десетилетия насам е прието да се счита, че основоположник на жанра фантастика въобще е писателят Жул Верн. Несъмнено французинът е един от корифеите, идол, на чийто олтар мнозина автори и сега палят свещи и принасят всесъжения, колчем пресъхне мижавия поток на твърде лесно изчерпващата им се творческа идейност...
Всякакво въведение във фантастиката може да бъде само частично, кратко и непълно. То обаче не може да не съдържа бележки за основоположниците на жанра. Противно на мнението, че фантастиката се пише от мъже, една от най-забележителните изначални творби е дело на жена. Написана в стила на т.нар. “готически роман” тя представлява своеобразен фантасмагоричен кошмар, сънуван наяве...
Периода 1938-1945 г. е придобил известност под това клише, защото на сцената се появяват придобилите световна слава Алфред Ван Вогт, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн, Рей Бредбъри, Джеймс Блиш, Тиъдър Стърджън (псевдоним на Едуард Хамилтън Уолдоу) и други. Един от последните творци преди “златната епоха” Фриц Лейбър, пишещ най-вече за парадокси на времето и паралелни светове...
За водач на новата вълна с счита Джеймс Болард, пишещ предимно еротична фантастика. Типични нейни представители са Андрю Нортън (псевдоним на Алис Нортън), Пол Андерсън (независимо от факта, че публикува от 1947 г.), Майкъл Муркок, Артър Кларк и Фред Саберхаген. Саберхаген, Муркок и Кларк излизат извън рамките на стандартното и като такива заслужават по-голямо внимание...
Творчеството на съвременните автори е противоречиво, също като епохата, в която Човечеството живее. В индустриализираните страни като цяло обществото е в упадък, а в развиващите се царят хаос, анархия и корупция. В “Третия свят” съществуват държави, изградени изцяло на религиозна основа, където промиването на съзнанието на отделния човек върви с пълна пара...
В различни критико-исторически изследвания върху българската литература често се споменава, че в началото на ХХ век “ужасното” и “даболичното” в творчеството на родните писатели не получава развитие. Докато геройски ориентираното общество в САЩ ражда през този период описания на прекрасни светове, завладяващи всичко пионери и супергерои, Европа преживява многочислени военни конфликти и ражда експресионизма и символизма...
Корените на явната катарска ерес и предполагаемите такива на тамплиери, розенкройцери и масони се губят в размирните векове преди разцвета на християнството. Но те проличават още в изначалните учения на гностиците и манихейците, смесили доктрините си с античните философски учения върху щедрата почва на Александрия и Вавилон...
Всички магически обреди – от приготвяне на отвари и талисмани до мрачните церемонии при викането на духове и демони са изградени върху вярването, че съществува “теория на съотношенията”, според която интуитивната аналогия пронизва Всемира и свързва в едно “трите плана”, Духовният, Астралният и Физическият...
Опитите да се опознае “творческото вдъхновение”, “гениалното озарение” или “съзидателния импулс” датират от древни времена. До днес единна и всеобясняваща теория няма и по мое лично мнение не може и да има. Загадката творческа личност представя пред науката значителни трудности, нерешими на сегашния етап от развитието на науката...
